Спасяването на икономиката днес може да отключи нова дългова криза утре

Правителствата наляха огромни суми под формата на фискални суми

Спасяването на икономиката днес може да отключи нова дългова криза утре

Снимка: Unsplash

2033 ~ 2 мин. четене
Глобалният БВП няма да се върне към нивата отпреди коронавирусната криза до 2022 г., а публичният дълг ще скочи рязко тази година. Това сочи нов доклад на Economist Intelligence Unit, цитиран от CNBC. В него се обръща внимание на извънредната ситуация през последните месеци, довела до масово блокиране на икономиката и безпрецедентните фискални стимули на държавите. 

Голяма част от икономиките функционираха едва-едва – при ниски приходи и високи разходи за здравеопазване и социални услуги. Правителствата обаче явно прецениха, че е за предпочитане да се развържат кесията, вместо да се унищожи производственият капацитет вследствие на пандемията. А това поведение неизбежно ще доведе до скок в нивата на публичния дълг през тази година, се посочва в доклада. 

Малко място за намаляване на разходите

Страните с по-стабилни баланси би трябвало да могат да управляват разходите за обслужване на високи нива на публичния дълг в краткосрочен план. Въпреки това икономистите от EIU подчертават, че в крайна сметка правителствата все пак ще се сблъскат с натрупването на дългове. А няма да могат да ограничат тези фискални дефицити чрез съкращаване на разходите.

Обръщайки внимание на умората от строгите икономии и скорошния период на „затягане на колана“, икономистите от EIU смятат за малко вероятно правителствата да съумеят да спестят средства, с които да намалят кой знае колко дълговете. В много икономики публичният сектор днес е по-малък в сравнение с времето от преди финансовата криза през 2008 г., а междувременно разходите за здравеопазване – в светлината на сегашната криза – дори ще се засилват. 

Затова, икономистите от EIU прогнозират, че правителствата няма да се стремят да намаляват разходите, а да повишат фискалните приходи. Едно от предположенията е за преобръщане на тенденцията на понижаване на корпоративни и лични данъци, която се наблюдаваше в развитите икономики през последните десетилетия. Под въпрос е обаче дали правителствата ще могат да събират данъци достатъчно бързо за нуждите си. 

Поредната дългова криза в еврозоната

Девет години след кризата с държавния дълг, която разтърси еврозоната, икономистите от EIU предупредиха, че някои развити страни може да се окажат на ръба. Те посочват Испания и по-специално Италия, като и двете бяха силно засегнати от пандемията и управлението на вече отслабените си фискални позиции.

„Южноевропейските държави все още се възстановяват от годините на строги икономии, съчетани с високи нива на публичен дълг, застаряващо население (уязвимо към тежки форми на коронавирус) и постоянен фискален дефицит“, се казва в доклада.

„Европейската централна банка би действала бързо, за да овладее последствията, но дълговата криза в която и да е от тези страни би създала огромни сътресения на финансовите пазари. От своя страна кризата бързо ще се разпространи по целия свят“, се казва още в него.

Коментари: 0