Владимир Малинов – от „Булгартрансгаз“ до цялата енергетика

Владимир Малинов, настоящият изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“, беше включен в списъка с имена на проектоминистри, които да станат част от служебния кабинет на Димитър Главчев. И ако няма промени в състава в следващите 2 – 3 дни, във вторник той ще бъде гласуван за служебен енергиен министър и ще движи целия сектор поне два месеца (най-малко).

Роденият в Сливен Малинов управлява държавния газопреносен оператор от 2018 г., но е част от структурата му от 2010 г., когато е началник на управление „Правно“ в компанията. Преди това, между 2003 и 2010 г., работи като старши експерт в дирекция „Международно право“ на Министерството на отбраната. Биографичната справка показва, че е завършил сливенската езикова гимназия и е магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски“.

Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ е и член на борда на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за природен газ (ENTSOG), председател е на Съвета на директорите на „Газов хъб Балкан и е член на Борда на директорите на Gastrade S.A. – проектната компания, която изгражда терминала за втечнен газ край Александруполис.

Работата му в „Булгартрансгаз“

В периода на своето управление в „Булгартрансгаз“ той е бил отговорен за няколко ключови проекти, които вече са готови или са в процес на изпълнение. Може би най-важният за газовата диверсификация на България е интерконекторът България – Гърция, който е незаменим след спирането на доставките от Русия. Проектът има десетилетна история на отлагане и неспазване на срокове, но в крайна сметка през 2022 г., при служебното правителство на президента румен Радев, беше форсиран и завършен успешно. Това позволява на страната да получава газ от Азербайджан, който захранва една трета от потреблението.

При Малинов „Булгартрансгаз“ реализира и друг огромен проект – разширението на „Турски поток“ през България – струващ около 3 млрд. лв. По тръбата се пренася основно руски газ, който е предназначен за пазарите на Сърбия и Унгария. Дългата близо 500 км тръба беше построена за около година, а финансирането бе основно със заемни средства, които в следващите десетилетия трябва да се връщат от транзитните такси, ако потоците от Русия продължат да текат.

През 2021 г. Малинов подписа договора, с който „Булгартрансгаз“ стана акционер с 20% в терминала за втечнен природен газ край Александруполис. Проектът за плаващ терминал за приемане, съхранение и регазификация на втечнен природен газ (LNG) е с годишен капацитет от над 5.5 млрд. куб. м, но след няколко забавяния все още предстои да бъде открит (последната обявена дата е 1 май). По неговото време се построи и газовата връзка със Сърбия.

В момента „Булгартрансгаз“ работи и по разширяването на единственото газохранилище в България – „Чирен“. Договорите с изпълнителите на отделните етапи вече са подписани и до есента на 2025 г. трябва да е готово.

Какво предстои

Ако Малинов влезе в окончателния списък на министрите в служебния кабинет „Главчев“, реално негова отговорност ще стане цялата енергетика, а не само газовата компонента. Той ще трябва да работи за успешното осъществяване на започнатите проекти от „Булгартрансгаз“, но и тези от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) по Плана за възстановяване (ПВУ) за увеличение капацитета на мрежата, интелигентни и гъвкави мрежи, както и тези на Национална електрическа компания. Като цяло ресорното ведомство трябва да се заеме спешно с изпълнението на много закъснелите проекти и реформи в сектора.

Едни от най-тежките проекти са двата нови енергоблока в АЕЦ „Козлодуй“ и авариралата стратегическа помпено-акумулираща водна електроцентрала (ПАВЕЦ) „Чаира“. Трябва да се намери решение и на социалните предизвикателства, свързани с тецовете и мините в „Маришкия басейн“.

Има голяма вероятност, ако не се сформира редовно правителство веднага след изборите на 9 юни, да му се наложи да управлява процеса по частична либерализация на пазара на ток в България. В момента ЕРП-тата казват, че разписаният процес по преминаването им на свободния пазар е лошо разписан и очакват много проблеми.

А между другото трябва да се задвижи и актуализирането на интегрирания план „Енергетика – климат“, а евентуално да приключи с енергийната стратегия, разработвана дълго т предшественика му Румен Радев.