Reuters: България е пред задънена улица с еврото
Досега не е доказано, че влизането в еврозоната води до значително въздействие върху цените

© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Дългогодишната политическа безизходица в България заплашва да отложи плана й за приемане на еврото на 1 януари 2024 г. във време, когато евроскептичната и проруска партия „Възраждане“ е все по-гласовита, а самите българи са дълбоко разделени относно единната европейска валута. Това пише Reuters в свой анализ по темата.
Присъединяването към еврозоната би помогнало на България, която е най-бедната държава членка на Европейския съюз, да привлече повече чуждестранни инвестиции и да си осигури повишаване на кредитния рейтинг, което пък би могло да намали разходите й за финансиране на дълга, казват икономисти. Балканската страна отдавна е обвързала своя лев към еврото, напомня изданието.
И насочва вниманието към близка Хърватия, която също е зависима от приходите от туризъм, но е напът да приеме единната валута през януари 2023 г. За сравнение, България е разтърсена от поредица от парламентарни избори и загуби инерция в плановете си за влизане в еврозоната. Reuters изтъква, че основните политически партии подкрепят целта за 2024 г., но са оставили щекотливия въпрос встрани от дебата, страхувайки се да не загубят електорална подкрепа в навечерието на вота на 2 октомври.
В същото време националистическата партия „Възраждане“, която се превърна в четвъртата по големина фракция в парламента, гласно води кампания срещу еврото, заявявайки, че то ще „унищожи икономиката“. Много българи се влияят от такова говорене, защото се опасяват, че преминаването към единната валута ще подхрани високата инфлация във вече забавящата се икономика.
Проучване на Евробарометър през юни показа, че 44% от гражданите подкрепят присъединяването към еврозоната – спад от нивото от 54% през пролетта на 2021 г. Обратно, против вече са 54% спрямо 44% година по-рано.
Изданието цитира млада майка, според която ако приемем в еврото, цените неминуемо ще се вдигнат, но не е сигурно, че заплатите ще ги последват.
Много хора се опасяват, че злоупотребата с ценообразуване по време на преминаването към еврото може да доведе до драстично поскъпване. Доклад на Европейската централна банка, който анализира въвеждането на единната валута през 2002 г. в 12 държави, не откри
никакви доказателства за значително въздействие върху цените на общо ниво в резултат на преминаването към еврото“.
За много млади българи с по-добре платена работа приемането на еврото е единственият път напред за страната, която се присъедини към ЕС през 2007 г., пише Reuters и цитира архитекта Георги Алексиев, според когото европейската валута ще помогне на туризма и ще улесни посещението на европейци у нас.
Препятствията
След изборите миналия месец, четвъртите за по-малко от две години, България е изправена пред трудни преговори за съставяне на правителство. Не могат да бъдат изключени нови предсрочни избори, които могат да изложат на риск приемането на законите, необходими за влизане в еврозоната.
Управителят на БНБ Димитър Радев каза пред парламента миналия месец, че София изостава с техническите срокове.
Въпросът... е дали България ще остане за неопределено време занапред закотвена в дълбоката периферия на Европа с присъщата си бедност, корупция, институционална слабост... или трябва да се положат общи усилия това да се промени чрез ускоряване на вече сериозно забавения процес на присъединяване към еврозоната“, каза Радев.
След неговото изказване парламентът прие решение, с което призова служебното правителство да ускори работата с институциите на ЕС, за да гарантира, че България няма да изпусне поставената за 2024 г. цел.
Двете най-големи политически партии – дясноцентристката ГЕРБ и реформаторската ПП го подкрепиха. Фракцията „Възраждане“ гласува против, а приятелските на Русия социалисти и партията „Български възход“ се въздържаха, пише Reuters.
Рейтинговите агенции Standard & Poor's и Fitch, които оценяват България на инвестиционен клас BBB, заявиха, че влизането в еврозоната би било положително за страната по кредитна линия.
Все още виждаме, че има общ ангажимент от страната да следва процеса на приемане на еврото... но политическата нестабилност определено забавя перспективите“, каза Малгожата Кживичка, анализатор от Fitch Ratings.
Представител на ЕС, запознат с процеса, каза пред Reuters, че институциите на ЕС са гъвкави и „могат да работят както с редовни, така и с временни правителства, като се има предвид, че има ясен политически мандат, какъвто бе даден наскоро“.
„Трябва да видим и момент, в който инфлацията в България се успокоява“, добави източникът. „Ако работата се ускори, страната все още може да изпълни целевата си дата.“
Номинални критерии
Вицепремиерът Атанас Пеканов каза, че временното правителство е решено да засили работата, за да може България да влезе в еврозоната навреме. Страната отговаря на повечето номинални критерии за приемане на единната валута – с изключение на инфлацията. През септември средната инфлация в еврозоната е 9.9%, докато хармонизираната такава за България е 15.6%.
Друга потенциална пречка е липсата на ясен план за фискална политика за следващата година, след като служебното правителство заяви, че няма да представи проектобюджет за 2023 г. на парламента. Междувременно фискалният дефицит може да скочи до 6.6% от БВП.
Анализаторите казват, че въпреки че може да има известна гъвкавост по отношение на номиналните критерии, страните от еврозоната все още трябва да бъдат убедени, че България може да се бори с широко разпространената корупция и да прилага ефективно правилата за пране на пари.
Някои от тези реформи ще бъдат много трудни за постигане без работещо правителство“, каза Никлас Щайнерт, анализатор на суверенните рейтинги в Standard and Poor's.
Високопоставен служител от еврозоната каза обаче, че критериите за конвергенция са всичко, което има значение.
„Ако са годни, те са вътре“, каза служителят.