След две години война Европа излиза от сянката на руския газ

Две години, откакто Русия започна своята война в Украйна – което спомогна за предизвикването на може би най-сериозната газова криза в историята на Европа – динамиката на пазара е предефинирана, като източниците и маршрутите на доставка са значително променени.

Тъй като по-голямата част от доставките по руски тръбопроводи са спрени, само няколко държави все още внасят газ по такива от руския „Газпром“ - Австрия, Словакия, Унгария и Сърбия извън ЕС.

И въпреки че руските доставки на LNG за Европа остават относително стабилни, те все още представляват само малък дял от общия внос на газ в Европа.

Сега, след като ЕС дава на държавите членки правото да ограничават руския внос на национално ниво, а Австрия иска да ускори излизането от руски газ, оставащите руски обеми в Европа са изправени пред несигурно бъдеще.

ЕС вече забеляза рязко намаляване на вноса на руски газ и втечнен природен газ, спадайки от 155 млрд. куб. м през 2021 г. на 80 млрд. куб. м през 2022 г. и до 43 млрд. куб. м миналата година, според данни на Европейската комисия.

Вместо това Европа внася значително повече LNG, докато традиционните доставчици по тръбопроводи - като Норвегия, Алжир и Азербайджан - правят всичко възможно да поддържат високи нива на износ.

Износът на газ по норвежки тръбопроводи за Европа достигна нов рекорден месечен връх през декември миналата година.

Усилията на ЕК

Комисарят по енергетиката на ЕС Кадри Симсън призна на 15 февруари, че войната на Русия в Украйна е създала най-тежката енергийна криза „от десетилетия“ за ЕС.

Но две години по-късно можем да кажем, че опитът на (руския президент Владимир) Путин да ни раздели и изнудва по отношение на енергетиката се провали“, каза Симсън.

ЕК твърди, че е постигнала голяма част от успеха в отговор на въоръжаването на енергията от Русия, като увеличи дипломатическите си усилия за осигуряване на алтернативни доставки, въведе задължително зареждане на складове и насърчи 15% намаляване на търсенето.

В действителност пазарните сигнали и времето изиграха голяма роля за това предлагането да може да отговори на търсенето през 2022 г., 2023 г. и до 2024 г.

Цените се повишиха достатъчно високо през 2022 г. – достигайки нови рекордни нива през август същата година – за да намалят търсенето, да привлекат увеличени товари на LNG и да стимулират максималното предлагане от Норвегия.

Меките зими както през 2022/23 г., така и през 2023/24 г. също означават, че запасите от газ остават на исторически високи нива, поддържайки таван върху цените.

На 23 февруари Platts – част от S&P Global Commodity Insights – оцени цената на TTF за предния месец на само 23.30 евро/MWh, далеч от нейния рекорд от почти 320 евро/MWh през август 2022 г.

Но анализаторите все още са предпазливи.

Две години след руската инвазия и референтните цени се върнаха към „нормалните“ нива. Но не сме достигнали ново стабилно състояние“, според Майкъл Стопард, ръководител на глобалната газова стратегия в S&P Global Commodity Insights.

„Докато по-големият внос на втечнен природен газ от САЩ и другаде покри почти половината от загубите на руски тръбопроводен газ, по-голям фактор е чувствително по-ниското търсене в Европа“, каза Стопард.

По думите му част от търсенето на газ е повлияно от затварянето на фабрики или по-ефективни процеси, но „повечето ще се върнат“.

„Пазарът може да подценява колко търсене ще се върне“, каза той.

Руското бъдеще

Въпросителни остават и дали руският газ може да възвърне загубения си пазарен дял в някакъв момент в бъдещето. Газовият анализатор Джонатан Стърн от Оксфордския институт за енергийни изследвания се съмнява.

Ерата на 30+% дял от руския газ приключи и няма да се върне, какъвто и да е резултатът от войната и който и да управлява Кремъл“, каза Стърн.

„Отделните страни може да продължат да внасят газ от Русия, но газовата и енергийна карта на Европа се промени фундаментално“, категоричен е той.

Стърн добави, че основният неразрешен газов въпрос засяга оставащите дългосрочни договори за руски газ с европейски купувачи. Те, каза той, „не могат да бъдат пожелани от политиците" и остават законов и договорен „слон в стаята".

Междувременно европейските търговци на газ виждат тенденциите в потреблението като ключови за бъдещето на руския газ в Европа.

Всичко опира до търсенето – ако унищожаването на търсенето на газ продължи, можем да избегнем руския газ“, каза търговец, базиран в Швейцария.

Базиран в Нидерландия търговец каза, че тъй като промишленото търсене е особено чувствително към цената, загубата на „евтин" руски тръбопроводен газ ще продължи да оказва влияние върху потреблението.

„Изводът е, че нуждата от газ идва от цената, на която го получаваме“, каза търговецът.

Алтернативни варианти

Самата Русия има ограничени възможности за отклоняване на своя газ, като по-голямата част от обемите, които преди са били пренасяни по тръби за Европа, сега се смятат за затворени.

Понастоящем руският тръбопроводен газ за Европа е ограничен до потоци, влизащи в Украйна в точката за междусистемна връзка Суджа и доставки по европейския участък на „Турски поток“ („Балкански поток“ – бел.ред.).

Общо около 80 милиона кубически метра на ден в момента се вливат в Европа по тръбопроводи, но половината от тях може да бъдат загубени, когато сделката за транзит между Русия и Украйна изтече в края на 2024 г.

Руският вицепремиер Александър Новак каза през януари, че Русия е готова да продължи да доставя газ за Европа по всеки наличен маршрут, включително през Украйна. Но, добави той, Москва все още не е видяла никакво желание от своите контрагенти за преговори по въпроса, докато Киев многократно е изключвал ангажирането с Русия в преговори за транзита.

Путин също така повтори твърдението си в интервюто си с Тъкър Карлсън по-рано този месец, че Русия все още е готова да доставя газ на Европа чрез неповредената линия на „Северен поток 2“.

Операторът на тръбопровода обаче никога не е бил сертифициран от германските власти.

Междувременно „Газпром“ се стреми да увеличи износа за Китай и планира да сключи дългосрочни сделки за доставки със своите съседи от Централна Азия, като Киргизстан, Казахстан и Узбекистан.

Но тези доставки няма да могат да компенсират загубените европейски доставки.

И това, което изглежда сигурно в Европа е, че - поне на политическо ниво - има много малко желание руският газ да се върне по някакъв значителен начин на пазара, пише spglobal в свой анализ.