София – древната столица, която расте, но не старее

София е обявена за столица на Княжество България на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание по предложение на проф. Марин Дринов – тогава председател на Българската академия на науките (БАН). Избрана е като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българското етническо землище.

С решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. за празник на града е определен 17 септември – денят на Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София.

Древен град

Историята на София, столица и най-голям град на България, обхваща няколко хилядолетия от Античността до наши дни, през голяма част от които градът е стопански, културен и политически център на своя регион в центъра на Балканския полуостров.

Най-ранните археологични свидетелства за обитаване на територията на София са от ранния неолит (VI хилядолетие пр. Хр.) – по това време в Софийското поле съществуват десетки малки селища, много от които в рамките на днешния град.

Сведения за района на днешна София се появяват в древногръцки писмени източници в средата на V век пр. Хр., като по това време тази част на Балканския полуостров е населена с различни народи от групата на траките.

За първи път новото име София се споменава през 1376 г. в документ на гр. Дубровник, а в български официален документ е отбелязано през 1382 г. - в златопечатната грамота (хрисовул) на Цар Иван Шишман, с която той дава привилегии на Драгалевския манастир „Св. Богородица Витошка”.

През 1382 г., след тримесечна обсада, София е превзета от османските завоеватели. При новото устройство на завладените балкански територии София става център на най-голямата административна единица – Румелийското бейлербейство (еялет), начело с паша.

След Освобождението на града от османско владичество (04.01.1878 г.), една година по-късно – на 03.04.1879 г., Първото учредително Народно събрание единодушно избира София за столица на възстановената българска държава, разказва Столична община на своя сайт.

Първият градоустройствен план

През 1879 г. е изготвен първият градоустройствен план на София от градския инженер С. Амадие. Той преобразява силуета на града и оформя в голяма степен облика и на днешния център на града. За изграждането на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си – Константин Йованович – виенски архитект, по произход българин, е проектирал сградата на Народното събрание.

Първият градски архитект – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел "България", Военния клуб и др., а швейцарецът Херман Майер – читалище "Славянска беседа", сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е участвал в преустройството на Княжеския дворец. Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и завършил архитектура във Виена, изработва окончателния проект на Ректората на Софийския университет и ръководи строителството му.

В своето многовековно развитие София винаги играе важна роля в историята на българските земи като средищен център, естествено кръстовище на пътищата свързващи Изтока със Запада, както и страните на север от България с тези на юг от нея.

Неповторим град, който расте, но не старее и има повече от 7000-годишна история.