Щом ни липсват обучени кадри, трябва да ги създадем

Добре развитата минна индустрия е едно от предимствата на българската икономика. При приватизацията повечето предприятия от тази сфера попаднаха в добри ръце. Самата индустрия не позволи с нея да се правят експерименти, а заложи на опита и професионализма. Затова тя е и сред най-устойчивите отрасли. Днес се наблюдава оживление, което идва от мащабните инвестиции, които правят големите предприятия в бранша. Всички, които искат да останат на пазара, въвеждат нови технологии и най-ново поколение средства за производство.

КАОЛИН ЕАД е с над 90-годишна история и е пример за устойчивост. Новият собственик на предприятието - германският концерн „Кварцверке“ ГмбХ, пък е с над 140-годишна история. В момента

инвестираме в модернизация

на фабриките в Сеново, Ветово и Каолиново, а също и в изграждането на новия голям завод за преработка на кварц-каолинова суровина край Дулово. Той ще е най-модерният в Европа, като цялостната инвестиция ще е около 100 млн. лв. Реинвестираме печалбата, защото вярваме в бъдещето.

В минната промишленост се въвеждат много нови технологии, „Индустрия 4.0“ за нас е реалност днес. Но не разбирам онзи плам, с който се говори как работите ще изместят хората. Роботите няма да направят хората ненужни, просто изискванията към тях ще стават много по-високи. И в момента машините, които копаят вместо едновремешните миньори, са на практика роботи. Но те трябва да бъдат управлявани, поддържани и ремонтирани от специалисти с все по-висока квалификация и умения, тъй като техниката става по-сложна.

Дълги години в България се залъгвахме с легендата, че имаме много

висококвалифицирана работна ръка

Мнозина обаче бяха привлечени от по-високи заплати в чужбина, а междувременно средното професионално образование влезе в криза. Сега въпросът е как наличните в страната хора да повишат квалификацията си. Все повече фирми започват да създават свои обучителни центрове, защото през годините се получи голямо изкривяване на образователната система и тя вече не произвежда кадрите, които са нужни на икономиката. Липсва гъвкавост на българското училище да се настройва към нуждите на бизнеса в съответния район. Но пък големите предприятия не може да чакат образователната система да реагира и вземат нещата в свои ръце.

Преди три години по изричното настояване на нашия германски собственик стартирахме

проект за дуално обучение

Това е модел, насочен към деца с интерес към техниката и занаятите, който им дава възможност да придобият практически умения. Въведохме новата система заедно със СУ „Васил Левски“ с професионални паралелки в гр. Ветово. Това е бившият механотехникум, който се беше фокусирал в преподаването на информационни технологии.  Тази специалност обаче задължително изпращаше завършващите в София и на други места, където са аутсорсинг и технологичните компании, и това водеше до обезлюдяване на общината. Получихме разбиране от ръководството на училището и започнахме да въвеждаме специалности, които ще намерят реализация при нас, но и в други предприятия в района: минно дело, химик-лаборанти, електротехника, механотехника. През 2017 г. във фабриката във Ветово открихме Център за професионално обучение, оборудван по най-високите германски стандарти. Дуалната паралелка се радва на голям успех и в момента практически всички деца са в професионалните паралелки на „Каолин“. Щом учениците искат да развиват професионални умения, ние ще продължим да им даваме възможност, независимо че не всички ще дойдат да работят при нас.

КАОЛИН е

най-добрият работодател

в този район и нямаме трудност с намирането на работна ръка. Това е германско предприятие във всеки детайл - в отношението към хората, към работното място и към заплащането. Затова ще кажа, че този, който иска да прави сериозен бизнес, задължително е социално отговорен. Той трябва да е разбрал, че най-важният капитал са хората и ако се стреми към дълъг хоризонт на съществуване, трябва да има адекватна политика към своите работници и служители. Предприятие, което не е социално ориентирано, изчезва бързо. Остават онези, които наред с всичко друго се грижат и за социалните условия на хората си.

Нашата компания инвестира в бъдещето, а бъдещето са хората, не вещите. Но няма универсална формула как да задържим хората в страната и да ги квалифицираме. Всичко това става отрасъл по отрасъл. В България има достатъчно количество хора, но ни липсва качеството. При това положение намирам за неуместно да разчитаме на работна сила отвън, вместо да се погрижим за

квалификацията на наличните хора

Не бива да се стига до канибализация, при която едни изземат работата на други, защото ни е било по-лесно да внесем готови специалисти. Това би било социално безотговорно и дори опасно. Всеки бранш трябва да решава проблемите с работната сила сам за себе си. Няма магическо решение. Но според мен това, че не можем качествено да обучим хората си и да ги задържим в България, не се дължи на самите хора, а на мениджърите. Няма лоши хора, има лошо управление. Когато отидем при онези, за които казваме, че нямат умения, виждаме, че те искат шанс. Значи трябва да им го дадем. В България има дефицит в мениджмънта и дефицит в социалната ни отговорност към работниците. Ако съумеем да променим тези две неща, няма да има недостиг на работна сила.