Ще ореже ли служебният кабинет парите на 450 хил. души?

Няколко месеца преди президентските избори служебният финансов министър Асен Василев заяви, че предлага 10% съкращение на разходите за „персонал на държавна издръжка“, както той нарича публичния сектор. Пред три комисии в Народното събрание на 18 август Василев заяви, че вече е започната бюджетната процедура за догодина, а на институциите е възложено да направят преглед на разходите си.

В публичния сектор работят 450 хиляди души – учители, лекари, медицински персонал, чиновници в централната и общински администрации. Техните възнаграждения ще бъдат намалени догодина, ако парламентът има време и желание да одобри идеите на служебното правителство за бюджет за следващата година. В бюджета за тази година разходите за възнаграждения в публичния сектор са близо 6.7 млрд. лв.

Чисто политически това предложение не изглежда много добре“, коментира пред Economic.bg икономистът Георги Вулджев.

Идеята за съкращения на разходите в публичния сектор изобщо не е нова. Тази година тя бе лансирана и от Николай Василев, който бе предложен за премиер в първия кабинет на Слави Трифонов. Самият Асен Василев се е обявявал неведнъж за съкращения на администрацията и ускорено въвеждане на електронно управление, а наскоро заяви, че служебният кабинет се е справил с плащания, като е взел пари и от незаетите бройки в някои администрации.

Какво означават тези съкращения?

Депутати от различни парламентарни групи коментираха пред Economic.bg, че са изискали допълнителна информация какви точно ще са съкращенията, защото става дума за бюджет 2022 г., който служебното правителство готви.

В публичния сектор работят 450 хиляди души, като в тази бройка се включват полицаи, военни, служители в държавни предприятия, чиновници от общинската и централната администрация. 1000 души е числеността на областните администрации.

Държавните служители в централната администрация не са повече от 100 хил. души, като има структури, в които те не достигат. Не мога да коментирам какво точно ще се съкращава преди да видя разчети“, каза пред изданието ни Томислав Дончев, бивш вицепремиер в правителството на ГЕРБ.

Според него намалението на парите ще доведе до отлив на качествени кадри.

Ножицата между заплатите е огромна, защото има ведомства с възнаграждения под 1000 лв., а има и такива, в които тя надвишава тази на премиера и парламента. В част от общинските администрации заплатите са около минималната. За да стимулират служителите, институциите разпределят допълнителни средства за добро изпълнение на задачите, които са в рамките на една до две заплати. Обикновено парите за тях се взимат от незаетите щатни бройки.

Според Пламен Данаилов от ИТН, където също чакат разчети за това какво и къде ще се съкращава, вероятно става дума за закриване на щатни бройки и орязване на възможностите за допълнителни плащания. Същото предположение изказа и Георги Кадиев от БСП.

Найден Зеленогорски от ДБ заяви, че е поставил въпроса да се дадат повече подробности за предстоящите съкращения. Като бивш кмет на Плевен той заяви, че когато се имат предвид такива съкращения, обикновено става дума за закриване на непопълнени щатни бройки.

Депутати от различните парламентарни групи са категорични, че не може да се съкращава на калпак, а трябва да се види кои структури са излишни, което означава да се правят реформи. В становища на работодателски организации се подчертава, че проблемът с администрацията е именно вършенето на една дейност от няколко структури и това трябва да се оптимизира. Те възразяват и срещу неправилното съотношение между ръководни и изпълнителни кадри, както и срещу нееднаквото разпределение на служителите в различните звена, което прави някои структури много натоварени, а други – не. Бизнесът отдавна настоява, че процесите на оптимизация могат да станат на базата на електронизацията.