България постепенно губи позиции като дестинация с евтина работна ръка

България започва да губи позиции като дестинация с евтина работна ръка, което привличаше чуждестранни инвеститори.

Около това мнение се обединиха икономисти по време на конференция на списание „Мениджър“, посветена на производството, търговията и иновациите.

Старши изследователят от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев прогнозира, че ръстът на заплатите ще продължи да е устойчив и в следващите години, което ще премахне конкурентното предимство на страната, което даваха ниските заплати.

Ръстът на възнагражденията и разходите за труд ще е устойчив, което означава, че постепенно губим това да сме „евтината“ дестинация“, добави Ганев.

Както Economic.bg писа, като основен фактор за напускането си и релокирането в съседни страни, някои големи чуждестранни компании в България посочиха именно нарастването на минималната работна заплата (МРЗ). Само в периода 2023 – 2024 г. МРЗ скочи с 35% при ръст на производителността за същия период сумарно с 2%, а на БВП – с около 3.5%.

Липсва развит капиталов пазар

Доц. д-р Щерьо Ножаров от Българска стопанска камара (БСК) изтъкна и друг проблем – липсата на развит капиталов пазар в България.

Липсата (на пазар) води до това, че ни заобикалят милиардните инвеститори и отиват в Румъния, Сърбия, Гърция и Турция“, смята Ножаров.

Според него трябва да се работи и върху фискалната политика, която е проциклична и води до крайности в различните икономически цикли. Това плашело инвеститорите, тъй като е високорисков фактор.

Идеята на антицикличната политика е да хармонизира циклите. Когато има силни деформации, това отблъсква инвеститорите“, каза Ножаров.

Темата коментира и д-р Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), който даде малко по-различна гледна точка. На въпроса дали България губи конкурентното си преимущество като евтина работна дестинация, той отговори, че страната се намира "в процес".

Нещата трудно могат да се разрежат с нож и да кажем, че от днес не сме (такава дестинация)“, добави Таков.

Вместо това, според него, държавата трябва да се фокусира върху подкрепата на родните предприятия и възможностите им за изява на международната търговска сцена. „С тази трансформация и отлива на чуждестранни компании трябва да се работи повече върху подкрепата на българските компании“, добаво говорителят Таков.

Ако българските предприятия се разраснат, това ще повлияе положително върху икономиката и заетостта“, смята Таков.

Как се представя българската икономика

По време на събитието Петър Ганев представи кратка презентация за родните промишленост и икономика.

Оказва се, че ръстът на българската икономика изпреварва средния за Европа, подкрепен основно от потреблението на домакинствата и увеличението на разполагаемия доход. В същото време обаче инвестициите и износът в страната са в застой.

Припомняме, че данните на НСИ показаха преди седмици, че реалният растеж на българския БВП за 2024 г. е надминал очакванията и на централната банка, и на финансовото министерство. Същото обаче не може да се каже за експорта.

Българският износ изпитва затруднения след пика през 2022 г. и когато той срещне проблеми, е логично промишленото производство също да има такива“, добави Ганев.

Напомняме, че през януари промишленото производство в България отново се върна към серията от спадове, добре познати от последните близо две години.

Икономистът подчерта, че родната икономика зависи от световната търговия и външното търсене, а глобалните търговски войни могат допълнително да влошат условията за българското производство.

Кой е най-големият сектор в България

Промишлеността продължава да е най-големият сектор в родната икономика, като реализира 20% от приходите от продажби и 22% от добавената стойност на всички нефинансови предприятия в страната.

Само преработващата промишленост пък допринася за създаването на 22.3 млрд. лв. добавена стойност, като отчита над 100 млрд. лв. нетни приходи от продажби, давайки работа на близо 500 000 души.

В същото време обаче се наблюдава трансформация към по-капиталоемки производства, с по-висока добавена стойност и по-висока производителност на труда, а това ще промени и профила на страната ни.

Производителността на труда в леката промишленост в последните 10 години се е удвоила и към момента изпреварва тази в търговията, транспорта и строителството“, каза Ганев.

Според него важното в следващите години ще е трансформацията по сектори, както и между самите компании в тях, и който успее да се ориентира, дори с 15 – 16% по-високи разходи за труд, той вероятно ще е печеливш.

Трансформацията на промишлеността е хубаво нещо в дългосрочен план“, каза Таков.

Той изтъкна две меки мерки, върху които Агенцията ще се фокусира в следващите месеци. Първата, която се разработва съвместно със Световната банка, ще разпредели шест динамични екипа в Северна България. Те ще помогнат на 300 предприятия с индивидуални консултации за разрастване спрямо техните нужди.

Втората ще е по трансграничното сътрудничество България – Сърбия и ще е съсредоточена върху малките и средните предприятия в пограничните райони.