Валутна война: Какво е това и трябва ли да се тревожим?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обвини Федералния резерв, че е отговорен за „много силния“ долар, тъй като поддържа лихвите високи, а това затруднява големите американски производители да се конкурират при равни условия. Коментарите му идват на фона на опасенията на икономисти от разразяване на валутна война, след като Китай позволи на юана да падне до най-ниското си ниво от 11 години насам. 

Междувременно фондовите пазари по света се бунтуват, а цената на златото (сигурна антикризисна инвестиция) удари шестгодишен връх. Всичко това се случва, след като в понеделник един щатски долар започна да се търгува за седем китайски юана. 

Шоковата ситуация се разглежда като ескалация на търговската война между двете най-силни икономики в света САЩ и Китай, споразумението между които изглежда все по-далечна илюзия. Американската държава не закъсня с обвинението към Пекин, че е „валутен манипулатор“, докато междувременно пазарите обмислят следващата си стъпка. 

За валутна война започва да се говори, когато някоя страна умишлено започне да влияе и определя цената на националната си валута, така че да отговаря на икономическата ѝ политика. Някои държави я обезценяват, за да направят изнасяните стоки по-конкурентни, засилвайки като цяло вътрешната си икономика.  

В случая с Китай властите в миналото не са позволявали на юана да отслабне, купувайки големи количества от него. Тази седмица обаче политиката им като че ли се промени. 

Случващото се не е прецедент. През 1994 г. отново се стигна до ситуация, при която САЩ нарочват Китай за „валутен манипулатор“. През 2010 г. пък финансовият министър на Бразилия Гуидо Мантега алармира, че се води „международна валутна война“ и обвини Япония, Южна Корея и Тайван, че се опитват да намалят стойността на валутите си.

Някои икономисти твърдят, че не може да се говори за същинска война към момента, тъй като нито Китай, нито САЩ формално се намесват на пазара, за да купуват или продават собствена валута (традиционният метод за манипулиране на валута).

Но Крис Търнър, глобален стратегически ръководител в холандската банка ING, заяви, че между 2015 и 2016 г. китайските власти са похарчили 1 трлн. долара, опитвайки се да спрат отслабването на юана отвъд нивата седем за долар. А ако дадена страна купува големи количества от своята валута, това ще доведе до засилване на нейната стойност на международните парични пазари.

Тази седмица обаче подобни опити не се правеха. Според Търнър значителен показател е и това, че стъпката „идва в разгара на напрежението между САЩ и Китай по отношение на търговията“.

Нийл Шеринг, главен икономист в Capital Economist, обръща внимание, че китайската валута вече щеше да е намалена, ако не беше фактът, че по-рано Народната банка на Китай „се облегна на пазара“. Мнението, че досега тя е влияела за поддържането на по-силен юан, споделят много специалисти и финансови наблюдатели.

Движението на валутата в този случай според икономистите е оръжие в икономическата битка между САЩ и Китай. Сривът на юана дойде броени дни, след като Тръмп обяви нови тарифи от 10% за китайски внос на стойност 300 млрд. долара. 

По всичко личи, че Народната банка на Китай е направила пряка връзка с тарифите, обвинявайки протекционистките мерки на САЩ и налагането на нови мита. Икономическата война, изглежда, влияе върху търговията с Китай, въпреки че данните от тази седмица сочат, че износът ѝ отново расте. 

Вече се забелязва глобално въздействие и доказателство за това е намаляването на лихвените проценти в сряда от страната на централните банки на Нова Зеландия, Индия и Тайланд. А подобни ходове намаляват националните валути – новозеландският долар например падна с над 2.6% вчера.

„Мисля, че това може да бъде началото на валутна война“, каза Меган Грийн, икономист и старши сътрудник в Harvard Kennedy School, в ефира на BBC Radio 4. „Ако е така, ще видим много различни страни, които ще опитат да отслабят валутите си“, казва още тя и добавя, че все пак не може всеки да понижи валутата си спрямо всички останали. 

„Резултатът ще бъде подкопаване на растежа, по-висока инфлация и огромна нестабилност на валутните пазари“, заключава Меган Грийн. 

След действията на тези три централни банки, президентът на САЩ отново призова Федералния резерв на САЩ да намали лихвите. Това се случи в серия от публикация в Twitter. Намаляването на курса не само ще засили икономиката, но поне на теория ще намали стойността на растящия долар. Миналия месец Фед намали ставки за първи път от 2008 г. насам. 

Друг вариант за САЩ е директно да продава долари и да купува чужди валути. Според Меган Грийн обаче, макар и Америка да разполага с около 100 млрд. долара резерви, които може да използва, за да обезцени валутата си, това няма да е достатъчно, за да направи голям разлика. 

„Ако САЩ вървят към валутна война, всъщност нямат толкова много инструменти, за да спечелят такава“, смята тя.  

Финансовият министър на САЩ Стивън Мнучин заяви, че ще се ангажира заедно с Международния валутен фонд (МВФ) да намерят начин как да „премахнат“ това, което САЩ определят като „несправедливо конкурентно предимство, създадено от последните действия на Китай“.

Меган Грийн обаче напомня, че по-рано от МВФ коментираха, че Китай не манипулира своята валута и предупреди, че това може да е „задънена улица“. Това поставя въпроса какъв друг ход биха имали САЩ. Междувременно туитовете на президента карат някои да мислят, че САЩ може и да започнат да се месят директно. 

Джон Норманд от JP Morgan заяви, че според него все още не може да се говори за валутна война в ход, защото през тази седмица движенията на китайската валута бяха „задвижвани от частния сектор“, тъй като международните инвеститори изтеглиха средства от държава.

„Преди Тръмп хората биха предположили, че валутна война няма да се случи“, казва още той и добавя, че американският президент „пренебрегва всички конвенции“.

Основните търговски споразумения между държави обещават да не се манипулират валутите, въпреки че има и споразумения за намеса на пазарите. Договорката Плаза от 1985 г. например е между Япония, Франция, Германия, Обединеното кралство и САЩ и според която те се съгласиха да повишат стойността на долара. През 2000 г. пък централните банки се намесиха, за да повишат еврото, след като валутата достигна рекордно ниско ниво. А през 2011 г. страните съвместно се намесиха на валутните пазари, за да отслабят японската йена, след като тя се повиши до най-силното си ниво от Втората световна война.

Дори директната намеса на пазара да не се осъществи, Кейт Филактис, професор по международно финансиране в Cass Business School, посочи, че страните могат да използват косвени методи като контрол на капитала (когато правителствата ограничават притока на валути в техните страни) и паричната политика.

Лидерите също могат да се опитат да направят публични коментари, които могат да окажат влияние върху стойността на валутите им. Подобно „говорене“ е нещо като обвинението на Тръмп по адрес на Европейската централна банка през юни, когато заяви, че понижението на еврото в сравнение с долара „улеснява несправедливо съревнованието им срещу САЩ“.

Шеринг дава примери, при които рязкото обезценяване на валутата макар и не веднага, но в крайна сметка е дало тласък на икономика. Това се случва с Аржентина през 2001 г. и Обединеното кралство след Черна сряда през 1992 г., когато стерлингите се сринаха от механизма на валутния курс.

Не на последно място, хаос може да бъде причинен и ако държавите оставят валутите си отново да плават свободно. През 2015 г. швейцарският франк скочи с 30% в хаотична търговия, след като централната банка загърби наложеното през 2011 г. ограничение на стойността на валутата спрямо еврото.