Търговските вериги отчитат до 50% спад на продажбите

Участниците в анкетата, които са сред водещите ритейлъри в България с пазарен дял от над 30%, отчитат над 23% среден спад на броя на клиентите в рамките на първите шест месеца на 2020 г. Цифрите варират межди 10% и 50% за различните вериги за различните периоди на кризата, предизвикана от корона вируса. По-малкият брой клиенти и затварянето на част от магазините са довели и до спад на оборотите от средно 11% за осемте компании през първата половина на годината.

След първоначалния пик на презапасяване, хората са започнали да пазаруват по-рядко, но по повече артикули и по-прагматично. По време на извънредното положение веригите са успели бързо да адаптират бизнес моделите си и не са допуснали дефицити от хранителни и други стоки от първа необходимост, допълват от СМТ. В крайна сметка, въпреки спадовете в оборота и броя клиенти, като отговорни работодатели, членовете на СМТ не са освободили служители заради Ковид-19 и така повече от 20 000 българи са запазили работните си места.

Оборотите спаднаха средно с над 11%

По време на извънредното положение оборотът на участниците в анкетата е спаднал средно с над 11%. При някои от хранителните вериги спадът е минимален, при други е 5-10%. В началото на кризата, при презапасяването със стоки, са били отчетени ръстове на оборотите, които са били последвани от по-съществени спадове в периода април-май.

В сектора на търговията с нехранителни стоки средният спад е с повече от 30%. Най-големите спадове са били отчетени при „Хиполенд“ и Deichmann, поради затварянето на магазини и отлагането на покупки на детски стоки, облекла и обувки.

В кризата българите пазаруваха стоки от първа необходимост

През първата половина на годината беше отчетен среден спад от над 23% на броя на клиентите в обектите на участниците в анкетата. При хранителните вериги, чиито магазини работиха по време на кризата цифрите варират между 10% и 50% или средно - малко над 16%. Това понижение се дължи основно на стремежа на хората по-рядко да посещават обществени места и на въведените ограничения на броя на пазаруващите в магазините.

При трите нехранителни вериги, които по време на карантината затвориха 36 от своите 59 магазина, понижението на броя на клиентите е средно с малко над 30%. Най-голямо понижение беше отчетено от Deichmann – 50% заради затварянето на 19 от 21 обекта.

По време на кризата, предизвикана от Covid-19, българите са пазарували основно продукти от първа необходимост на добри цени като храни, варива и консерви, хигиенни материали и продукти на промоция.

Друга промяна на потребителските навици е свързана с пазаруването по предварително подготвени списъци, с цел да се прекарва по-малко време в магазините, и покупката на повече продукти. В сектор „Направи си сам“ хората са проучвали артикулите онлайн и са посещавали търговския обект, за да видят и тестват на място конкретни стоки.

Кризата промени модела на работа на търговските вериги

Коронавирусът принуди търговските вериги изключително бързо да адаптират процесите си на работа в две посоки. Първата беше да се осигури непрекъсваемост на доставките на храни и стоки от първа необходимост. Второто направление беше да се осигурят безопасността и здравето на клиентите и служителите на веригите.

Благодарение на добрата организация заедно с отговорните институции, в България не е била допусната продоволствена криза и регалите са били заредени не само с най-необходимите стоки от първа необходимост, но и с всички останали харесвани и търсени продукти.

По отношение на грижата за здравето на клиентите и служителите, веригите стриктно са следвали предписанията на здравните власти и в кратки срокове са въвели предвидените мерки – осигуряване на лични предпазни средства за служителите на първа линия, редовна дезинфекция на магазините, количките за пазаруване и складовите площи, инсталиране на прегради и въвеждане на пропускателен режим в магазините. Това е довело не само до промяна на начина на работа, но и до огромни непредвидени разходи като само за един месец инвестициите на Lidl за изпълнение на мерките са били за повече от 600 000 евро. Освен това веригите са оптимизирали и работното си време, спазвали са времевите прозорци за възрастни хора и са затваряли магазините за цялостна дезинфекция, което е довело до допълнително адаптиране на логистични и други процеси.

Кризата промени отношенията с ключови партньори

Коронакризата промени отношенията между търговските вериги и ключови партньори като наемодатели, държавата и общините. При някои от тях промяната е била в положителна посока и е помогнала на търговците. Други партньори, като някои институции, са въвели непазарни регулации и са застрашили функционирането на сектора.

Например, затварянето на моловете е довело до необходимост от предоговаряне на условията между тях и търговските вериги. За съжаление, разбирането на повечето оператори на търговски центрове е било почти нулево, което в ситуация на криза е изправило пред сериозен риск техните наематели, а в дългосрочен план е подкопало атрактивността на микса от наематели. В крайна сметка, са били намалени или спрени плащания на наеми и са били предоговорени такси за комунално и административно обслужване. При някои от участниците в анкетата този процес е протекъл по-леко, а други заявяват, че преговорите са били трудни и продължават и към момента.

Като примери за мерки във вреда на бизнеса участниците в анкетата посочват постановлението на Министерството на земеделието и храните - ПМС 70, което променени регулации по отношение на брандирането на стъклени витрини и други непазарни действия. Това е довело до създаване на обстановка на непредвидимост на нормативната уредба и влошаване на диалога с институциите, от което губят всички – бизнесът, държавата и българските потребители.

Само две от компаниите – Mr. Bricolage и Deichmann са се възползвали от мярката 60/40. Останалите 6 вериги не са кандидатствали за подкрепа от държавата и заявяват, че са предпочели да се справят сами с предизвикателствата на кризата.

Търговските вериги ще продължат да се развиват

Кризата доведе и до адаптиране на плановете за развитие на търговските вериги. За 2020 г. Billa планира да отвори 6 нови магазина и да обнови 8 други. Също така, освен да предлага разнообразие от качествени продукти, компанията ще продължи и да разширява мрежата си от местни доставчици, в следствие на което планира и да обнови асортимента си от любими български предложения. Kaufland ще продължи да следва стратегията си за развитие и отваряне на нови обекти и модернизиране на съществуващите, както и да увеличи асортимента на собствената си марка. Lidl не представя конкретни планове и казва, ще продължи с бизнес развитието на компанията. „Фантастико“ продължи разширяването на мрежата си и по време на кризата отвори нов магазин и планира още един но обект през следващата година. „Аванти“ замени продукти с по-ниска ротация с такива от първа необходимост като веригата планира да продължи развитието на този сегмент.

При нехранителните вериги се наблюдава съществена промяна на плановете за развитие. Например Mr. Bricolage ще реализира по-бавно планираните проекти с цел компенсиране на спадовете в търговските и финансови резултати като средната забава е между 6 и 12 месеца. Акцентът за „Хиполенд“ вече не е върху откриването на нови обекти, защото е икономически неефективно, а в подобряването на резултатите на съществуващите такива и на онлайн магазина като компанията планира голяма инвестиция в нова онлайн платформа, която да я направи по-конкурентна, включително и на външните пазари за детски и бебешки стоки. Deichmann планира спиране на инвестициите и експанзията през тази година.

Във връзка с резултатите от анкетата, изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев заяви: „Като национално отговорни компании членовете на Сдружението за модерна търговия положиха огромни усилия да осигурят снабдяването с продукти на българите и безопасността на своите клиенти и служители дори и с цената на тежки загуби за бизнеса. Големите търговски вериги не уволниха нито един служител и подкрепиха десетки български производители в тежки за тях времена и така помогнаха за запазването на препитанието на хиляди семейства. Всичко това показва, че бизнесът в България е отговорен към обществото и няма нужда от непазарни регулации, противоречащи на добрите европейски практики.“