Великото преселение в Европа

През 2015 г. в страните от ЕС са потърсили убежище над 1,2 млн. мигранти – предимно от Близкия Изток и Африка. В бъдеще, по прогнози на Еврокомисията, тези цифри могат да се увеличат двойно – и тогава настоящите проблеми, свързани с безпрецедентния ръст на миграцията, ще изглеждат несериозни.

Но сега вече следва съвместното търсене на отговорите на различни въпроси – от обучението на бежанците до въпросът за националната идентичност и борбата срещу тероризма – се превръщат в най-сериозният тест за ЕС.

Разцепени по границите

Още преди няколко години проблемът с бежанците, стремящи се към Европа, беше само проблем с хуманитарен характер. Най-ярките епизоди от миграционната криза през 2013-2014 г. бяха трагедиите в Средиземно море, във водите на което хиляди хора изгубиха живота си, стремейки се да достигнат нов европейски живот.

През изминалата година, въпросът за миграцията се превърна във вътрешен проблем на ЕС. На фона на активното, но все още недостатъчно действие от страна на властите в съюза, надделяват популистки и крайнодесни партии. След летния пик на миграция и терористичните нападения в Париж, лайтмотивът на техните изпълнения се свежда до повърхността.

През новата година, разнообразието от становища относно методите за решаване на миграционната криза само ще увеличи - и то не само сред националните политически сили. "Съществува риск от разцепление по тези въпроси между старите и новите страни-членки на ЕС. „Последните са далеч по-малко резервирани към приема на бежанци" - поясни директорът на парижкия Институт за международни и стратегически отношения (IRIS), Паскал Бонифас.

Новата вълна

Според официални данни, от януари 2015 г., търсещите убежище в ЕС, са 1,2 милиона души - това е 90% повече, отколкото през 2014 година. "Безпрецедентният приток на мигранти се превърна в сериозна тежест за много страни от Европейския съюз" - се посочва в представения през ноември доклад за икономическата прогноза на Европейската комисия. Според авторите на документа, "не трябва да изключваме по-нататъшно значително увеличение на миграцията": броят на бежанците, които могат да пристигнат в ЕС от ноември 2015 до края на 2016 възлиза на 3 милиона души. Това е повече от населението на Литва, Словения, Латвия, Естония, Кипър, Люксембург и Малта.

Сред лицата, търсещи убежище в ЕС през изминалата година в челната тройка влизат - Сирия, Афганистан и Косово. Сред първите десет държави също са Ирак, Албания, Пакистан, Нигерия, Украйна и др.

Натоварването за прием и обслужване на мигранти по различен начин се разпределя сред страните от ЕС. И най-сериозната тежест пада върху тези страни, които от началото показаха солидарност към бежанците в беда: като Германия и Швеция.

Борба на четири фронта

Мащабът и деликатността на притока на имигранти, невъзможността да се промени ситуацията, и накрая, разногласията в рамките на европейските страни през изминалата година донесоха много неприятни моменти на европейската политика.

Усилията за преодоляване на миграционната кризата са насочени към четири основни области. Първо, те са към предоставянето на помощ на тези, които се нуждаят от нея. Това включва обезщетения и защита, които се предоставят на бежанците. Децата, съгласно европейското законодателство, ще отидат в местните училища. Възрастните - да си намерят работа.

Второ, регулация на миграционните потоци. Това включва борба с контрабандата, организирането на "сиви" миграционни пътища: това е може би единствената област на сътрудничество, която недвусмислено се подкрепя от всички страни от ЕС. Това доведе до изравняване на нови акценти в политиката на ЕС към Турция и Африка. Така на срещата на върха на ЕС през декември – с Турция бе договорено, че Европейският съюз ще отпусне на Анкара 3 милиарда евро в помощ за разрешаване на кризата с миграцията.

Третият е за укрепване на граничния контрол и засилване на координацията по границите. Някои страни самостоятелно предприемат усилия в тази посока. В Унгария, Словакия, Австрия, и в Германия, Франция и Дания засилиха граничния контрол.

Накрая, на четвърто място, идва ред на опита да се поеме контрол на движението на бежанци между страните от ЕС. Според плановете на Брюксел е необходимо да се установи контрол над вече пристигналите в ЕС мигранти и ако е необходимо, те да се преместят от страните, които не са в състояние да ги приемат към други страни от съюза.

Впрочем, всички тези процеси продължават и днес, но много бавно. Към днешна дата, така и не са договорени споразумения за механизмите на миграцията между страните от ЕС. Споразумения за разширяване на националните квоти за прием на бежанци е малко вероятно да се случат и през новата година.