Ще има ли България ски туризъм след 50 години? „Хемус“ ще търси отговора

След 50 години в България ще има ли все още ски туризъм? Ще развива ли вида земеделие, характерно днес за тукашните ширини? Как ще живеят хората при по-високите температури, каквито се очаква да се установят трайно на Земята? На тези и други въпроси, свързани с климатологията и околната среда, активно ще търси отговори новият български суперкомпютър „Хемус“. Подобни анализи се правят по цял свят, но предимството в случая е, че екипът ще се фокусира конкретно върху нашата страна.

„В рамките на изследванията по нашия проект се правят конкретни анализи на индекси, на въздействия на различни видове дейности, свързани с България, с хоризонт 30-50 години“, уточни член кореспондент Светозар Маргенов, ръководител на проекта за Центъра за върхови постижения и директор на института по информационни и комуникационни технологии към БАН.

Сега е времето да се реши какво правим – дали ще имаме ски туризъм, дали ще развиваме този вид земеделие и как ще живеем при по-високите температури, които се очакват.“

„Хемус“ влезе в експлоатация преди броени седмици, а от няколко дни официално присъства и в престижната световна класация TOP500 на най-мощните суперкомпютри. 

Два български суперкомпютъра са в световния TOP500: Кой как се класира?

Светозар Маргенов каза, че в момента вече има планирани дейности по 11 различни проекта. Наред с изследвания в областта на климатологията, суперкомпютърът на БАН ще се използва и за откриването на нови лекарствени молекули. А една от интересните теми е свързана с предизвикателствата около глобалното застаряване и търсенето на медикаменти в тази посока.

От екипа в Центъра обръщат специално внимание на „по-българските неща“, стъпващи върху особеностите на местната среда и икономика. Едно от тях е разработването на алгоритми с изкуствен интелект, пригодени за българския език: 

нещо, което ако сами не си го направим, дори да си го купим, няма да бъде толкова добро“, отбеляза Маргенов.

Всеизвестно е, че разработките на международните технологични компании стъпват върху най-масовите западни езици. И докато основните бази данни, с които се „хранят“ алгоритмите, са основно на английски, испански, немски, логично крайните продукти също биват адаптирани най-добре към тях – а използваният от едва няколко милиона души български език е сред най-неглижираните. 

БАН вече имат разработка по тази линия – медицински диктофон, предназначен за хора със зрителни и слухови проблеми, който може да разпознава българска реч и да я транскрибира в писмена. Проф. Анета Караиванова отбеляза, че основното предизвикателство е свързано с усъвършенстването на алгоритмите, така че да се постигне максимално висок процент на съвпадение между казаното устно и писмения запис. По думите ѝ AI екипът вече е постигнал над 95% съвместимост, но се гонят поне 97-98% (б.р. – през последните години за такъв тип разработки учените от БАН си служеха със суперкомпютъра „Авитохол“, който остава да функционира паралелно). 

Фокусът на Центъра за върхови постижения към БАН е научен, но все пак „Хемус“ ще може да се ползва и от бизнеса. Това ще става срещу заплащане на пазарни цени, уточни пред economic.bg проф. Емануил Атанасов, който ръководи работата на суперкомпютъра.

По думите на Маргенов вече има проявен интерес от конкретни фирми за директно ползване на „Хемус“. Той не уточни кои и за какво, но изтъкна значението на силно развитата тук микроелектроника.  

Има българска индустрия, която е на световно ниво. В частност, страната ни е в десетката по глава от населението в Европа по износ на интегрални схеми. Микроелектрониката е особено актуална тема в контекста на Акта за чиповете. Ние работим по създаване на съвместни проекти с хора, които работят в тази индустрия. Когато има конкретни резултати, ще ги споделим.“

Високопроизводителната машина е част от новоизградения Център за върхови постижения по Информатика и информационни и комуникационни технологии“ към Българската академия на науките. Проектът на БАН е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие с малко над 29.35 млн. лв. От тях почти 25 млн. лв. са по линия на кохезионната политика на ЕС. 

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.