Вирусната криза подчертава значението на цифровия данък

Напрежението върху европейската икономика в резултат на епидемията от коронавирус подчертава необходимостта от постигането на споразумение за глобална рамка за дигитално данъчно облагане, каза еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони, цитиран от Euractiv.

Изказвайки се на виртуално събитие в Брюксел в понеделник (6 април), Джентилони коментира, че икономическите трудности в момента, предизвикани от коронавируса, могат да се окажат фактор за убеждаването на някои държави в замисъла на цифровия данък. 

“Може би кризата ще помогне да се даде малко повече тласък на многостранността и международното сътрудничество”, посочи той. Той напомни, че от гледна точка на ЕС е ясна необходимостта от единно данъчно облагане в областта на дигитализацията. Постигането на глобално споразумение, смята Джентилони, “би трябвало да бъде най-добрият начин за избягване на двойното данъчно облагане и други много сложни проблеми”.

Преговорите за цифровия данък ще продължат на международно ниво на пленарна сесия на Г-20/ОИСР, насрочена за 1-2 юли в Берлин.

Междувременно идеята, че дигитален данък би могъл да помогне за смекчаването на икономически спад от сегашното огнище, бе подета и от социалистите в Европарламента. В понеделник говорителят по научноизследователската и развойна дейност в Комитета по икономическите въпроси на ЕП – Йонас Фернандес – заяви, че новите корпоративни и дигитални данъци могат да бъдат използвани като средство за изплащане на потенциален съвместен дълг, емитиран от нов механизъм, подобно на Eвропейския фонд за финансова стабилност. 

На равнище ЕС стъпките за установяване на общото данъчно облагане на цифровите гиганти отпаднаха миналата година, тъй като не бе постигнато единодушно съгласие в Съвета. На масата имаше предложение, което включваше данък от 3% за компании с над 750 млн. евро приходи, 50 млн. евро от които в ЕС. 

Държави като Ирландия, Финландия и Швеция, които привличат чужди инвеститори и заради по-либералната си данъчна система, бяха против мерките. На отсрещната страна бяха Франция, Испания и Австрия, които не изоставиха намеренията си. 

Франция, която е една от предприелите собствени мерки за налагане на 3% данък върху дигиталните гиганти, влезе в конфликт със САЩ миналата година. След като напрежението помежду им ескалира и Вашингтон се закани в замяна да наложи мита върху някои емблематични френски стоки, Париж склони да отложи събирането на новия данък. 

Обединеното кралство, което напусна ЕС, обаче също реши да установи 2% данък върху определени онлайн услуги. Това се случи в навечерието на предстоящите преговори със САЩ относно бъдещите им двустранни отношения. 

През февруари испанският министерски съвет също одобри плановете си за нов цифров налог, а австрийският канцлер Себастиан Курц настоя пред изпълнителния директор на Facebook Марк Зукърбърг, че големите технологични компании трябва да имат справедлив принос (страната представи свой 5% данък). 

САЩ опитват да повлияят на други държави, да не следват примера и да не обявяват и те свои национални налози. Американският посланик в Чешката република например предупреди местните депутати да не приемат предложението на правителството за въвеждане на 7% дигитален данък в края на февруари, вместо това призовава чехите да изчакат споразумение на ниво ОИСР.

А то се бави именно заради САЩ. Страната е недоволна най-вече поради факта, че дигиталният данък удря предимно американските технологични гиганти, като Facebook, Google, Amazon.