Производството на картофи у нас намалява, качеството е ниско

След като представихме предизвикателствата и възможностите пред производството на череши в страната, имаме удоволствието да Ви запознаем с нашето следващо секторно проучване: „Производството на картофи в България - анализ на пазара и перспективите“.

Основните изводи от изследването са:

• Глобалното производство на картофи все повече се интензифицира - по-висока степен на механизация;  използване на високодобивни, адаптивни и устойчиви сортове; хидромелиоративни дейности; ефективни торове и препарати.
• Значително нарастват добивите и географският обхват на културата. През 2013 г. в света са извадени рекордните 376 млн. т. картофи. Най-динамичен растеж отчитат развиващи се страни в Азия, Африка и Латинска Америка.
• Китай затвърждава лидерската си позиция сред производителите, а Индия измества Русия от второто място. В ЕС производството се концентрира в пет страни – Германия, Нидерландия, Франция, Великобритания и Белгия.
• Площите и производството в България намаляват, а официалните средни добиви варират силно и отстъпват близо четири пъти на най-продуктивните страни.
• Цените в България зависят от тези в ЕС и в някои години местните стопани са подложени на силен конкурентен натиск. Около 1/4 от вътрешното потребление традиционно се задоволява от внос. Най-голям дял в него има Германия.
• Климатичните условия в страната са относително по-неблагоприятни за отглеждането на културата в сравнение водещите страни-производители в ЕС, но тази слабост може да се компенсира с интензивни агротехнически дейности.
• Секторът страда от хроничните проблеми с напояването – ключов фактор, определящ добивите. Едва половината от площите се напояват – значително под показателите на страните в Европа със сходни метеорологични условия.
• Стопанствата са предимно малки и полупазарни. Едва през последните години започна процес на окрупняване, но той все още е далеч от тенденциите в ЕС. Фермите с над 200 дка обработват 10% от площите в страната при 72% в Германия, 55% във Франция, 66% в Нидерландия и 34% в Белгия.
• Едва 7-10% от посадъчния материал е вносен. Повечето стопани използват собствен, което увеличава риска от заразяване на почвата и води до разнороден състав и по-ниско качество на продукцията.
• Ниското качество на българска продукция е основна пречка пред преработвателната промишленост, която е слабо развита и разчита основно на вносна суровина.
• Наблюдава се нужда от инвестиции в техника, складови съоръжения и напояване като основни предпоставки за подобряване конкурентоспособността на отрасъла.
• Не очакваме директната подкрепа за производителите на картофи да доведе до подобряване на общото състояние в отрасъла. Тя по-скоро ще създаде условия за задържане на слабопродуктивни и неефективни стопанства на пазара. Значително по-добри резултати биха могли да се постигнат с отделянето на европейско финансиране за целеви инвестиционни проекти.
• Сериозен проблем е недостигът на нискоквалифицирани и специализирани кадри – механизатори, агрономи, специалисти по растителна защита и др.
• Нежеланието за сдружаването на производителите пречи за по-добра реализация на продукцията им и за създаването на условия за по-евтин достъп до машини, складове, семена, торове и препарати.