Световната цел за декарбонизация е постижима при $100/т въглеродни емисии

Икономисти по климата твърдят, че цената трябва да е дори по-висока, за да се изтласкат въглищата от енергийния микс

Световната цел за декарбонизация е постижима при $100/т въглеродни емисии

Снимка: Twenty20

660 ~ 4 мин. четене
Economic.bg Автор: Economic.bg

Определянето на глобална средна цена за тон въглеродните емисии устойчиво над 100 долара е необходимо, за да се стимулират глобалните усилия за достигане на целта за въглеродна неутралност до 2050 г. Това показва проучване на Reuters сред икономисти по климата.

Ценообразуването на въглерода трябва да стои на челно място при политическите мерки за намаляване на емисиите до ниво, съответстващо на целта от Парижкото споразумение за климата. В него е записано, че затоплянето на атмосферата трябва да се ограничи до 1.5-2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалния период.

Групата Г-20 за първи път призна ценообразуването на въглерода като възможен инструмент за постигане на тази цел по време на срещата във Венеция тази година.

По-високата цена на въглерода се разглежда като съществена за финансиране на прехода към нетни нулеви емисии до 2050 г. Цената на този преход е изчислена на 44 трлн. долара, или 2-3% от годишния глобален БВП.

Международният валутен фонд (МВФ) препоръча глобална средна цена на въглерода от 75 долара за тон до края на десетилетието.

Но тя трябва да бъде поне 100 долара и то веднага, за да се достигнат нетните нулеви емисии до 2050 г. Това е консенсусното мнение на около 30 икономисти по климата от цял ​​свят, анкетирани от 16 септември до 20 октомври преди предстоящата срещата на върха COP26 в Глазгоу.

Нивото е значително по-високо от това, което повечето държави, които определят такава цена, имат в момента, пише Reuters.

Почти 70% от анкетираните казват, че цената на въглерода за тон трябва да бъде над 75 долара, от които повечето са предложили 100 долара или повече. Докато шестима респонденти са съгласни с препоръката на МВФ, само трима смятат, че тя трябва да бъде по-ниска от $75. Препоръките варират от 50 до 250 долара.

Текущите цени на въглерода в икономиките от Г-20 са между 3 и 60 долара за тон, но много големи нововъзникващи икономики, като Бразилия, Индия и Индонезия, все още нямат фиксирани цени на въглерода“, каза Патрик Санер, ръководител на макро стратегията в Swiss Re.

„Трябва също да признаем, че самото ценообразуване на въглерода не е сребърен куршум.“

Трите най-големи емитенти на въглерод – Китай, Съединените щати и Индия – отделят приблизително половината от глобалните въглеродни емисии днес.

Според Международната агенция по енергетика настоящите обещания на правителствата са недостатъчни за постигане на целите и преодоляването на разликата ще изисква средната глобална цена на въглерода да бъде много по-висока от препоръчваната от МВФ.

Всъщност Джулиен Холц, стратег от Pictet Wealth Management, твърди, че средната глобална цена на въглерод на тон е само около 2 долара, тъй като само около 20% от глобалните емисии в момента са обхванати от действителните схеми за ценообразуване на въглерода.

Китай, най-големият източник на въглеродни емисии, стартира своята система за търговия с емисии едва на 16 юли с начална цена от 48 юана (7.51 долара) за тон, а САЩ и Индия все още дори нямат национален пазарен механизъм за ценообразуване.

Дори Европейският съюз, който е начело на намаляването на въглеродните емисии, определи цената на въглерода на малко повече от половината от препоръката на анкетираните икономисти. Референтните цени на въглерода в системата за търговия с емисии на ЕС, първата такава система, за последно се търгуваха на 57.78 евро (67.26 долара) към 20 октомври.

Очаква се цената в ЕС да бъде средно около 55.88 евро (65.07 долара) и 69.87 евро (81.36 долара) за тон тази и следващата година, според отделно проучване на Reuters.

Големите икономически различия представляват голямо предизвикателство за всички страни, които се съгласяват на еднакво висока глобална цена на въглерода, което отчасти обяснява широкия набор от препоръки, предоставени от икономистите по климата, за достигане на нетна нула до 2050 г.

Тъй като повечето нововъзникващи и някои развити страни продължават да разчитат на енергийни източници, базирани на изкопаеми горива, за да задоволят своите енергийни нужди, високата цена на въглерода ще бъде трудно да се поддържа.

Тя трябва да започне скромно, но да бъде достатъчна, за да изтласка въглищата в класацията за електроенергия, поне частично“, каза Чарлз Колстад, професор по икономика в Станфордския университет.

Въпреки че е от решаващо значение за борбата с изменението на климата, експертите казват, че ценообразуването на въглеродните емисии само по себе си не е достатъчно.

Докато цените на въглеродните емисии в големите световни икономики са необходими, те сами по себе си не са достатъчни, за да постигнат неутрални нива до 2050 г.“, каза Джон Стенинг, асоцииран директор и ръководител на отдела по околна среда в Cambridge Econometrics.

„Ключовият въпрос е необходимостта от подкрепа на фискалната и регулаторната политика, в допълнение към ценообразуването на въглеродните емисии, за да се гарантира, че икономиките могат да се декарбонизират с необходимия темп“.

Подкрепи Economic.bg