Тунелите в окаяно състояние, няма пари за ремонт

Най-важните тунели в България са в много лошо състояние, а пари за ремонт липсват. Над 60 млн. лева са необходими за основен ремонт на петте най-големи тунела по пътищата в страната. Това коментира пред журналисти министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

Извършват се ежедневни проверки, но цялостното състояние на тунелите никак не е добро, тъй като те не са ремонтирани откакто са построени. Досега след всеки зимен сезон се осигурява единствено минимална поддръжка на съоръженията.

Агенцията „Пътна инфраструктура” (АПИ) няма бюджет за цялостни ремонти на тунелите, въпреки че такива не са правени повече от 25 години, също поради липса на финансиране, съобщава БТА.

Павлова изрази надежда при добро изпълнение на бюджета през годините да се отделят средства и за ремонт на тунелите. Заедно с необходимите пари за ремонти по старите участъци на магистралите „Тракия” и „Хемус” и виадуктите, средствата стават стотици милиони, допълни министърът.

Тя напомни, че всяка година се отделят средства за минималното поддържане на тунелите, за подмяна на асфалт на определени места, за изкърпване на дупки, маркировка и осветление.

Темата стана особено актуална след тежката катастрофа в тунела „Витиня”, където след верижна катастрофа на 50 коли загинаха 3-ма души, а над 10 бяха ранени.

Освен необходимите ремонти, в тунелите липсва вентилация, вследствие на което прахът, влагата и изгорелите газове се смесват и образуват хлъзгава покривка върху пътното платно. Това нарушава сцеплението между пътя и автомобилите.

Според експерти това е и една от причините за тежката катастрофа. Другите са несъобразената скорост и неспазената дистанция. Ограничението в тунелите е 70 км/ч, но шофьорите твърде рядко го спазват.   

Осветлението в тунелите също не е в добро състояние, няма пари за ремонт на електроинсталацията и изолацията. Може би най-лошо е състоянието на тунела „Ечемишка”, по чийто стени има течове през няколко метра.

Вместо с обезопасителни материали, аварийните ниши на тунелите са пълни с боклуци, а осветлението на места не работи.

Тунелите извън автомагистралите са още по-зле – те са без осветление и сигнална маркировка. Такъв е този по пътя Асеновград-Смолян.

За разлика от нашите, тунелите в Европа са максимално обезопасени. Повечето от тях са снабдени с аварийна лента, а където такава липсва задължително се изграждат отбивки за почивка или авария. Това важи за всички тунели над 1500 м.

Върху мантинелите пък има специални гумирани възглавници, които смекчават удара при катастрофа. Те са ефективни при удар от около 100 км/ч. Аварийни ниши са изградени на всеки 600 до 900 м. Снабдени са и с пожарогасители и сигнализация.

Подобни изисквания има и по нашата наредба 4 за безопасността на тунелите. Но тя се отнася само за нови съоръжения и за такива, които са част от европейските коридори.

„Тази наредба трябва да важи за всички тунели в България, не само по европейските пътища”, категоричен бе бившият шеф на АПИ Павел Диковски.