Ръст на чуждестранните работници в България: От къде идват и в кои сектори са заети?

За последните шест години България е привлякла над 108 хиляди чуждестранни работници от трети държави (извън ЕС), сочат данни на Министерството на труда и социалната политика за периода 2019-2024 г. Те са представители на 65 различни страни, а броят им расте с всяка следваща година - тенденция, която потвърждава задълбочаващия се проблем с недостига на кадри.

В същото време е любопитно, че страната все по-рядко бива асоциирана като дестинация за евтина работна ръка.

Изнесените данни са в отговор на запитване на депутата от ГЕРБ-СДС и бивш социален министър Деница Сачева към ресорния министър Борислав Гуцанов.

Според информацията работниците от трети страни са концентрирани в няколко основни сектора на българската икономика: хотелиерство и ресторантьорство, строителство, преработваща промишленост, ИКТ технологии и транспорт.

Националности и сектори

Първите седем държави, от които идват най-много работници, са:

• Република Узбекистан (10 514 души): Сезонни и строителни работници, както и работници в преработващата промишленост;
• Република Турция (10 441 души): Командировани специалисти, инженерно-технически и средно-технически персонал, предимно в строителството, както и сезонни работници;
• Киргизката република (7 138 души): Сезонни работници и работници в преработващата промишленост;
• Непал (4 522 души): Нискоквалифицирани работници в преработващата промишленост и сезонни работници в селското стопанство и туризма;
• Индия (3 155 души): Работници в преработващата промишленост, транспорта и ИТ сектора;
• Руска федерация (3 118 души): Средно-технически и инженерно-технически персонал, ИТ специалисти и други;
• Република Украйна (1 923 души): Предимно сезонни работници, инженерно-технически и строителни работници.

Данните показват устойчиво увеличение на броя на чуждестранните работници, особено при Единните разрешения за пребиваване и работа – през 2019 г. са издадени 1129 такива разрешителни, докато през 2024 г. броят им е скочил до 13 131.

При Сините карти също се наблюдава отчетлив скок – от 370 през 2019 г. на 1101 шест години по-късно. Въпреки това той е далеч от оптимистичните очаквания за бум в използването на този тип разрешителни, използвани по презумпция за привличане на висококвалифицирани служители извън ЕС. Независимо че процедурите по издаването им бяха облекчени, това не произведе желания ефект.