Втори живот за матраците
Предстои да разберем дали подготовката за повторна употреба и рециклирането може да е част от кръговата икономика
Снимка: Pixabay
~ 3 мин.
Тони Григорова Близо една трета от живота ни преминава в сън. Затова в съвременния свят матракът, върху който спим, е най-верният ни приятел или пък враг, ако не е достатъчно удобен. Матракът не е просто съставна част на леглото, а е най-важният компонент в спалнята заради непосредствения досег на тялото с него. Какво обаче се случва със старата вещ, когато я заменим с друга?
Представители на сектора, свързан с производството и продажбата на матраци, изчислиха, че около 350 000 матрака, които се равняват на близо 8750 т, запълват депата за смесени битови отпадъци в България годишно, като разлагането им може да отнеме до 600 години. Има ли друга възможност за ненужния матрак, може ли той да е част от кръговата икономика? На този въпрос една предприемчива дама започва да търси отговор преди 20 години.
Началото
Гена Събева развива бизнес под марката „ВИТ - Борсата за матраци“. Още по онова време към нея се обръщат хора, които се нуждаят от матраци втора употреба, сред тях е строителна фирма, търсеща изгодно решение за своите работници до завършване на поредния обект. Тогава Гена Събева намира начин да отговори на това търсене, а и да даде втори живот на известно количество. Но това е само капка в морето и проблемът с огромния брой изхвърлени матраци остава извън контрол, тъй като на институционално ниво няма грижа за това. И сякаш вече идва време за нов подход към ненужните вещи. С „Демонстрационен проект за подготовка за повторна употреба и рециклиране на употребявани матраци“, който е в изпълнение, ще се натрупа ценен опит в управлението на отпадъците. Той се осъществява със средства от ОП „Околна среда 2014-2020“ и се очаква да даде отговор може ли рециклирането и подготовката на годните матраци за повторна употреба да се превърне в успешен бизнес, който решава важен екологичен проблем.
Първата инсталация
Проектът за изграждане на инсталация за тази дейност е получил одобрение. Площадката е в с. Петърч, община Костинброд, а периметърът на действие обхваща Югозападния регион за планиране. Проектът е с продължителност пет години, стойността му за една година е малко над 440 хил. лв., като 81, 5 хил. лв. са собствено финансиране от бенефициента „Биоком“ ЕООД . Целта е едрогабаритните битови отпадъци да бъдат намалени до минимум чрез повторното им използване след обработка и чрез рециклиране на съставните материали, които го позволяват. От полиуретана, извличан от вътрешността на матраците, може да се създаде изолационен продукт, подходящ за строителството. Цената на един матрак след изпиране и дезинфекция ще е 10 пъти по-ниска от пазарната цена на съответното ново изделие.
Територия
Засега в България няма други дейности по оползотворяване на използвани матраци. „У нас годишно за вътрешния пазар се произвеждат около 350 000 броя, като допълнително към тях де добавя и внос на около 150 000. Това означава, че поне 125 хил. матрака годишно ще се генерират като отпадък само в Югозападна България, а на рециклиране ще подлежат най-вероятно около 30 хил. от тях“, твърдят бенефициентите на този проект за оползотворяване на старите матраци. Те планират да ги събират чрез предварително създадени пунктове, като се водят разговори и с търговци, които са готови да се включат в кампанията. Проектът е разработен след проучване на добрите практики в Европа. Така например компания в Утрехт, Нидерландия, рециклира между 250-300 хил. матрака годишно. Тя работи и с IKEA, като съвместно с мебелния гигант е успяла да договори произвежданите за него матраци да бъдат комплектовани по начин, подходящ за рециклиране.
Ангажираност
Жизнения цикъл на матраците занапред ще зависи от това дали ще се намери устойчив начин те да станат част от кръговата икономика. Повторна употреба или рециклиране, важно е да започнем да мислим за оползотворяването на ресурсите и за опазването на околната среда. Всеки във веригата – от производството, продажбата и употребата на готовите изделия, трябва да стане част от този процес. Разбира се, с активното участие на държавата, която да регулира процеса. Със сигурност ще има и други виждания и работещи идеи за следващата стъпка в жизнения цикъл на старите матраци, ако това стане осъзната обществена необходимост. А не е ентусиазъм, роден и затихнал с началото и края на един проект с европейско финансиране.
