Валутната криза в Турция се влошава

Валутната криза в Турция продължи да се влошава и днес, като лирата се обезцени с още 8% спрямо долара. От вчера местната валута е в режим на свободно падане, след като централната банка, по разпореждане на президента, намали основната лихва със 100 базисни пункта. Това решение предизвиква опасения у инвеститорите, че страната се движи към хиперинфлация.

Лирата се обезцени до над 17 за долар, което накара централната банка отново да се намеси на пазара, продавайки долари. Ситуацията обаче не се подобри особено. Корекцията беше незначителна и към 16.20 ч. българско време турската валута се търгува със 7.4% надолу до 16.8 за долар.

При това ниво лирата е загубила близо 60% от стойността си тази година, включително 37% само през последните 30 дни. Подобен срив може да се окаже огромен проблем за голямата нововъзникваща пазарна икономика, която е силно зависима от вноса в долари.

Решението на Ердоган да понижи лихвите с общо 500 базисни точки от септември досега доведе до покачване на инфлацията над 21%. Вероятно е тя да надхвърли 30% през следващата година поради нарастващите цени на вноса и извънредното увеличение на минималната заплата.

Тъй като Ердоган изглежда става все по-твърд в своята антилихвена позиция, колкото по-дълго продължава валутната криза, толкова повече Турция се доближава до точката, от която няма връщане“, каза Патрик Къран от Tellimer, описвайки лирата като напълно отделена от фундаменталните показатели.

„Все още не сме готови да хванем падащия нож“, каза той за възможността за реинвестиране в турски активи. „Докато Ердоган е начело, нищо не пречи на лирата да продължи да се обезценява.“

Ефектът от удара е бърз и болезнен, тъй като турците наблюдават как спестяванията и печалбите им се изпаряват.

Ердоган обяви увеличение на минималната заплата с 50% до 4250 лири (275 долара) на месец през следващата година. Но това ще бъде само допълнително гориво за инфлацията, добавяйки между 3.5 и 10 процентни пункта към средното увеличение на цените.

Вярваме, че настоящият микс от политики е по същество неустойчив“, каза Максим Рибников, директор по суверенни рейтинги за региона EMEA в S&P Global Ratings.

Бързият и зашеметяващ пазарен срив изпревари валутната криза в Турция през 2018 г., която предизвика дълбока, но кратка рецесия.

Турските държавни облигации, деноминирани в долари, бяха изправени пред натиск, като някои по-дългосрочни емисии паднаха с до 1.3 цента, според Tradeweb. Спредовете спрямо американските облигации се разшириха до 579 базисни пункта, според индекса JPMorgan EMBI, като добавиха 28 базисни пункта спрямо затварянето от миналия петък.

Петгодишните суапове за кредитно неизпълнение се повишиха с 3 базисни пункта от четвъртък до близо 529 базисни пункта – най-високото им ниво от 6 декември, показват данни на IHS Markit.

Намаляването на лихвения процент със 100 базисни точки в четвъртък изпрати реалния лихвен процент на Турция по-дълбоко в отрицателната територия.

Банката сигнализира, че ще спре цикъла на облекчаване, за да наблюдава ефектите от него през следващите три месеца, когато „всички аспекти на рамката на политиката ще бъдат преоценени, за да се създаде основа за устойчива ценова стабилност“, се казва в него.

Ако цикълът на намаляване на лихвите продължи, възможността за контрол върху капитала може да се увеличи, добави Рибников.

Това не е нашата базова линия... ние вярваме, че от политическа гледна точка те ще бъдат използвани като крайна мярка.“

Въпреки че досега Ердоган отхвърляше молбите дори от правителството си да обърне курса, търговците прогнозират, че това все пак ще трябва да се случи скоро. 10-годишната референтна доходност почти се удвои до 22.5% от около 12% в началото на годината.

Инвестиционната банка JPMorgan прогнозира огромен ръст на лихвите – с 12 процентни пункта през следващата година, много повече от която и да е от аналозите в Турция.

Централната банка е подложена на натиск от Ердоган да намалява лихвите, за да стимулира икономическия растеж, кредитирането и износа според новия му икономически план. Икономисти и опозиционни депутати широко критикуваха политиката като безразсъдна.

Централната банка се намеси четири пъти на валутния пазар през последните две седмици, продавайки долари, за да забави спада на лирата и изяждайки вече изчерпаните си чуждестранни резерви.

Лирата също падна с 51% спрямо еврото и 54% спрямо стерлинга тази година.