В Индия вече има успешни български инвестиции

Петко Дойков е роден на 31 януари 1964 г. От 29 април 2014 г. е  посланик на Република България в Република Индия. Преди това е заемал постовете на генерален директор по двустранните отношения (октомври 2013 – април 2014) и директор по политиката за сигурност (юни 2012 – септември 2013) в Министерството на външните работи на Република България. От 2008 г. до 2012 г.  бил посланик на Република България в Тунизийската република. На по-ранен етап в кариерата си посланик Дойков е заемал позицията на директор за Близкия изток и Африка в Министерството на външните работи на Република България (2004–2008). Посланик Дойков е носител на Ордена на Тунизийската република (2012 г.), както и на Златен почетен знак на министъра на външните работи за дългогодишна безукорна служба в системата на МВнР (2014 г.). Притежава магистърска степен по международни отношения с владеене на чужд език (арабски) от Московския държавен институт за международни отношения, Руска федерация (1985–1991) и магистърска степен по бизнес администрация (МВА) от  UnitedBusinessInstitutes, Брюксел, Белгия (2000–2002).

Посланик Дойков, как се развиват отношенията между България и Индия и кое е това, което свързва нашите две страни?

Контактите между България и Индия имат дълга история. През 2014 г. отбелязахме 60-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения. През целия този период сме се радвали на ползотворно сътрудничество в редица сфери от взаимен интерес. Колкото и отдалечени да са двете страни една от друга, колкото и различни да са двата народа, има и неща, които са присъщи и за нас, и за тях. И ние, и те можем да се похвалим с високи постижения в сферите на висшето образование, информационните технологии и др. Индия е една от интересните за българските туристи дестинации,а посолството ни в Делхи полага системни усилия за изграждане на положителния образ на нашата страна сред по-широки кръгове от многобройното и разнообразно индийското общество. 

Днес Индия преминава през дълбоки промени. Новото индийско правителство си е поставило амбициозни цели. Конкуренцията между отделните страни за запазване и разширяване на позициите им в Индия става все по-силна. Нашата задача сега е да реагираме адекватно в тази бързо променяща се и нова среда и да се утвърдим като интересни и привлекателни в списъците с приоритетите на индийските ни партньори.

Получихте Златен медал за насърчаване на отношенията между двете страни – кое е онова, с което се гордеете, че успяхте да постигнете?

Много са нещата, които предизвикват удовлетворение. Във всяка една сфера могат да бъдат посочени конкретни постижения. Мога да бъда доволен, че през 2-те години, в които съм на този пост, бяха подписани осем двустранни споразумения, включително това, което е предпоставка за откриването на пряка въздушна линия между Индия и България. Доволен съм от това, че бяха реализирани визити на ниво председател на Конституционен съд, министър и заместник-министър. 

Специално искам да отбележа, че за първи път в историята през 2016 г. България бе посетена от министър-председател на Бангладеш, като отношенията ни със съседните на Индия страни са отделна и немаловажна тема. Доволен съм от това, че български компании успяха да се включат в някои от икономическите програми на индийското правителство, за което имат и официална сертификация. Насърчен съм от постигнатото по отношение на контактите между представители на двете страни, и особено между младите хора. Удовлетворен съм, че направеното през годините преди това бе съхранено и засилено. Радва ме и това, че посолството ни въведе редица нови форми на сътрудничество с Индия като стажантските програми, например, както и че бяхме една от първите дипломатически мисии, които преминаха към съвременни форми на публична дипломация, включително активното използване на социални медии.

Вие сериозно работите по отношение на проекти в сферата на образованието – разкажете ни повече за програмите и идеите.

Науката, образованието и културата винаги са имали сериозно място в българо-индийското партньорство. През септември 2015 г. между двете правителства бе подписана тригодишна Програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата. Също през 2015 г. бе подписана и тригодишна междуправителствена Програма за сътрудничество в областта на науката и технологиите. Двата документа днес са факт, благодарение на активните действия на посолството. Със съдействието на посолството бе подписано споразумение за сътрудничество между СУ «Св. Климент Охридски» и Университета «Джавахарлал Неру» по линия на програмата Еразъм плюс, а през 2016 г. споразумение за сътрудничество бе подписано и между Европейското висше училище по икономика и мениджмънт – Пловдив и Института по мениджмънт “Лал Бахадур Шастри” в Делхи.

Българските университети заемат достойно място на картата на индийските предпочитани дестинации за висше образование и това е повод за гордост. Изключително доволен съм, че за последните две години и половина аз и екипът ми успяхме да затвърдим този интерес, както и да маркираме нови полета за сътрудничество. Такова, например, е желанието на най-големият частен университет в Индия – Amity Universtity, да започне обучение на български език и да създаде Български център за обучение и високи постижения.

Работата в сферата на образованието има и друго измерение – контактите с младите хора. По моя инициатива в посолството бяха организирани програми за обмен на знания за индийски студенти от Делхийския университет, изучаващи български език. В посолството вече на три пъти бяха организирани и едномесечни стажове за студенти по индология от СУ „Св. Климент Охридски”.

По отношение на търговските отношения между двете страни – напоследък стокообменът се увеличава, но все още не успява да достигне нивата, които отговарят на потенциала на двете страни – каква е причината?

Напълно правилно, стокообменът все още не е на желаното ниво. Понякога той се определя от експертите като скромен, друг път като символичен. Причините за това са много. На първо място, голямото разстояние между двете страни. На второ място, условията за правене на бизнес в Индия не са напълно благоприятни за чуждите износители, в това число и българските. Не случайно една от целите на новото индийско правителство е да увеличи степента на леснотата на правене на бизнес с тази страна.

Това, което е положително, е, че България има интерес и полага усилия за увеличаването на търговския оборот с Индия. Анализ на официалните данни показва, че от 2010 г. до 2015 г. той е нараснал от 121.8 млн. щ.д. на 226 млн. щ.д. Би могло с известно приближение да се каже, че това е почти два пъти. И това е добре. Положително е още, че списъкът на изнасяните от страната ни стоки е разнообразен, което показва, че условията за увеличаването на стокообмена са налице. Също така, през 2016 г. нашият износ за Индия е нараснал, по данни Националният статистически институт, с 28.8 %, а салдото, което традиционно е отрицателно за нашата страна, е намаляло от 165.6 млн. лв. на 97.3 млн. лв. в сравнение с предшестващата 2015 г. Това без съмнение заслужава положителна оценка, доколкото стремежът на всяка една страна е не просто да увеличава общия обем на стокообмена, но по-скоро да постигне ръст на своя износ. И това е едно от нещата, които също могат да бъдат причислени към категорията на поводите за гордост. Стремежът на посолството в Индия е тенденцията за увеличаване на нашия износ и намаляване на отрицателното за нас салдо да се запази и през следващите години и усилията в тази посока ще продължат.

Какви са българските инвестиционни проекти в Индия? Как се реализира инвестицията на „Хювеварма” и как Индия оценява този проект?

Сегашното индийско правителство залага много на чуждите инвестиции. Една от водещите инициативи на премиера Нарендра Моди е „Направи в Индия”. Няколко български компании се вписват в рамките на тази инициатива –Huvepharma, IPACCT, Astra Petroleum и Greenzone-Bulgaria. „Хювефарма” е първопроходецът. Много добре работеща и стабилна компания. Присъствал съм на две техни събития. На 21 август 2015 г. официално открих и взех участие в организираната от тях в Гоа, Индия, международна конференция RESCOM Summit 2015. Присъстваха около 200 индийски практици от цялата страна, които бяха запознати с актуални постижения в областта на дейност на компанията от представители на академичните среди от България, Белгия, Холандия, Турция и др. страни. Още тогава бях впечатлен от мащабите. Това мое впечатление бе затвърдено след година, когато през ноември 2016 г. бях гост на провелата се отново в Гоа годишна конференция на „Хювефарма”. Участваха представители на клоновете на фирмата в Индия, Китай, Бразилия, Русия, САЩ, Турция, Тайланд, Полша, България и др.

В рамките на това събитие с изпълнителния директор Кирил Домусчиев и изпълнителния директор на клона в Индия О. П. Сингх обсъдихме варианти за навлизане на фирмата в съседни на Индия страни, както и за установяването на контакти с други партньори от Индия. В резултат на оказано от моя страна съдействие „Хювефарма” установи контакти с почетния консул на България в Катманду, Непал, и с почетните ни консули в Колката, Хайдарабад и Мумбай. Очакванията ми са да се видят възможностите за евентуална съвместна работа в бъдеще, за което посолството и аз лично ще съдействаме с готовност.

Привлекателна ли е България за индийски инвестиции и планират ли се такива? Ако да – в какви сфери и размери, ако имате данни?

България може да бъде използвана от силните индийски компании като трамплин за навлизането им в Европа, но и в други стратегически важни пазари.

Няколко са индийските компании, установили се в България. Сред тях могат да бъдат посочени Sutherland Global Services, Elder Pharmaceuticals и др. Успешни индийски инвестиции са реализирани пред последните години у нас в сферите на информационните технологии, селското стопанство, фармацевтиката и др. Като особено обещаваща се очертава сферата на ИКТ услугите. Усилията на посолството са насочени в посока на представянето на България пред подходящата аудитория и привличането на нови инвеститори.

Цялото интервю четете в бр. 72 на списание "Икономика"