Технологиите са най-силното съвременно оръжие

Много неща станаха видими през 2020 г., но сега по-важни са невидимите - те определят онова, което ще е видимо утре

Христо Славов:

Технологиите са най-силното съвременно оръжие

Снимка: Личен архив

Автор: Яна Колева

Успешен предприемач, човек с обществена кауза, но и добър писател с признание за своето перо – това е твърде рядко съчетание. Но има такъв българин и той е Христо Славов. Даваме му трибуна да сподели свои размисли за онова, което се случва днес и ще промени живота на човечеството задълго напред:

Пандемията е изпитание за всички и всичко. Но е и нова магистрала за развитие, с още ненапълно ясни параметри. Много промени настъпват в нашия живот след появата й. И това, което ми прави най-голямо впечатление, е, че всеки се пази от всеки. Никога няма да забравя очите на хората, които се гледат един друг с опасение, със страх, с неприязън дори. Досега не бях срещал такова отдалечаване на човек от човека.  Вероятно обаче то е задължителното условие за

придвижването напред

От затварянето на обществата особено силно ще пострада малкият бизнес, психиатрите ще напишат стотици студии, наблюдавайки как се държи човек, затворен между четири стени дни и месеци, как реагира и колко може да издържи. Хубави изводи може да се направят и около факта за какво му е на съвременния човек да пътува за удоволствие, да ходи на театър, въобще да има свободно време и свободни пари, които да прахосва. Ами затварянето на градовете не е ли тест как може да настъпи всемирна тишина и спокойствие? В тази тишина богатите ще станат по-богати, за да се грижат за бедните. А бедните ще са доволни да получават всичко наготово. По-хубаво от това има ли? Сигурен съм, че потенциалът, с който се появи пандемията, още не е разгадан. Може да се окаже, че за основното още и не подозираме.

Ако трансформацията е всеобхватен процес на промяна, нека работим с този термин, макар че според мен става въпрос за

доминиращата роля на дигитализацията

чрез което се печели по-бързо, с по-малко разходи, системите за контрол са напълно удовлетворени от достатъчно постъпващата информация за поведението на човека и на корпоративните единици. Какво виждаме – значително увеличение на онлайн търговията за сметка на традиционната покупко-продажба. Значително увеличение – може би от 3% на 35% - на работещите от вкъщи само за около една година. Образованието изцяло се организира по нов начин. Да не говорим, че отношенията между хората, включително най-близките, минаха онлайн – без докосване. В такъв случай нужни ли ни са училища, щом онлайн обучението решава базисната подготовка на учащите се? Нужни ли са супермаркетите, когато всеки може да си поръча всичко през интернет? Нужни ли са скъпите офиси? Има още много видими неща, които се появиха като неочакван сняг в края на зимата на 2020-а, а по-важни са невидимите. Невидимите неща днес определят видимите утре. Но

кое ще е видимо утре

Чрез онлайн търговията ще се знае кой какво пазарува. Чрез онлайн обучението ще се визуализира целият път на израстване, чрез интернет ще се следи цялата нагласа на индивида. Дигитализацията е само средството, чрез което животът така ще се трансформира, че да се постигне истинската цел. Ами трансформацията в душата на всеки човек, който е поставен в условия на самота и изолация от околните? Не ми се иска да формулирам цикъл, в който човекът произлиза от природата, дотолкова се отдалечава от нея, че създава условия вредни за себе си и за живота си, и накрая отново се слива с природата…

Проследяването на съвременната технологична мисъл днес е също особено интересно явление. Официално съвременните

технологични постижения

решават много от въпросите на хората, но в по-голямата си част те спомагат за натрупването на повече пари. Ако продължа тази си мисъл ще стигна до извода, че технологиите са най-силното съвременно оръжие, което ще постави на колене една пред друга държава. Или по-скоро две или три държави ще подчинят останалите, които ще се превърнат в места за туризъм, отдих, развлечения и природни красоти. И това е необратим процес. 

Питаме се от какво зависи бъдещето, можем ли да смятаме, че то зависи и от съдбата? Едва ли. Съдбата е съдба тогава, когато носи изненада. Разгадаеш ли бъдещето, изненадата изчезва, изчезва и съдбовното. Днес разполагаме с такива възможности, че можем да сведем до минимум изненадите. Можем да ги оставим само в детайлите. Но в принципите, в тенденциите, в посоките на развитие можем да предвидим почти всичко, освен изненадите от собственото си мислене.

Бъдещето

Може би бъдещето е нова реалност на настоящето, обогатена с постиженията на човешката мисъл за отрязъка от време, за който говорим. Може би бъдещето е пълната реализация на съвременните тенденции, усилени със скоростта на времето. И според това кога една тенденция постига пълната си зрялост и социално-управленски израз, ние сме склонни да делим бъдещето на близко и далечно, или… митологично. Ясно е само, че бъдещето не е кадър от живота, не е нещо застинало, а динамична, постоянно променяща се структура.

 

Визитка

Христо Славов е управител на строително-инвестиционно дружество „Сердика 22″, на Българския културен център в София, а също и на Обединена редакция за книги и периодика „Мисъл”. Работил е като журналист и фоторепортер. Автор е на 4 книги – „Земно притегляне”, „В сянката на лятото”, „Бягства” и романа „Преди сътворението” – за него през 2020 г. стана носител на  Националната литературна награда „Георги Караславов”. Съставител е на „Златен ключ на класическата българска художествена литература, ІХ – ХХ век”, в 10 тома. Създател е на CD с повече от 25 000 страници класическа българска литература, включен в световната виртуална библиотека по линия на ЮНЕСКО. Христо Славов обича да пътешества, бил е на всички континенти и е посетил над 60 страни.

Коментари: 0