Учени от БАН разработват проект за преработка на целулоза в Космоса

Екип от 12 български учени от БАН работят върху микробиологично разграждане на отпадъци от целулоза в Космоса. Бюджетът е 100 хил. евро, а проектът се изпълнява съвместно с Европейската агенция за космически изследвания. Целта е тази технология да се прилага не само в Космоса, но и на земята за преодоляване на замърсяването с целулоза. Това обясни за Economic.bg ръководителят на проекта проф. Христо Найденски от Института по микробиология към БАН.

Проектът касае един глобален проблем, свързан с космически мисии и с наземните условия. Това е натрупването на целулозни отпадъци и възможностите за тяхното разграждане с помощта на микроорганизми. В този проект сме заложили различни изследвания, които включват изолиране на микробни съобщества, които разграждат целулозата до въглеродни съединения“, разясни проф. Найденски.

Той обяснява, че при процеса се отделят и различни газове. "Вече сме установили микробите, които се справят с тази задача в наземни условия. Имаме и 2D и 3D симулации в микрогравитационни условия, които наподобяват тези на космическите станции."

Екипът е получил интересни резултати. Микроорганизмите разграждат близо 83% от целулозата. Този тип отпадъци се генерират в огромни количества и не могат да се изхвърлят в космическото пространство. Когато микробите разграждат целулозата, чрез хидропонни системи тя изтича под формата на течна маса. Получената субстанция може да се използва в космическите оранжерии за отглеждането на зеленчуци. Учените вече разполагат с прототипи на такава оранжерия. Благодарение на микробите, се получава затворен цикъл като при различните процеси се отделя и чиста вода. Чрез техните съобщества могат да се разграждат и ползват и остатъците от растенията в оранжериите.

Тук навлизаме в един важен сегмент на технологичното развитие, а именно т.нар. кръгова икономика. Отпадните продукти се регенерират и след това се използват за създаването на нови, които да се използват в друго производство. Например за генериране на вода на космическите станции“, сподели проф. Найденски.

От екипа не са правили икономически отчети за прогнозните печалби от реализацията на проекта. „Когато създадем подходящата търговска форма, която да излезе на пазара за всеки консуматор на целулозни отпадъци, ще може да говорим за печалба“, разясни ученият.

Проф. Найденски уточни, че специалистите от Института по микробиология, в партньорство с Института за космически изследвания към БАН, работят и върху нов проект, с който да успеят да разградят в земни условия 1 тон целулозни отпадъци.

„Целта е развитието на хидропонна система, която да бъде захранвана с продуктите от целулозното разграждане. Моделът, с който работим, засега е за лабораторни условия, но ако искаме да започне да се прилага в ежедневието ни, ще са нужни много по-мащабни обеми, разясни проф. Найденски.