Станаха ли социалните мрежи прекалено могъщи?

Допреди два дни противоречивата социална мрежа Parler се хостваше в облачната платформа Amazon Web Services. Внезапно компанията на Джеф Безос реши да я свали с мотива, че не се справя с нарастващото съдържание на насилие. Стъпката обаче идва в сюблимен момент, когато технологичните гиганти започнаха да „деплатформират“ Доналд Тръмп, закривайки акаунтите му.

До всичко това се стигна след ексцесиите миналата седмица, когато привърженици на все още действащия президент нахлуха в американския парламент. Според критиците Тръмп е изиграл роля на подстрекател, използвайки социалните мрежи като трибуна за агитация.

12-ят час удари

С приближаването на крайния срок Parler постепенно започна да отказва и да дава проблеми, докато броени минути след 00.00 ч. в понеделник окончателно спря работа. А съдържанието изчезна. Приложението вероятно ще намери нов доставчик на хостинг услуги, но загубата на AWS – най-големият играч на пазара – означава, че много други също биха могли да откажат, пише BBC. Това обаче не е абсолютен прецедент.

„Действието на Amazon срещу Parler не е безпрецедентно“, посочва технологичният изследовател Стефани Хеър. Тя дава пример с премахването на неонацисткия сайт Daily Stormer от Cloudflare през 2017 г.

В наши дни, след AWS действия по премахването на Parler предприеха и други именити гиганти. Google и Apple започнаха да свалят приложението от своите виртуални магазини. Но и това не е невиждано. Друга алтернативна платформа – Gab, също бе забранена от мейнстрийм магазините за приложения, но това не ѝ пречи през последните дни да привлича все повече потребители.

Като част от репресиите срещу акаунти, свързани с щурма на Капитолия, в понеделник Twitter обяви, че е закрил над 70 000 профила, разпространяващи конспиративната теория QAnon. Междувременно Facebook заяви, че изцяло премахва съдържанието, в което се споменава „Спри кражбата“ – лозунгът, свързан с необоснованите твърдения на Тръмп, че изборите през ноември са фалшифицирани.

„Проблемна“ забрана

Безпрецедентен обаче е целенасоченият подход срещу президента. След като привържениците на Тръмп нападнаха Капитолия миналата седмица, на него му беше забранено да използва някои от най-големите социални платформи, включително Twitter, Facebook, Instagram, Snapchat и Twitch. Първоначално YouTube изтри някои от видеоклиповете му, а днес вече блокира и канала му, макар и временно.

Европейските лидери, включително германският канцлер Ангела Меркел, определиха този подход на технологичните гиганти като „проблемен“.

Еврокомисарят Тиери Бретон описа събитията в Капитолия като „11-и септември в социалните мрежи“. В Politico обаче той написа, че възможността изпълнителен директор просто да може да „дръпне шалтера“ на Potus (името на президентския профил в Twitter) „без никакви проверки е объркващ“.

Британският министър на здравеопазването Мат Ханкок заяви, че социалните мрежи сега „вземат редакционни решения“ и добави, че платформите си „избират кой трябва и не трябва да има глас“.

Алексей Навални, руски политик и откровен критик на президента Владимир Путин, оприличи блокирането на Тръмп в Twitter като държавна цензура. Според него това е „неприемлив акт“, макар и за частна компания. „Виждали сме много примери в Русия и Китай как такива частни компании стават най-добрите приятели на държавата и ѝ предоставят възможности, когато става въпрос за цензура.“

Covid промени социалните мрежи

Факт е, че социалните мрежи са частни компании. Подобно на някой частен клуб, който може да си създава вътрешни правила, това могат да правят и Марк Зукърбърг във Facebook или Джак Дорси в Twitter.

Досега едно от наложените ключови правила беше свързано с политическото съдържание, на което се гледа като на важно за обществения дискурс. Затова платформите, включително Facebook и Twitter, прецениха да дадат повече права на високопоставени потребители. Така президентът на САЩ се сдоби с повече свобода, когато става въпрос за нарушаване на политиките на потребителите.

Но от началото на пандемията от коронавирус пейзажът се промени значително и компаниите предприеха засилени действия срещу световните лидери. През март Facebook и Twitter изтриха публикации на бразилския президент Жаир Болсонаро и венецуелския президент Николас Мадуро, след като ги сметнаха за дезинформация за Covid-19.

Едва през май Twitter предприе подобни действия срещу американския президент. Първоначално модераторите поставиха предупредителен етикет върху негова публикация, която определиха като прославяща насилието. Става дума за туит по повод протестите Black Lives Matter, който гласеше: „Когато започне грабежът, започва стрелбата“.

Забраната на Тръмп създава „базов прецедент“ в начина, по който платформите контролират кой може да ги използва и какво могат да публикуват потребителите, посочва анализаторът на социални медии Мат Навара.

Ответен удар

Някои анализатори смятат, че случващото се може да е повратна точка за модерирането на съдържанието в световен мащаб. В понеделник Facebook обяви, че е премахнал мрежа от акаунти, които според него са пряко свързани с правителството на Уганда и се използват за манипулиране на предстоящите избори.

„Правилата и насоките на социалните мрежи се развиват с течение на времето, което е нормално. Но те не се прилагат последователно в целия свят. Мисля, че отстраняването на президента може да е началото на чистка за подобно поведение в световен мащаб“, коментира адвокатът Уитни Мерил, която се занимава с правата за поверителност и технологии.

Тръмп за пореден път се оплака, че му се ограничава свободата на словото. По време на мандата си той неколкократно заплаши да промени законите за социалните мрежи и тяхната отговорност върху съдържанието. Сега Байдън също има амбиции за реформи.