Регулации
Специалностите на бъдещето: ИТ, медицина, био земеделие
Младите избират професия според престижа, не според търсенето
~ 3 мин.
Специалностите на бъдещето са в сферата на ИТ, медицина, аграрни науки, редки езици. Много български специалисти в тези области намират по-добра реализация в чужбина, а цели професионални общности у нас застаряват или остават незапълнени. На фона на тази тенденция дебатът как българското висшето образование и бизнес да заработят ръка за ръка става все по-належащ. Това коментират ректори и зам.-ректори на университети, които ще участват в кръгла маса “Образованието като кауза и бизнес“, съобщава Дарик.
Събитието ще бъде част от предстоящата Единадесета световна среща на българските медии, която ще се проведе от 4 до 8 ноември в Атина с организатори Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света.
Младите избират професия според престижа й, не какво ще се търси
Кандидат-студентите обикновено се насочват към това, което се търси в момента и рядко избират бъдещата си професия според това какви кадри ще са необходими след четири-пет години. “Затова родителите и младите хора е добре да се вслушват в мнението на университетските преподаватели, които виждат тенденциите в перспектива. Министерството на образованието е необходимо да приоритизира специалностите, за които ще бъдат необходими подготвени кадри след 4-5 години“, коментира проф. Димитър Греков, ректор на Аграрния университет в Пловдив.
Аграрният университет в Пловдив се стреми да подготвя кадри спрямо конкретните необходимости на бизнеса в близко бъдеще, каквито са например специалистите по информационни технологии в земеделието, по биологично земеделие, аграрно инженерство, декоративно градинарство, аграрен и еко туризъм. Университетът работи в партньорство с някои от най-големите фирми от аграрния и туристическия бизнес и по време на обучението си студентите могат да провеждат стажа там с перспективата за кариерно развитие.
В областта на медицинското образование бизнесът проявява интерес към лекарите, медицинските сестри и акушерките и голям брой точно такива специалисти ще бъдат необходими в близко бъдеще, поради масовото напускане на страната на подготвените кадри, изтъква проф. д-р Каролина Любомирова, зам.-ректор по учебната дейност в Медицински университет – София.
Българското медицинско образование е признато в Европа и е особено привлекателно и за чуждестранните студенти, защото таксите и средствата за живот у нас са по-ниски, качеството на обучение и практика е много добро и гарантира пълна реализация на пазара на труда след дипломирането, допълва проф. Любомирова.
“Бройките не са заети точно в сферите, в които се търсят подготвени кадри. Такива са например редките езици, в това число и всички славянски езици, а търсенето е огромно. Слаб е интересът и към френския и немския език, което също е учудващо“, споделя проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий.
“Има огромен интерес от аутсорсинг фирми, които искат да работят заедно с университета тук на място. Те имат осигурени пазари и работа, а тук намират квалифицирана работна ръка. Това е една възможност, в рамките на следването, нашите студенти да имат практика и да бъдат наети, ако са добри специалисти, веднага след завършването си“, коментира той и изтъква, че бизнесът е адаптивен и търси добрите комбинации, предлаганите работни места към момента са около 400, а заетите са малко над 200.
“Нашата идея е специалностите да бъдат комбинирани с езиците. Право с два чужди езика и икономика, например, е великолепна подготовка за един млад специалист, излязъл на пазара на труда. Така работата ще търси него, а не той нея“, пояснява проф. Бонджолов.
Българският бизнес трябва да влага повече в наука
“Въпреки съществуващите изключения в повечето сфери, българският бизнес все още не влага значими средства в наука. Българската стопанска камара разработи успешно компетенциите за множество професии, с което създаде представа за това към какво трябва да се насочи висшето образование, но като цяло бизнесът е критично настроен към работата на университетите, обвинявайки ги, че образованието в тях не е достатъчно практическо. И двете страни не са достатъчно активни в сътрудничеството при създаването на нови учебни програми“, коментира проф. д-р Людмил Георгиев, заместник-ректор по научноизследователската и международната дейност на Нов български университет (НБУ).
“Но ние винаги сме били отворени към сътрудничество с бизнеса. Разработили сме система от практически курсове и сме в очакване да заяви желанието си за съвместно разработване на учебните програми на бъдещето, по които да подготвим необходимите специалисти“, казва проф. Георгиев.
