Въпреки дигиталния бум кеш разплащанията може да нараснат

– Г-н Метев, дигитализацията на плащанията расте, а COVID-19 я ускори допълнително. Как и с какви темпове очаквате да продължи развитието на този пазар в България през идните години?

- Наистина, дигитализацията в плащанията расте и това се дължи не само на промяната в поведението и изискванията на клиентите, но и на самите бизнеси, които осъзнават важността да се предлагат разнообразни методи за плащане. COVID-19 ускори много темповете на растеж в онлайн пазаруването, което показа на много бизнеси слабостите им по отношение на приемането на плащания. Според независимите проучвания, които правим, заради COVID-19 има растеж на покупките онлайн с около 43%. След COVID-19 очакваме малка част от потребителите да се откажат от онлайн пазаруването напълно – заради удобство, спестяване на време и други. В резултат на това растежът в онлайн разплащанията е неминуем, както и нуждата от надеждни партньори и разнообразни платежни методи.

– Кои са другите основни фактори, които ще движат пазара напред?

- Желанието за растеж при онлайн търговците и засилената конкуренция. Всички бизнеси имат желание да се разрастват и една от областите, в които могат да се отличат от конкурентите си, са начините плащане – тяхното разнообразие, удобство и цена. Държа да отбележа, че цената не трябва да е водещ фактор при избора на начини за плащане. В доста случаи по-скъп начин на плащане може да доведе до повече поръчки и активни клиенти, поради удобство и доверието на клиентите към него. В подобен метод може да липсва и риск от загуби, което го прави ценен. Важни са добавената стойност и възвращаемостта на конкретен метод за плащане спрямо неговата цена. Относно конкуренцията – много търговци с операции във физически обекти предприеха стъпки към създаване на онлайн канали за продажби. Това прави средата много конкурентна и бързото приемане на поръчка и нейното заплащане гарантира капитализация на маркетинговите кампании и задържане на клиентите, вместо загубата им за сметка на конкурент. Това трябва да е водещо при избора на платежни инструменти, а не единствено цената.

– Как се променя банковата култура на българския потребител на фона на дигитализацията и демократизацията на финансовите услуги? Колко по-отворен стана той към технологичните решения?

- В това отношение сме в по-незрял етап, ако направим сравнение с пазари като Великобритания, Германия, Нидерландия и т.н. Причината е, че някои от основните играчи в този вид услуги не предлагат услуга в България, както и липсата на доверие. Липсата на доверие ще се намали драстично след навлизането на по-голямо предлагане на подобни услуги. Това ще се ускори значително с евентуалното приемане на България в Еврозоната. Тогава ще отпаднат и някои от продуктовите бариери, които съществуват днес. Тенденциите са положителни и отвореността към алтернативни финансови услуги нараства.

– С какво закъснение навлизат глобалните финансови иновации у нас? Съкращава ли се този срок и защо?

- Зависи за какъв тип услуга става въпрос и дали има нужда от сложна локализация и адаптация към местния пазар, или може да работи без промени. Също така зависи и от това дали местни партньори трябва да направят промени при тях, за да предложат услугата на българския пазар. Доработките и промените в контекста на нашия пазар със сигурност забавят навлизането.

– Дава ли забавянето преднина на българските финтех компании да отговорят с адаптирани за родния пазар решения, изпреварвайки стъпването на международните играчи? И в този ред на мисли какво пък е предимството на глобалните брандове?

- Обикновено международните играчи имат водеща роля в развойната дейност и създаването на потребност у клиентите. В резултат на това нашите компании имат малко време да ги изпреварят. Обикновено времето за реакция зависи от това колко отнема на международните играчи да адаптират решението си за българския пазар. От друга страна, родните финтех компании имат предимство с това, че познават добре пазара, клиентите и на база на това могат да създадат по-подходящи решения за конкретната ситуация. Решенията може да са подобни с тези на международните фирми, но предимството идва от малките детайли, които са важни за местните потребители.

– Дигиталните портфейли са една от основните тенденции в последно време – как се развива тя на местно и глобално ниво. Каква е степента на проникване на такива решения у нас и колко още място има за нови играчи?

- Тенденцията е за растеж и не очаквам скоро да има промяна. Напротив, очаквам увеличение на дела, който тези услуги ще имат. Ако погледнем как стоят нещата с нашите портфейли Скрил и Нетелър, то тенденцията е не само към повече клиенти, но и към увеличение на броя плащания, които клиентите правят с тях. Тук имам предвид увеличение както на българския, така и на международния пазар. Причините са много, но някои са – промени в потребителското поведение и очаквания, както и разнообразието от продукти, които портфейлите предлагат. Със Скрил и Нетелър клиентите мога да правят разплащания помежду си в реално време без забавяне. Средствата са налични веднага – за плащане на търговец, който приема Скрил и/или Нетелър, за теглене на банкомат, плащане с карта във физически магазин или онлайн. Всичко е налично на телефона на потребителя и е достъпно за секунди. Разбира се, сигурността е на най-високо ниво. Различните услуги, които се предлагат, също играят ключова роля – например всеки клиент може да закупи и държи в баланса си различни криптовалути. Подобни нови функционалности ще са налични и през 2021 г., което прави интереса към подобни продукти още по-голям. 

– Коя е следващата финтех вълна, която се очаква да „залее“ българския пазар? А върху какво работи Paysafe в момента?

- Очаквам по-голям дял на дигиталните портфейли, по-широко използване на банкови трансфери в реално време при плащане на онлайн покупки. Плащане с кеш ще продължи също да бъде актуално.

В Paysafe винаги целим добавяне на нови услуги за клиентите ни. В България подобряваме дигиталните ни портфейли в контекста на местния пазар. Пионери сме за България в плащанията с банкови трансфери в реално време чрез Rapid Transfer. Чрез него онлайн търговците може да получават плащания по банков път без нужда от изчакване или забавяне, което дава възможност за бърза обработка на поръчката и намаляване на шанса от отказване на клиентите. На българския пазар предлагаме и Paysafecash, който позволява плащане с кеш при пазаруване онлайн.

– Каква е ролята на инструменти като Paysafecash във време, когато методите на разплащане стават все по-високотехнологични?

- Paysafecash е високотехнологичен продукт. Той успява да свърже кеш плащанията с онлайн пазаруването и важността му става все по-голяма в България, както и Германия, Полша, Италия, Испания и тн. Paysafecash дава сигурност на потребителите, които не искат да добавят финансовите си детайли онлайн и предпочитат да платят на POS терминал или с кеш.

– Докъде ще се свие делът на кешовите плащания? Ще изчезнат ли физическите пари и ако не, за какво всъщност ще ги ползват хората в бъдеще?

- Това е въпрос, на който трудно може да се отговори в кратък разговор. Наблюденията ни обаче показват, че кеш парите в обращение в целия Европейски съюз се увеличават. Кешовите разплащания може всъщност да нараснат. Ако погледнем чисто броя транзакции, а не тяхна стойност, то кеш транзакциите все още доминират. Въпреки това има ясна промяна на статуквото и не е ясно кога дигиталните разплащания ще изпреварят кешовите. Държави като Швеция са изключително дигитализирани в това отношение, но те са по-скоро изключение към момента. Наистина има много аспекти на този въпрос – поверителността, която хората запазват с кеш плащанията, но от друга страна са важни удобството, прозрачността и проследяемостта на дигиталните плащания. Труден избор за потребителите и централните банки...