Трансферите от държавния бюджет към този на обществено осигуряване (ДОО) са решение отпреди години, за да останат ниски осигурителните вноски. Нямам притеснение за стабилността на ДОО, заяви по този повод министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова в понеделник, цитирана от БТА.
Стабилността на ДОО не е под въпрос. Нямам притеснение за нея, има трансфери“, каза тя.
Пред журналисти тя добави, че с паралелни мерки, които повишават приходите, ще се поддържа доверието в системата и в нейната стабилност.
Ефремова посочи, че очакванията са за допълнителен приход около 130 млн. евро до края на годината от повишаването на минималните и максималните осигурителни прагове, влязло в сила от 1 август. За следващата година това означавало по-голям ресурс за системата.
Напомняме обаче, че нашумелият Актюерски доклад на НОИ от 2024 г. предупреждава за нарастваща зависимост на ДОО от държания бюджет. Според прогнозите в доклада:
при запазване на текущото законодателство финансовият натиск върху устойчивостта на държавната пенсионна система ще е най-силен през следващото десетилетие.“
Тогава и разходите за пенсии, и трансферът от държавния бюджет за покриване на недостига от средства, измерени като дял от БВП, ще са най-големи. Близо 50% от общите разходи на ДОО ще бъдат финансирани с трансфери от държавния бюджет, вместо от собствените приходи на системата, пише в доклада.
Прогноза на НОИ
Проверка на Economic.bg в данните на НОИ обаче показа, че моментът, в който трансферът от бюджета покрива 50% от разходите за пенсии, вече е настъпил.
Отделно, данни на Националния статистически институт (НСИ) показаха, че именно пенсиите и различните видове социални трансфери (в т.ч. обезщетения, социални и семейни помощи и добавки) помагат на една четвърт от българите да останат извън линията на бедност през 2025 г. Според статистиката, относителният дял на бедните като процент от населението през миналата година е бил 21.2%, но ако се изключат пенсиите и останалите социални трансфери, показателят скача до 45.4 на сто.
„Не виждам проблеми в текстовете на бюджета“
Министърът коментира и внесените в Конституционния съд (КС) жалби срещу закона за държавния бюджет от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“, както и намерението на омбудсмана да сезира съда – по-конкретно заради текстовете, свързани с минималната работна заплата и трудовия стаж. По думите ѝ, всеки, който има правомощието, може да сезира КС.
Аз лично не виждам проблеми в текстовете на Закона за държавния бюджет и считам, че КС, в рамките на своите правомощия, ще отсъди по най-правилния начин и съответно новите текстове ще могат да бъдат приложени“, посочи Ефремова и допълни, че изпълнението им започва още от днес.
Тя призна, че най-трудно ѝ е било да устои на замразяването на някои от социалните разходи, но изрази увереност, че следващата година ще има повече възможности за повишаване на доходите.
Нови услуги със средства по ПВУ
Министърът обяви, че със средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) започва изгражданеот на множество нови социални услуги, голяма част от които ще са насочени към хора с деменция и други заболявания, изискващи грижа извън домашната среда.
Над 380 млн. евро по ПВУ са позволили на общините да обновят и ремонтират домове за стари хора, а близо 200 – 230 нови социални услуги – дневни центрове и резидентни услуги – вече са завършени“, изтъкна Ефремова.
Симона Гоцова 
