Пътят, който младите проправят

Елитът на поколението 20+ трупа знания и професионализъм и се готви един ден да поеме кормилото на управлението

Пътят, който младите проправят

Снимка: Pixabay

696 ~ 9 мин. четене
Татяна Явашева Автор: Татяна Явашева

Земята не ни принадлежи на нас, взели сме я назаем от нашите деца… Същата тази мисъл може да бъде перифразирана и за държавата. Като по правило политиците в България избират модела „Живей за мига“, дори не „Утре започва от днес“. Те сякаш забравят, че животът на кредит някой след тях ще трябва да го плаща. И за този някой е важно какво всъщност ще получи – голям дълг или добро наследство.

Властимащите не си дават сметка, че техните действия и бездействия стават пред погледа на едно ново поколение, което тихомълком вече се готви да поеме кормилото на управлението. Елитът на това поколение трупа знания, умения, професионализъм, гледа критично на всичко. Иска практични решения за бъдещето, които да бъдат прилагани от професионалисти. А ако не му харесва реалността тук, заминава в чужбина – да учи, да работи, да се развива.

Те са бързо адаптивни, но и нетърпеливи, те са прагматици и технократи, израстващи в свят на дигитална свързаност, в който всичко им е на един клик разстояние. Да чуем гласа им. Ето какво казва Румен Чолаков от „Път на младите“: „На нашето поколение вече ни омръзна министър-председателят да излиза и да показва "Аз ви направих път". Ние не сме благодарни, че в държавата ни има път. Ние очакваме, че в държава от XXI век в Европейския съюз ще има път. Тук става въпрос, че искаме вече да минем на друг етап от нашето развитие."

И ето две гледни точки към българската действителност от позицията на техните 20+.

 

Арно Пигелер:

В България има отлични предпоставки за качествен живот

Младите не са безразлични, имаме идеи в изобилие, стига да има кой да се заслуша в нашия глас

 

Арно Пигелер е на 20. Основател и почетен председател на "България на младите". Студент в Гьоте университет във Франкфурт

Господин Пигелер, как стана това ваше осъзнаване, че личностното ви развитие е силно свързано с просперитета на обществото, на другите?

При мен проблемите водят до по-силна непоносимост, отколкото при повечето хора. Това ме кара да искам да предприема нещо незабавно. Когато последваш това чувство, светът ще започне да ти се усмихва - чрез вдъхновението, което ще усетиш и чрез хората, които ще реагират и ще те оценят. Позитивните примери дават решения на житейски и морални терзания по време на целия ни живот. Затова учим за Левски и се вдъхновяваме от него – такава сила движи цели народи.

Каква е каузата на промяната, за която работите?

По-голямата кауза е България, която дава отлични предпоставки за качествен и пълноценен живот. Нашата ниша са младите - даваме им позиция, от която да инициират промените, които искат да видят, както и най-добрите карти, за да успеят лично в живота си, с което ще успее и България.

Защо искате да сте част от обществения кипеж, вместо просто да продължавате с образованието си?

Студентството е идеалният момент за обществен ангажимент. Човек е млад, има мечти и амбиции и е готов да извърви дълъг път, за да ги постигне. По-нататък добрата кариера изисква изключителен фокус.

Владеете английски и немски, роден сте в Берлин, живели сте в Германия и Франция. Защо избрахте обществената ви мисия да е свързана с България?

Благодарен съм на възможността да видя немалка част от света. Израснах в България и тук завърших гимназия, в която се роди и идеята за „България на младите“. От доста рано бях любопитен и четох за новата история на България. Болеше ме от фактите и бях убеден, че потенциалът, който виждах около себе си, може да да се справи с повечето от проблемите. И така реших да действам. Обичам България, тя ми е дала много и затова й го дължа.

Определяте себе си като предприемчив оптимист? Какъв е вашият оптимизъм за България и каква накратко е визията ви за развитието на държавата?

Оптимизмът ми е силен. Качеството на живот в България расте. Все повече хора осъзнават, че животът в развития свят е вълнуващ, но далеч не е лишен от трудности. Работи се много, кариерата е в центъра на живота и конкуренцията е много силна, но данъците са високи, на повечето места времето е мрачно. Според мен притеглянето към България ще се засили.

Каква би била България, ако сега поверим нейното управление в ръцете на вашето поколение?

Младежко представителство в изготвянето на повечето политики, гражданско и кариерно образование в училище, здрав мост между образование и бизнес... Симулациите ни на законодателни процеси са показали, че младите далеч не са безразлични, а напротив - идеи има в изобилие, стига да има кой да се заслуша. Точно това искаме да се случи.

Добрата икономика е стабилната база за по-добър живот. Как да засилим икономическия растеж и инвестициите?

Трябват основно две неща. Първото е подобрение в предлагането – повече продукция с висока добавена стойност и трудно заменима позиция на растящи международни нишови пазари. Иначе голяма част от износа ни може да бъде заплашена от ръста на заплатите. Второто е засиленото вътрешно потребление. То винаги е органичният двигател на една икономика и най-близкият ни съюзник в трудни времена.

Хората са тези, които правят държавата. Как ще вдъхнете надежда, че може и много по-добре от това, което вече е постигнато?

Като отказваме да се задоволим с това, което имаме, и запретнем ръкави. Лично виждам как един импулс надхвърля началната си стойност многократно, както е и в икономиката. Ако повече хора правим това, обещавам, че резултатите ще се видят много бързо.

Разбрахте ли кои са основните спирачки за по-добрата промяна?

Те са много, но виждам как престават да действат. Спирачката „Апатия и безверие“ беше голяма, но усещам как младите българи започват да вярват и да търсят. Бих се радвал ние да имаме принос да зараснат раните, които последните десетилетия са нанесли на българите. Младото поколение е значително по-малко обременено и сме длъжни да вложим добре тази своя привилегия.

Инвеститори имат безпокойство за липсата на достатъчно работна ръка. Кои действия биха довели до повече и по-квалифицирана работна сила?

Завръщането на работна сила от чужбина определено е ключ. Задържането на квалифицираните хора е поне толкова важно. България трябва да стане дестинация за качествено, но достъпно висше образование на европейско ниво, с което да задържа българските студенти и да привлича талант от развиващи се страни в региона. В държавния сектор има заключена работна сила, която с нужната преквалификация би могла да отключи допълнителен потенциал в българския бизнес.

С какво „България на младите“ е полезна на България, на бизнеса?

България ще спечели много от синергията между амбициозните млади хора. Търсенето на такива личности от страна на бизнеса в България е много голямо и ние можем да отворим тази врата. Имаме много успешни кооперации зад гърба си по тази линия.

Следвате в Германия. Защо не в България?

Ако си сред най-добрите студенти в елитен западен университет, известни професори те забелязват, най-добрите работодатели на континента започват лично да следят развитието ти, семестър или два в Америка или Япония не са проблем. Състудентите ти, с които ще имаш добър контакт, ще започнат да окупират водещите позиции в различни сфери след 20 години. Ключът е българското висше образование да се стреми да предлага сравними перспективи.

Как си представяте вашето развитие напред – предприемач, част от корпоративния свят, политик, обществено значима личност…

Всяко от тези неща е страхотно и обикновено отнема цял живот да се постигне. Жаден съм да работя много и да се наложа в един конкурентен професионален свят. Но приоритетите в живота се менят, често по непредвидим начин. И затова ще оставя този въпрос отворен, поне на този етап.

Петър Серафимов:

От държавата се очаква да подобрява средата с правилни политики

Честото изменение на законодателството създава несигурност сред бизнеса и има негативен ефект върху инвестиционната активност

Петър Серафимов е на 25. Бакалавър по частно право, специализирал е международно право и продължава развитието си в юридическата област

Господин Серафимов, представете себе си накратко...

Аз съм на 25 години, роден съм в София и след като завърших средното си образование в НГДЕК, заминах за Франция, където завърших бакалавър по частно право, избрах да специализирам международно право, след което - право и политики на развитието. Това лято съм отново в София и започнах своята професионална кариера. Интересувам се от инвестиции в иновативни технологии. Работих по изграждането на електронен портфейл.

Каква е каузата на промяната, за която сте готов да работите?

За мен най-важната кауза на промяната е изготвянето на една цялостна и балансирана държавна стратегия за промяна и подобряване на средата. Тя трябва да бъде съставена на базата на каузи и цели в различните отрасли, определени според точни икономически, социологически и демографски показатели. Така не само ще направим равносметка за постигнатото до момента, но и ще видим какво трябва да се промени, подобри и къде да се съсредоточим. 

Кои са темите със силен обществен резонанс, които ангажират вашето внимание?

Вълнувам се от политическата обстановка в страната, както и от целите пред ЕС и Зелената сделка.

Вашият поглед към Зелената сделка и най-опасните зони, в които тя може да предизвика икономически или социален взрив?

Чрез Зелената сделка страните от ЕС се задължават да намалят вредните емисии на континента до 2030 г. с 50% спрямо нивата, измерени през 1990 г. Крайната цел е Европа да сведе тези емисии до минимум през 2050 г. Средствата, предназначени за държавите членки, ще са обвързани с целите на Зелената сделка. Замяната на енергийните източници с възобновяеми ще е много голямо предизвикателство за България, тъй като и досега въглищата остават най-голям източник на енергия. Ако държавата разчита изцяло на европейските средства, за да осъществи този преход, тя рискува да се сблъска с икономически проблеми. Първо, защото самата транзиция струва скъпо и не е сигурно, че европейските фондове ще са достатъчни за нейното пълно реализиране. Второ, защото зелената енергия струва скъпо на потребителя. Друга тема, която вече предизвика полемика в Европа, е подмяната на автомобилите с двигатели с вътрешно горене. Много е важно по какъв начин ще бъде въведена тази промяна, тъй като поскъпването на горивата във Франция с цел намаляване на вредните емисии доведе до Движението на жълтите жилетки. Хората не трябва да се чувстват притиснати и същевременно смяната на превозното средство не бива да е непосилно за джоба на потребителя. Държавата трябва да проведе поетапна умна и насърчаваща политика, вместо  да използва прийоми на принуда и задължаване.

Реалистично ли е един ден България да разчита само на енергия от възобновяеми енергийни източници?

Ако гледаме дяловете на различните енергийни източници в България, тази цел изглежда нереалистична поне в настоящата ситуация. Ако държавата подобри средата и приложи правилните политики, за да привлече инвестиции в този сектор, това може да се промени.

Как се учите да развивате критичен поглед към всичко, което на пръв поглед изглежда добре „опаковано“ за обществена „продажба“?

Правото ме учи, че всяко нещо трябва да бъде разгледано от всеки възможен ъгъл, защото нищо не е напълно „бяло“ или напълно „черно“. Нюансите винаги трябва да се имат предвид, за да може една идея да бъде подобрявана във времето.

Като юрист успявате ли да погледнете на правото в България откъм неговата крива страна?

Нещото, което ми прави недобро впечатление, е честото изменение на законодателството, което може да има негативен ефект върху чуждестранните инвестиции. Няма как да очакваме те да се увеличат, когато промените в закона се правят често и без последователност. Това дава несигурност на компаниите.

Имате ли виждане кое прави България предпочитана и кое нежелана за учене, за работа и живеене?

Един от плюсовете със сигурност са ниските цени и ниските данъци. Проблем е реализацията след висшето образование, както и остарялата структура на образователната система, която не е достатъчно практично насочена. Усещането за корупция демотивира младите да търсят реализация в България.

Каква би била България, ако сега поверим нейното управление в ръцете на вашето поколение?

Политическият дебат няма да бъде обременен от това кой е бил част от стария режим в България. Основното, което бих променил, е харченето на държавни средства за кризисно запълване на дупки и популизъм.

Как да засилим икономическия растеж и инвестициите?

Добрата икономика е предпоставка за по-добър живот, но също така финансовият ресурс трябва да е добре разпределен, за да не се получават фрапантни разлики във финансовото състояние на хората. Икономическият растеж и инвестициите може да бъдат засилени чрез изготвянето на цялостна стратегия, след преосмисляне на приоритетите и сегашното положение, тъй като е важно не просто да се привличат инвеститори, а да имаме точна визия за това, което искаме да постигнем. По тази причина трябва да се предприемат и умни реформи в образователната система с цел подготовка на кадри за тези инвеститори. Трябва да останем последователни в реализирането на тази визия. На определен период трябва да се прави равносметката и, ако се налага, да бъде актуализирана, защото практиката е различна от теорията. Трябва да решим и въпроса с усещането за корупция.

Къде ще предпочетете да се реализирате професионално – в България или в чужбина?

За мен мястото не е от значение, водеща е каузата и доколко тя води до позитивен ефект. Западна Европа предлага по-сигурна среда за предприемачеството, но в България има много неща, които предстои да бъдат реализирани.

За каква кариера мечтаете - предприемач, част от корпоративния свят, политик, обществено значима личност…

Имам желание да променя много неща като политик, но първо трябва да натрупам още опит в корпоративния свят, преди да се захвана с подобно нещо. Не бих се ангажирал на всяка цена с политическа кариера.

Подкрепи Economic.bg