Санкциите срещу Русия ужилиха Китай

Китайският износ за Русия се сви на фона на волатилната рубла, предава Reuters. Анализаторите определят това като ясен знак за дълбокия ефект от западните санкции срещу Москва, тъй като те очевидно резонират дори в Китай, който геополитически се държи близо до съседа си.

Китайските мултинационални компании останаха в Русия, докато западните им съперници бягат. По-малките китайски фирми обаче са и по-уязвими на загуби в резултат на обменния курс, като няколко коментираха пред Reuters, че заради нестабилността са принудени да задържат бизнеса си.

Продуктите, които трябваше да изпратя в Русия, лежат в склада ми“, каза Дън Джинлин, чиято фабрика в Източен Китай произвежда вакуумни колби.

Миналата година около 30% от нейните приходи в размер на 40 милиона юана (6.29 милиона долара) са дошли от Русия.

„Всички наши клиенти чакат да видят дали обменният курс може да се подобри малко. Разходите им са твърде високи спрямо обменния курс в момента.“

Друг китайски търговец, действащ като посредник между руски и китайски клиенти в обмена на спално бельо и кухненско оборудване, коментира, че обемите са спаднали с една трета.

Китай е най-големият източник на внос в Русия и само през януари и февруари е продал на страната стоки за 12.6 милиарда долара – предимно компютри, коли, обувки и играчки, сочат митническите данни.

В момента обаче както руските вносители, така и китайските износители изчакват сътресенията, които направиха рублата изключително нестабилна.

Обезценяването на рублата означава, че губите пари всеки път, когато има разпродажба“, отбеляза Шен Мухуи, който оглавява търговска група, представляваща повече от 20 000 малки китайски износители за Русия.

Той каза, че още няколко руски клиенти са готови да използват китайски юан, за да плащат за стоки, но не достатъчно, за да направят голяма разлика. Междувременно търсенето на неговите складови услуги в Русия е спаднало с около една пета от началото на войната в Украйна, а около 90% от членовете му са се оказали потърпевши.

„Не можете да вдигате цените, защото руснаците не могат да си го позволят...“, илюстрира Шен патовата ситуация.

Износът към Русия става неосъществим.“

Оптимизъм, но за по-далечното бъдеще

Рублата е обект на огромна волатилност както спрямо щатския долар, така и спрямо китайския юан, откакто Русия започна своята т.нар. „специална операция“. Припомняме, че войната в Украйна избухна на 24 февруари.

Конфликтът срина рублата с повече от 40% спрямо юана, макар че руската валута след това възвърна 70% от загубите си.

Спрямо щатския долар рублата падна с цели 44% само за седем търговски дни след инвазията, но се повиши с почти 90% от най-ниското си ниво от 7 март, търгувайки се на около 81 за долар на междубанковия пазар.

Китай отказа да осъди действията на Русия в Украйна или да ги нарече инвазия и многократно разкритикува това, което сам нарича „незаконни и едностранни санкции“ срещу Москва.

Големи китайски компании като Xiaomi и Great Wall Motor до голяма степен мълчаха относно плановете си за Русия.

Зад кулисите обаче изглежда, че Китай се страхува за фирмите си, които се сблъскват със санкции, като ги притиска да действат внимателно с инвестициите там, съобщи Reuters на 25 март.

Държавната Sinopec Group спря преговорите за голяма нефтохимическа инвестиция в Русия, казаха източници.

Уини Уанг, президент на Асоциацията за трансгранична електронна търговия в Шънджън, звучи оптимистично за търговията с Русия в дългосрочен план. Тя очаква китайският износ да нарасне по вид и обем въпреки краткосрочните предизвикателства.

Уанг каза, че се надява търговците да могат да се откажат от сетълмента в щатски долари.

Двете страни трябва да работят заедно, за да разработят нова платежна рамка за търговията“, каза тя.