Университетите и бизнеса трябва заедно да създават кадри

Небоходима е политическа смелост за промяна модела на финансиране на вузовете

Доц. Д-р Григорий Вазов:

Университетите и бизнеса трябва заедно да създават кадри

Снимка: Икономика

Татяна Явашева Автор: Татяна Явашева

Доц. д-р Григорий Вазов е президент и ректор  на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), специализирано в областта на финансите, застраховането, бизнеса, мениджмънта и маркетинга. Той е главен секретар на Съвета на ректорите на висшите училища в България. В периода 1991-1994 г. е съветник на министъра, а после става и зам.-министьр в Министерството на промишлеността, търговията и услугите. Бил е член на Съвета на директорите на Международната банка за икономическо сътрудничество и на Международната инвестиционна банка. Научните му интереси са в областите макроикономика, теория на финансите, корпоративни финанси, теория на управлението.

Доц. Вазов, образованието в България търпи много критики. Непрестанно се говори за необходимостта от реформи. От какви ключови промени реално се нуждае висшето образование?

Критиките са много, но в общото говорене се размива същината на проблемите. Веднага мога да посоча много добри български университети, факултети или катедри, които предлагат образование на европейско равнище, въпреки неимоверните трудности. През последните 25 години на практика нищо съществено не бе направено за развитие на висшите училища в България. Държавата се оказа изключително „предпазлива“  по отношение и на законодателството, и на преструктурирането, и на финансовото осигуряване на науката и висшето образование.

Лично аз не мога да си обясня този страх от промени, който изпитваха всички правителства и министри на образованието. А те може да бъдат в следните направления: първо, цялостна промяна на Закона за висшето образование в посока засилване на автономията на университетите и изравняване на конкурентните условия; второ, финансово осигуряване на университетите в зависимост от качеството и извършените структурни промени.

Твърдите, че в университетите трябва да се влиза трудно и да се излиза трудно. Но при 51 висше училища, при силния демографски срив и примамливите възможности за обучение в чужбина, осъществима ли е подобна формула в България?

Разбира се, че е възможно. Просто е необходима  промяна на модела на финансиране на университетите. За това обаче се изисква политическа смелост, тъй като  ще се стигне до сериозни сътресения в много от висшите училища и, предполагам, до неадекватна обществена съпротива.

Колко бързо или колко бавно ще навлизат новите технологии в българското образование?

Освен от промяна на модела за финансиране, тук нещата зависят и от развития научен капацитет на всеки един университет. Това много силно ще се прояви при усвояването на средствата от оперативната програма  „Наука и образование за интелигентен растеж“. Впрочем, наблюдава се и една тенденция по отношение на тази оперативна програма, а именно на доста „нелогичен“ интерес от „бизнес“ структури извън образованието, които вече разработват модели за присвояване на значителен размер от ресурса, с всички рискове да компрометират много проекти, дори и цялата програма.

Като проблем от години се сочи липсата на по-ефективна и по-гъвкава връзката между образованието и бизнеса…

Този въпрос винаги и навсякъде е съществувал – от Древна Гърция, до съвременна Америка, Европа, Китай или Япония. Съществува и при нас, но може би с по-голяма острота. Бизнесът иска бързо решение, бързо създаден и конкретен за дадена корпорация научен продукт, както и кадри за точно определено работно място и в точно определен момент, при това без да инвестира за тези продукти, които “произвеждат“ университетите.  Да, но това е невъзможно. Общественото предназначение на висшите училища е друго. Няма университет, който да може да „произведе“ универсални кадри и наука, които да са точно по мярка на технологичната и корпоративна култура на всяка фирма. Решението е: компаниите да финансират и да създават съвместно с университетите продуктите, които са им необходими.

Кои добри практики са „патент“ на Висшето училище по застраховане (ВУЗФ)?

Самото създаване и изграждане на ВУЗФ вече 13 години доказа, че е добра практика. Добра практика  са невероятните преподаватели, учебните планове и учебните програми. Мениджмънтът и администрацията са уникални, те са двигател на процеси, за които много университети само може да мечтаят. Но големият наш „патент“ са съвместните ни бакалавърски и магистърски програми с Шефилдския университет  - той е един от най-престижните  университети в Европа, с пет Нобелови лауреати - както и съвместните магистърски програми със „Сиско”, „Интертек”, академия „Българион“ и „Сачи енд Сачи“.  Казано по друг начин, това е осъществено решение на проблема за връзката между бизнеса и образованието.

Какви нови магистърски програми предлагате от тази година и какви партньорства имате с бизнеса за по-успешна реализация на вашите студенти?

Друг наш „патент“  е всяка година да предлагаме нови образователни продукти - бакалавърски и магистърски програми.  Тук ще спомена само тези магистърски програми, които всеки момент ще се появят на сайта ни: “Поведенческа икономика и организационна психология“  и „Застраховане, инвестиции и акционна дейност на културни ценности“. Що се отнася до партньорствата с бизнеса, те се изразяват в над сто реално  работещи договори с най-големите корпорации по отношение на практики и преддипломни стажове на нашите студенти, което е една сериозна предпоставка за тяхната конкретна реализация.

Българската икономика не може да преодолее кризата и да постигне осезаем растеж. Къде са най-слабите и места и има ли ключ за нейния възход?

Онзи, който отговори на този въпрос, е достоен за Нобелова награда в областта и на политиката, и на икономиката. Моето скромно становище е, че за да има растеж, е необходимо да има наши и чуждестранни инвестиции. А за да има инвестиции, трябва да стане „нещо“ със съдебната система. Това е една система, която срещу торба пари взема решения против всеки, който бива посочен. Чрез съдебната система се присвоява чужд бизнес, имоти, жилища и какво ли не още. 

Безскрупулността на тази система е безумна, дори в публичните дискусии, в които  обществото прави опит да реагира и да е единно. Всички медии публикуват примери за парадоксални съдебни решения, тогава как да вярвам на постановката, че само около десет процента от съдиите по върховете били корумпирани, а останалите деветдесет какво правят... Ръкопляскат? ... Или страхливо отпиват от подхвърлената им бутилка уиски.  При това положение как да се реши и проблемът с корупцията, която вече е стигнала на равнище клошари?!

Цялото интервю четете в новия бр. 46 на сп. "Икономика"

Коментари: 0