Суецкият канал: 150 години по течението на парите и властта

Въпросът защо Суецкият канал е толкова важен за търговията има лесен отговор. Той е най-краткият път между Атлантическия и Индийския океан или с други думи – между фабриката на света Китай и Европа.

Каналът значително съкращава транспортирането на стоки между двата континента, избягвайки продължителното – а в последните години и опасно – заобикаляне на Африка. Преди да бъде открит, преносът на товари между Средиземно и Червено море се осъществява чрез свалянето им от корабите и придвижването им по суша през провлака.

Промяната настъпва едва през 1869 г. с откриването на канала. А всъщност това е можело да се случи и по-рано. Идеята за изграждането на морски път, свързващ Средиземно с Червено море, идва от Наполеон Бонапарт още през 18 век. Проектът обаче е отхвърлен от френските специалисти заради грешки в измерванията по време на египетската експедиция на императора.

След нови проучвания през 1856 г. Франция получава разрешение за концесия от Мохамед Саид паша, управник на Египет, да построи канал чрез държавна компания, която да го експлоатира в продължение на 99 години след откриването му. Великобритания се опитва да осуети този сценарий и прави всичко по силите си да упражни силен дипломатически натиск. След положителен доклад от международна комисия окончателната концесия е дадена на 5 януари 1858 година. Създадена е строителната компания Compagnie universelle du canal maritime de Suez и дейностите по изграждането започват на 25 април 1859 година.

Техническите трудности, които стоят пред строителите на канала, са огромни. Това е най-големият строителен обект за своето време, който освен това се изпълнява в пустинни условия, далеч от всякаква инфраструктура. Всички материали, инструменти, машини, въглища, желязо и всяко парче дърво се транспортират от Европа. Изкопаното пък се пълни ръчно в тръстикови кошове и се изнася от над 30 хиляди работници.

Работата кипи под палещото слънце, без питейна вода. На първо време са използвани 1800 камили само за доставка на вода на работещите. През 1863 г. е завършен неголям канал от Нил, който не е предназначен за корабоплаване, а единствено за доставка на прясна вода. Първоначално той служи само на работниците, а после и на възникващите около канала селища.

Цената

Сумата от 200 млн. франка, определена първоначално за строителство на канала, свършва бързо, а една от причините за това са големите подкупи за дворовете на управниците на Саид и наследилия го Исмаил. Като цяло разходите надминават над два пъти първоначалната сума. Работата продължава 11 години вместо предвидените шест. През цялото това време Великобритания продължава опитите да спре строителството.

Първите години на експлоатация не носят големи приходи, но влиянието на канала върху световната търговия се усеща скоро.

Блокадите на канала през годините

Въпреки опитите на Британската империя да спре изграждането на проекта, всъщност нейният интерес към Африка е голям. В началото на 19 век контролираните африкански територии са малко, но постепенно империята става водеща сила и в Източна и Южна Африка. Тринадесет години след завършването на канала Великобритания превзема Египет и го прави своя колония.

Това обаче не трае дълго, тъй като след Първата световна война гражданите излизат на бунт и през 1919 г. Египет получава независимост. Впоследствие страната става обект на интерес от най-големите сили в света в рамките на Студената война. Изграждането на голяма стена край река Нил пък е в основата на първата блокада на канала.

Изгодни финансови условия за вдигането на стената с тяхно участие предлагат както Великобритания, така и САЩ и Съветският съюз. Правителството на Етипет се опитва да лавира, за да извлече максимална полза, но в крайна сметка не успява да се споразумее с нито една. Така се стига до 1956 г., когато Египет обявяват национализация на Суецкия канал, надявайки се да използва приходите от експлоатацията му за финансиране на проекта. Той минава под опеката на специализиран оператор – SCA. 

Действието на африканската страна не остава без ответен удар. Каналът бива блокиран от инвазия на Великобритания, Франция и Израел. Няколко месеца по-късно обаче трите сили се оттеглят под натиска на САЩ и Канада и транспортът по морския път се подновява.

Второто затваряне настъпва след т. нар. Шестдневна война между Египет и съседките му и Израел през юни 1967 г. След нея Египет затваря канала, в резултат на което 15 товарни кораба, известни като „Жълтия флот“, остават там за над осем години. Блокадата продължава до 1975 г., когато двете страни подписват споразумение помежду си и израелските войски се оттеглят.

Параметрите

Каналът е открит с дължина от 164 км и дълбочина от 8 м. След многократни разширения през 2010 г. той официално е удължен с 29 км, дълбочината му става 24 м, а широчината – 205 м. През 2015 г. каналът е разширен допълнително и движението става двупосочно. Преди това всички кораби са преминавали в организирани конвои при 24-часов режим.