Вече може да се получава частично плащане по Плана за възстановяване

Механизмът за възстановяване и устойчивост на ЕС навлиза във втората половина на „живота“ си. Изпълнението на националните планове в повечето европейски страни показва сериозен напредък, но междувременно започва да се наблюдава и изоставане, забавяне или дори частично неизпълнение на реформи и инвестиции. Това е и основната причина Европейската комисия да предложи методика за оценка на изпълнението на междинните етапи и целите (milestones and targets), както и методика за определяне на размера на спрените плащания.

Оценката на изпълнението се основава на принципите, залегнали още в създаването на Механизма за възстановяване и устойчивост, за тясно обвързване между реформи, инвестиции и финансиране. Според методиката допустими са минимални отклонения в изпълнението на етапите/целите по отношение на количествата (amounts), формалните изисквания (formal requirements), времевото изпълнение (timing) и изпълнението по същество (substance requirements). Тези отклонения са допустими в случай, че не нарушават същността на етапите/целите и че не засягат напредъка към цялостно изпълнение на реформата/инвестицията.

Размерът на спрените плащания се оценява чрез определяне на „базова“ и на „коригирана“ единична стойност на всеки етап и цел в националните планове за възстановяване. След това се прави допълнителна оценка за тежестта на реформите и инвестициите, като на по-важните и значими реформи и инвестиции се поставя по-голямо тегло. Това означава, че неизпълнението на някоя съществена според оценките на Комисията реформа ще доведе пропорционално по-голям размер на спряното финансиране. Преустановяването на плащанията за неизпълнение се извършва за 6 месеца, в рамките на които Комисията допуска, че държавата ще може да коригира неизпълнението и да изпълни обещаните мерки и реформи. След изтичането на този период средствата се губят. От този механизъм са изключени мерки и реформи, свързани с функционирането на системи за одит и контрол върху европейски средства, чието неизпълнение води до спиране на плащанията в пълен размер.

Към момента една държава – Литва – е получила одобрение за частично плащане по плана за възстановяване и устойчивост за изпълнение на 31 от 33 заложени мерки. Две от мерките, които не са изпълнени задоволително според ЕК, са свързани с премахване на определени данъчни облекчения и неприети промени в закони по опазването на околната среда. Въпреки това Комисията счита, че липсата на напредък по тези две реформи не пречи на Литва за генералното изпълнение на ангажиментите по ПВУ.

Какво е значението на тези събития за България?

Най-напред възможността за получаване на частично плащане отваря вратите на страната ни към искане за получаване на втори транш. Тази възможност на този етап обаче изглежда по-скоро теоретична, при положение, че все още са изпълнени едва 28 от 66 етапи и цели. Част от оставащите етапи и цели за това второ плащане засягат ключови ангажименти в областите енергетика, транспорт и здравеопазване – липсата на напредък по тях не е просто резултат от случайно събитие, а показателно за капацитета, волята и възможностите на страната ни да изпълнява ангажиментите си по плана в момента. Политическата криза и липсата на парламент също оказват силно негативен ефект върху завършването на обещаните етапи и цели. А вече тече периодът за изпълнение на целите и мерките за третото плащане...

Вторият съществен факт е, че Комисията отпуска 6 месеца срок за „догонване“. На него може да се разчита за доизпипване на някои мерки, по които се е случило забавяне или изчакване на краткосрочни събития, но не и в случаите на пълна липса на напредък или големи съществени закъснения. Времето е от особено значение, когато се очаква да се изпълнят реформи, което допълнително увеличава значението на постигането на съгласие за посоката и съдържанието им.

И най-накрая, но може би най-важно - следва да се има предвид, че неизпълнението на значими реформи (например в правосъдието и енергетиката) вероятно ще се отрази силно неблагоприятно върху размера на средствата, които ще получим по плана, тъй като тежестта им според методиката е голяма. Комисията ясно показва, че не всички реформи и инвестиции имат еднаква „стойност“ и не всяко неизпълнение ще се третира еднакво. В общи линии ситуацията за България към момента изглежда неблагоприятна, ако не се случат промени на всички нива на публичното управление. Дотогава ще чакаме и ще се надяваме политиците и администрацията да си свършат работата.

Източник: Институт за пазарна икономика