Цената на ориза достигна 7-годишен връх
Поскъпване има и при пшеницата заради презапасяването
© ECONOMIC.BG / Unsplashed
~ 2 мин.
Цената на ориза – основната храна в Азия – достигна 7-годишни максимуми поради избухването на огнището от коронавирус, тъй като вносителите се запасяват със суровината, докато износителите ограничават пратките.
Според Тайландската асоциация на износителите на ориз, цената на 5% белия ориз (показателят за индустрията) се е повишила с 12% от 25 март до 1 април. Цените на ориза са най-високи от края на април 2013 г., сочат данните на Reuters.
Повишаването на цените се дължи на очакванията за по-голямо търсене на тайландски ориз, след като другите топ износители Индия и Виетнам са изправени пред проблеми с износа на стратегическата основна храна поради огнището на COVID-19. Азия произвежда 90% от световните доставки на ориз и консумира същото количество.
В Индия търговците на ориз спряха да подписват нови експортни договори, тъй като недостигът на работна ръка и логистичните смущения пречат на изпълнението на съществуващите договори, предаде Ройтерс, като се позовава на представители на индустрията. Междувременно правителството на Виетнам въведе ограничения за износ.
Още преди мартенския скок цените на ориза започнаха да се покачват в края на 2019 г. поради силната суша в Тайланд и силното търсене от страна на азиатски и африкански вносители. Тайланд е вторият по големина износител в света след Индия и изпреварва Виетнам.
Не само оризът, цените на пшеницата – основното зърно, използвано за производството на тестени изделия и хляб – също се повишиха наскоро.
Бенчмаркът на пазара – фючърсите на пшеницата на борсата в Чикаго, бяха засегнати от избухването на еидемията в началото на тази година, но се наблюдава ръст от средата на март. Цената се е повишила с около 15% през втората половина на март поради паническото изкупуване от страна на потребителите и опасенията за културите, произтичащи от блокирането в Северна Америка и Европа.
Според Тайландската асоциация на износителите на ориз, цената на 5% белия ориз (показателят за индустрията) се е повишила с 12% от 25 март до 1 април. Цените на ориза са най-високи от края на април 2013 г., сочат данните на Reuters.
Повишаването на цените се дължи на очакванията за по-голямо търсене на тайландски ориз, след като другите топ износители Индия и Виетнам са изправени пред проблеми с износа на стратегическата основна храна поради огнището на COVID-19. Азия произвежда 90% от световните доставки на ориз и консумира същото количество.
В Индия търговците на ориз спряха да подписват нови експортни договори, тъй като недостигът на работна ръка и логистичните смущения пречат на изпълнението на съществуващите договори, предаде Ройтерс, като се позовава на представители на индустрията. Междувременно правителството на Виетнам въведе ограничения за износ.
Още преди мартенския скок цените на ориза започнаха да се покачват в края на 2019 г. поради силната суша в Тайланд и силното търсене от страна на азиатски и африкански вносители. Тайланд е вторият по големина износител в света след Индия и изпреварва Виетнам.
Не само оризът, цените на пшеницата – основното зърно, използвано за производството на тестени изделия и хляб – също се повишиха наскоро.
Бенчмаркът на пазара – фючърсите на пшеницата на борсата в Чикаго, бяха засегнати от избухването на еидемията в началото на тази година, но се наблюдава ръст от средата на март. Цената се е повишила с около 15% през втората половина на март поради паническото изкупуване от страна на потребителите и опасенията за културите, произтичащи от блокирането в Северна Америка и Европа.
„Снабдяването в момента се затяга поради въздействието на пандемията Covid-19 (коронавирус) върху търсенето и търговията, както и след лошите метеорологични условия при ключови производители (силна суша в Югоизточна Азия и Австралия),“ казва Fitch Solutions.
Въпреки че цените на пшеницата и ориза в момента са ниски в абсолютно изражение в сравнение с историческите средни стойности, те все още са значително по-високи на годишна база, отбелязват анализаторите.
„Това означава, че инфлацията в цените на храните ще се ускори още през 2020 г., продължавайки тренда от 2019 г., когато огнището на африканската чума по свинете доведе до продължителен скок в цените на месото“, добавят те.
Асоциациите и организациите в хранително-вкусовата промишленост призовават държавите да запазят отворена търговия.
„Не можем да обвиняваме държавите, че гарантират своята вътрешна продоволствена сигурност през това трудно време, но страните трябва да бъдат особено внимателни при предприемането на ненужни политически мерки, които биха могли да създадат паника на пазара“, казва Самаренду Моханти от неправителствената организация International Potato Center. „Държавите трябва да знаят, че в складовете има достатъчно зърно, за да се храни света повече от четири месеца. Но тези стоки не са от полза, ако страните прибягват до търговски ограничения."
Въпреки че цените на пшеницата и ориза в момента са ниски в абсолютно изражение в сравнение с историческите средни стойности, те все още са значително по-високи на годишна база, отбелязват анализаторите.
„Това означава, че инфлацията в цените на храните ще се ускори още през 2020 г., продължавайки тренда от 2019 г., когато огнището на африканската чума по свинете доведе до продължителен скок в цените на месото“, добавят те.
Асоциациите и организациите в хранително-вкусовата промишленост призовават държавите да запазят отворена търговия.
„Не можем да обвиняваме държавите, че гарантират своята вътрешна продоволствена сигурност през това трудно време, но страните трябва да бъдат особено внимателни при предприемането на ненужни политически мерки, които биха могли да създадат паника на пазара“, казва Самаренду Моханти от неправителствената организация International Potato Center. „Държавите трябва да знаят, че в складовете има достатъчно зърно, за да се храни света повече от четири месеца. Но тези стоки не са от полза, ако страните прибягват до търговски ограничения."
