Войната в Украйна ще промени из основи икономиката на Европа

Войната в Украйна и последвалите икономически санкции срещу Русия ще причинят много по-големи промени в европейската икономика и пазари, отколкото предишни кризи като пандемията от коронавирус, твърдят икономисти.

В светлината на непредизвиканото руско нахлуване европейските лидери бяха принудени бързо да ускорят плановете си за намаляване на своята огромна зависимост от руската енергия. Европейският парламент призова в четвъртък за незабавно и пълно ембарго на руския петрол, въглища, ядрено гориво и газ.

За това агресивно изолиране обаче европейската икономика ще трябва да плати изключително висока цена. По този начин и без това високата инфлация ще достигне до рекордни нива, а възстановяването на производството в еврозоната – започнало миналата година, когато икономиките се опитаха да излязат от пандемията COVID-19 – ще бъде подкопано.

По думите на икономиста на Global Macro Research в ING Карстен Бжески Европа е изложена на голям риск от загуба на международна конкурентоспособност в резултат на войната. „Войната в Украйна води до много по-голяма промяна в играта, отколкото пандемията някога е била. Не говоря само по отношение на политиките за сигурност и отбрана, а за цялата европейска икономика“, заяви той, цитиран от CNBC.

Еврозоната сега изпитва негативната страна на своя основен икономически модел – този на експортно ориентирана икономика с голям индустриален гръбнак и по-голяма зависимост от вноса на енергия”, допълни Бжески.

След като се възползва от глобализацията и разделението на труда през последните десетилетия, сега ЕС трябва да ускори своя зелен преход и стремеж към енергийна автономия, като в същото време увеличава разходите за отбрана, цифровизация и образование. Бжески характеризира това като предизвикателство, което

може да се случи и всъщност трябва да успее“.

„Когато това стане, Европа трябва да бъде добре икономически позиционирана. Но натискът върху финансите и доходите на домакинствата ще остане огромен проблем, докато се стигне дотам. Междувременно корпоративните печалби ще останат високи“, допълни Карстен Бжески.

Той обясни, че Старият континент е изправен пред хуманитарна криза и значителен икономически преход. Войната се води в „житницата“ на Европа – ключов район за производство на зърно и царевица. По думите на Бжески цените на храните ще се покачат до безпрецедентни нива, а по-високата инфлация в развитите икономики може да се окаже въпрос на живот и смърт.

Бжески заключи, че финансовите пазари са били „подведени“, тъй като европейските акции се опитват да се повишат. Според него в момента

няма връщане към каквато и да е нормалност".

Загриженост за устойчивостта на дълга

Тази огромна промяна за европейската и всъщност за глобалната икономика ще окаже допълнителен натиск върху централните банки и правителствата, притиснати между чука и наковалнята покрай жонглирането с инфлацията и фискална устойчивост, признават икономистите.

В четвъртък BNP Paribas прогнозира, че по-бързият стремеж към декарбонизация, по-високите държавни разходи и дълг, по-интензивното противодействие на глобализацията и по-високият инфлационен натиск ще бъдат постоянни теми на разговор оттук нататък.

Този ​​фон представя централните банки в по-предизвикателна среда, в която да провеждат политика и да поддържат инфлацията на целево равнище. Това не само намалява способността им да се ангажират с определен политически път, но и прави грешките в политиката по-вероятни“, каза старши европейски икономист от BNP Paribas Спирос Андреопулос.

Той също така отбеляза, че повишаването на лихвените проценти за овладяване на инфлацията в крайна сметка ще затрудни живота на фискалните власти.

„Въпреки че това не е пряко притеснение, защото правителствата като цяло са удължили средния падеж на дълга си в годините с ниски лихвени проценти, а по-високата лихвена среда може да промени и фискалното изчисление. В крайна сметка опасенията за устойчивостта на дълга могат да се появят отново“, допълни Андреопулос.

Ниската инфлация през най-новата история на еврозоната означаваше, че Европейската централна банка (ЕЦБ) никога не е била принудена да избира между фискална устойчивост и преследване на инфлационните си цели. Това е така, защото ниската инфлация налага адаптивната парична политика, която подпомага фискалната устойчивост.

„Политически ЕЦБ успя – убедително, според нас – да отклони обвиненията, че помага на правителствата, като посочи ниските резултати от инфлацията“, твърди икономистът от BNP Paribas.

Този ​​път ЕЦБ трябва да затегне политиката си, за да овладее инфлацията на фона на още по-високия държавен дълг, наследен от пандемията и продължаващия натиск върху публичния портфейл”, заключи той.