Тръмп изкриви смисъла на социалните мрежи

Компаниите ще наблюдават политиците и ще финансират тези, които се разграничат от 45-тия президент

Тръмп изкриви смисъла на социалните мрежи

Снимка: Illinois Holocaust Museum & Education Center

Енея Георгиева Автор: Енея Георгиева

Общественото напрежение в САЩ продължава да расте заради сътресенията на политическата сцена. Големите компании не останаха безучастни и побързаха да заявят позиция, спирайки даренията към партиите. Социалните мрежи пък се активизираха да блокират потребители, които не спазват правилата и всяват паника, заглушавайки дори американския президент Доналд Тръмп. 

В светлината на тези събития Economic.bg разговаря с Елена Поптодорова, дългогодишен посланик на България във Вашингтон в продължение на два мандата (от 2002 – 2008 г. и от 2010 – 2016 г.) и вицепрезидент на Атлантическия клуб в България, директор по евро-атлантическите въпроси и проект мениджър на националната програма „На три морета“. Поптодорова е специализирала в Leeds University, Англия, и University of Siena, Италия.

Заглушаването на Тръмп

–  Г-жо Поптодорова, социалните мрежи внезапно придобиха смелост и решиха да „заглушат“ Доналд Тръмп в края на мандата му – в критичен момент, когато той загуби подкрепа дори на част от съпартийците си? Начин да се нагодят към новата власт и общественото мнение ли е това?

–  Нещата са много по-сложни. Бившият президент на Съединените щати Барак Обама беше първият световен лидер, който припозна Twitter и включи платформата в политическата си кампания. Това беше модерна реклама и с нея спечели младите избиратели. Тръмп изкриви начина на използване на социалните мрежи. Той премести политиката си в дигиталното пространство и комуникацията му в ролята на държавен глава се превърна в постове, достигащи 300 броя на ден. Това е всичко друго, но не и водене на политика.

При Тръмп имаме абсолютно изкривена употреба на социалните мрежи, дори целта му не е да информира привържениците си, а по-скоро начин да изразява емоциите си – гняв, тъга, самохвалство… След изборите през ноември президентът започна да използва безцеремонно платформите – съдържанието беше хаотично, нямаше проверка дали е вярно, или не. Зароди се тревога, че публичната фигура пуска неверни текстове. През последните седмици недоволството нарасна, затова и решението на социалните мрежи да спрат профилите на Тръмп не може да се нарече внезапно. Президентът ги провокираше многократно и беше необходимо да наложат регулация рано или късно.

–  Не стигнаха ли прекалено далеч в действията си? Могат ли те да бъдат определени като цензура?

Така смятат защитниците на свободата на словото, но платформите предупреждаваха президента многократно чрез блокирания за по ден или два. Единствено големите привърженици на Тръмп и неговата политика не подкрепят действията на технологичните компании, като това е на лична основа, а не защото се опират на факти. Същите тези хора твърдят, че изборите са фалшифицирани и досегашният лидер е победил.

Някои от тях претендират, че е нарушена поправка номер 1 в Конституцията, но тя няма отношение към частните компаниите. Законът е на страната на социалните мрежи, защото ограничавайки достъпа на Тръмп, те успяват да съхранят общественото спокойствие. Дори мисля, че бяха много толерантни към него. Ако нападението на Конгреса не се беше състояло и нямаше свидетелства, че президентът е подтикнал привържениците си да се включат, Twitter, Facebook и YouTube най-вероятно нямаше да стигнат дотук.

За мен действията на платформите се определят като корпоративна социална отговорност. Предприемайки действия срещу Тръмп, те защитават обществото.

– Заглушаването на Тръмп е ярък пример за генерирането на огромна сила в ръцете на технологичните гиганти. Каква е тяхната роля днес, що се отнася до определянето на дневния ред в политиката и обществото?

Същността на социалните мрежи ги прави силни. Те са посланици на съдържание, но неговото естество ни приближава към това ние сами да не можем да се защитим от влиянието им. Използването на платформите често излиза от границите на здравословното. Пример за това са събитията на 6-ти януари. Тях европейският комисар по въпросите на вътрешния пазар и услугите Мишел Барние определи като своеобразен 11-ти септември за онлайн платформите за комуникация. Приближаваме се до момента, в който правителствата ще трябва да договорят регулации с тези компании, за да защитят обществения ред и здравето на насилието си.

–  Финансовите последствия от действията на републиканците вече са налице. Ще започнат ли пак големите компании да правят политически дарения за тях, или да очакваме сериозен спад в бюджетите им по това перо?

–  Стара традиция в Америка е големите компании да подкрепят както републиканците, така и демократите. Политическите дарения са част от лобистката им политика, защото понякога и един глас е от значение. В обозримото бъдеще тези пари ще останат блокирани, докато се „уталожи прахта“. Действията на републиканската партия в новия Конгрес ще се гледат изкъсо, защото съвсем скоро трябва да се гласуват важни решения. Необходимо е най-накрая да се освободят средствата за подкрепата на данъкоплатците заради щетите, които им нанесе пандемията. Също така и да се направят промени в здравното осигуряване, за което Тръмп драстично намали бюджета, заложен от Обама, и това, което преди струваше 100 долара на месец, сега е 500 долара.

Мисля, че компаниите ще наблюдават политическите фигури и ще подкрепят тези, които се разграничат от Тръмп, защото той се превърна в пример за позор и падение на американски президент.

– Според Вас възможен ли е импийчмънт на президента? И какъв е смисълът от него броени дни преди края на мандата – символичен ли е този ход, или ще има реален ефект?

– Тук смисълът е да се въздаде отговорност за действията му. Няма как да се постигне импийчмънт в толкова кратки срокове, защото Сенатът има собствена процедура. Важно е какво ще предприеме лидерът на републиканското мнозинство в Сената Мич Макконъл. Той може да забави процеса и физически няма да стигне времето.

Някъде бях чела, че целта на импийчмънта е Тръмп да не може да се кандидатира на президентските избори през 2024 г. Това не е така – няма закон, който да го забранява. Всъщност аз очаквам 45-тият президент да потърси такъв реванш, било пряко или чрез син или дъщеря. Сегашните действия срещу него са изцяло символични. Смисълът на импийчмънта изначално е търсене на политическа отговорност.

–  Оспорването от досегашния президент беше определено от Джордж Буш като подходящо за политическия елит на „бананова република“. Има ли основание в думите на Тръмп за наличие на измама в изборите? И ако да, какъв би могъл да е полезният му ход?

– Тръмп отново показа характера си с тези действия. Случилото се е напълно в негов стил, защото той не признава загуба. Миналата година заяви с пълна увереност, че следващите избори ще ги спечели, а ако това не се случи, значи, има заговор и опозицията е осъществила измама.

Тръмп е такъв и в бизнес делата си. Проблемът тук е, че той стигна твърде далеч в целта си да осуети процедурата по по сертифициране на изборите в Конгреса. Бяха минати абсолютно всички предварителни стъпки по оспорването на щатско, федерално ниво и върховен съд, а Тръмп продължаваше да държи на своето дори в деня на гласуването в Конгреса. Това негово вманиачаване е възмутително.

Още повече, че нямаше доказателства за измама, а само улики, защото върховният съд не ги прие. Тук трябва да отбележа, че 45-тият президент на Америка е рекордьор по назначаване на съдии по време на мандата си. Назначил е 3-ма върховни съдии и почти 400 на останалите нива на системата. Въпреки мнозинството от 6 на 3, което има Тръмп във Върховния съд, възраженията му не успяха да минат.

Притесненията му за измама бяха разгледани на всички нива, но не получи подкрепа. Безумно е да говорим за организиран заговор срещу него и осъществяването на злоупотреба с такива размери.

– Щурмът в Капитолия предизвика сериозен обществен отзвук в целия свят. Застрашени ли са основите на демокрацията в САЩ или това е път към едно по-силно гражданско общество?

– Това е много важно да се отбележи и всячески се опитвам да го комуникирам с медиите. Мигновена реакция след събитието дойде от официалния представител на руското външно министерство Мария Захарова, която каза, че случващото се в Капитолия е присъщо за архаична и нефункционална демокрация. Аз казвам, че е точно обратното. Тук не са важни отделните събития, а цялостният процес. Проверките на списъците, втори и трети път доказаха, че съществува демократична система, която функционира безпристрастно в САЩ.

Проблемът в Капитолия е, че се стигна до физическо нападение, изпълнено с много агресия. Сенаторите и конгресмените обаче се събраха и направиха изказвания, които показаха твърдата позиция, че Конгресът няма как да стане жертва на насилници. Тогава и републиканците си дадоха сметка какво всъщност ги прави политици на Америка. Правото на избор и отстояването на желанията на гласоподавателите е в основата на тяхната роля. Едно сенаторско място струва между 20-25 млн. гласа, а конгресменското – 2.5 до 5 млн. гласа. Не може да се появи някой и да отрече този вот.

– Станахме свидетели на поредното гражданско неподчинение в САЩ в рамките на месеци, след „Black life matters”. Къде са корените на недоволството на гражданите, загубили вяра в политическата система? И колко надълбоко са стигнали?

– Наистина дълбоки! По време на една от речите на Обама той каза, че няма синя или червена Америка (републиканци и демократи) има Съединени американски щати. Расовият проблем също е някъде там, привидно покрит, но тлее заедно с правата на жените и LGBT. Докато стоеше на дневен ред противопоставянето със Съветския съюз тези проблеми оставаха на заден план заради общия враг. След разпадането за обединението 11-ти септември също сплоти американците, а след него кризата на Wall Street и протестното движение се явиха като инструмент за обединение. След това започнаха финансовите тревоги, а изследванията, че следващото поколение ще живее по-зле от настоящето разтревожи родителите. Проблемите се натрупват и в различни моменти избиват. Поводи за недоволство е и полицейското насилие, и ежедневните проявления на расизъм.

Забелязвам, че новото поколение няма толерантност за тази нередности. Така можем да си обясним и защо Бърни Сандърс спечели младия вот – той им предлага социална справедливост. Младите забелязват голямата пропаст между здравното осигуряване и имущественото състояние в различни прослойки на обществото. Новото поколение вярва, че сред демократите има хора, които могат да доближат САЩ до техния идеал за равенство. 

Коментари: 0