5-те опасни теми за преговорите за правителство в Германия
От септември 2017 г. насам в Берлин продължава да няма управляваща коалиция

Германският канцлер Ангела Меркел в момента се намира върху нестабилна почва. В неделя оглавената от нея партия Християндемократически съюз (ХДС) ще проведе разговори с Германската социалдемократическа партия (ГСДП) дали между тях да започнат официални преговори за съставяне на нова „голяма коалиция”.
ХДС беше най-силно представилата се партия на последните парламентарни избори в Германия през септември, но също така понесе сериозни загуби в сравнение с по-ранни избори от крайнодесните политически движения. Когато опитът за съставяне на правителство чрез коалиция със Зелените и Свободна демократическа партия се провали през ноември, не особено желаната ГСДП стана единствената възможност на Меркел за съставяне на стабилно правителство. На парламентарните избори ГСДП постигна най-лошия си резултат от Втората Световна война насам.
Ако разговорите за съставяне на коалиция се провалят, Германия най-вероятно ще тръгне към нови избори. Ето петте теми, които могат да спънат потенциалното формиране на правителство в Берлин:
1. Миграция
Малко въпроси в Германия са толкова спорни, колкото е темата как да се процедира по отношение на прилива на мигранти към Европа. Партия Християнсоциален съюз (ХСС), подкрепяна от по-консервативното крило на ХДС на Меркел, многократно обвини решението на германския канцлер да отвори границите на страната по време на бежанската криза през 2015 и 2016 г. От ХСС са убедени, че този ход до голяма степен е допринесъл за разочарованието за Меркел на изборите през септември.
2. Данъци
На пръв поглед изглежда, че партиите са на една и съща страница що се отнася до данъчното облагане – всички те искат намаляване на данъците на фона на икономическия успех на Германия и на балансирания бюджет на страната. Когато стане въпрос за подробности, нещата обаче стават малко по-мъгливи. Докато някои консерватори предложиха съкращаване на данъците за всички германци, включително получаващите високи заплати, ГСДП разкритикуваха тези предложения, определяйки ги за абсурдни. От партията, оглавявана от бившия председател на Европейския парламент Мартин Шулц, предлагат значително намаляване на данъците за гражданите от ниската и средната класи, компенсирано от увеличаване на данъците за най-богатите.
3. Страничните проекти
Нещата стават сложни, когато стане дума за страничните проекти на ГСДП и ХСС. Социалдемократите са нетърпеливи да прокарат свои стари искания за реформиране на германската здравноосигурителна система. Чрез създаване на „гражданско осигуряване” те се надяват да сложат край на двустепенната система за здравеопазване в страната. Както ХДС, така и ХСС, обаче силно се противопоставят на идеята. ХСС обаче иска да увеличи пенсиите, които по-възрастните майки получават. Идеята е да не бъдат наказвани те, че стоят вкъщи. На това възразяват останалите партии, които твърдят, че повишаването на въпросните пенсии няма да помогне за решаването на проблема с бедността сред по-възрастното население на Германия. Вместо това те призовават за повече подкрепа спрямо възрастните граждани, които са изложени на риск да изпаднат в бедност.
4. Европа
И трите партии са проевропейски настроени и се обявяват за задълбочаване на европейската интеграция. Те обаче не могат да постигнат съгласие колко далеч трябва да стигне въпросната евроинтеграция. ГСДП заема най-радикалната позиция на масата за преговори. За да се увери, че всеки е наясно с позицията на партията му, Шулц наскоро възроди искането на ГСДП от 1925 г. за създаване на „Съединени европейски щати”. Партията му подкрепя по-голямата част от предложенията на френския президент Еманюел Макрон за това как да се реформира Европейския съюз, включително създаване на бюджет и специален министър на финансите за еврозоната. Докато Меркел и ХДС също прегърнаха някои от предложенията на Макрон, като например хармонизиране на режимите за корпоративен данък и създаване на Европейски валутен фонд, те са по-резервирани, когато стане дума за реформа на европейските институции.
5. Военните разходи
Не на последно място стои въпросът колко средства трябва да изразходва Германия за отбрана през следващите години. Докато консервативните партии няколко пъти заявиха, че искат да увеличат още разходите за отбрана на страната и евентуално да достигнат поставената от НАТО цел от 2% от брутния вътрешен продукт, то ГСДП отхвърля такива разговори през последните няколко години, през които беше младши партньор в управляващата коалиция.