Спасяването на икономиката днес може да отключи нова дългова криза утре

Глобалният БВП няма да се върне към нивата отпреди коронавирусната криза до 2022 г., а публичният дълг ще скочи рязко тази година. Това сочи нов доклад на Economist Intelligence Unit, цитиран от CNBC. В него се обръща внимание на извънредната ситуация през последните месеци, довела до масово блокиране на икономиката и безпрецедентните фискални стимули на държавите. 

Голяма част от икономиките функционираха едва-едва – при ниски приходи и високи разходи за здравеопазване и социални услуги. Правителствата обаче явно прецениха, че е за предпочитане да се развържат кесията, вместо да се унищожи производственият капацитет вследствие на пандемията. А това поведение неизбежно ще доведе до скок в нивата на публичния дълг през тази година, се посочва в доклада. 

Страните с по-стабилни баланси би трябвало да могат да управляват разходите за обслужване на високи нива на публичния дълг в краткосрочен план. Въпреки това икономистите от EIU подчертават, че в крайна сметка правителствата все пак ще се сблъскат с натрупването на дългове. А няма да могат да ограничат тези фискални дефицити чрез съкращаване на разходите.

Обръщайки внимание на умората от строгите икономии и скорошния период на „затягане на колана“, икономистите от EIU смятат за малко вероятно правителствата да съумеят да спестят средства, с които да намалят кой знае колко дълговете. В много икономики публичният сектор днес е по-малък в сравнение с времето от преди финансовата криза през 2008 г., а междувременно разходите за здравеопазване – в светлината на сегашната криза – дори ще се засилват. 

Затова, икономистите от EIU прогнозират, че правителствата няма да се стремят да намаляват разходите, а да повишат фискалните приходи. Едно от предположенията е за преобръщане на тенденцията на понижаване на корпоративни и лични данъци, която се наблюдаваше в развитите икономики през последните десетилетия. Под въпрос е обаче дали правителствата ще могат да събират данъци достатъчно бързо за нуждите си. 

Девет години след кризата с държавния дълг, която разтърси еврозоната, икономистите от EIU предупредиха, че някои развити страни може да се окажат на ръба. Те посочват Испания и по-специално Италия, като и двете бяха силно засегнати от пандемията и управлението на вече отслабените си фискални позиции.

„Южноевропейските държави все още се възстановяват от годините на строги икономии, съчетани с високи нива на публичен дълг, застаряващо население (уязвимо към тежки форми на коронавирус) и постоянен фискален дефицит“, се казва в доклада.

„Европейската централна банка би действала бързо, за да овладее последствията, но дълговата криза в която и да е от тези страни би създала огромни сътресения на финансовите пазари. От своя страна кризата бързо ще се разпространи по целия свят“, се казва още в него.