Върви ли Европа към най-тежката си газова криза от 2022 г.?

Само за няколко седмици конфликтът с Иран пренаписа енергийната логика на Европа. Референтната цена на природния газ TTF в Нидерландия се повиши от 38 евро за мегаватчас до 54 евро от началото на месеца – ръст от 70%, който поставя март 2026 г. на път да се превърне в най-силното месечно увеличение на европейските цени на газа от септември 2021 г., пише Euronews. Това е число, което има значение далеч отвъд енергийните пазари.

Уязвимостта на Европа към газа не е равномерно разпределена

Европа влезе в тази криза вече в уязвима позиция. Към 24 март подземните газови хранилища бяха запълнени едва на 28,4%, или 325 тераватчаса – с 5 процентни пункта под нивото от същата дата миналата година и значително под петгодишната сезонна средна стойност, според Kyos European Gas Analytics.

Германия е сред най-засегнатите, като съоръженията са запълнени само на 22,3% – спад от близо 7 процентни пункта на годишна база. Франция е в сходна позиция с 22,1%.

Нидерландия е най-критичният случай на континента: запасите там са спаднали до едва 6,0%, или 9 TWh – по-малко от една трета от нивото през миналата година и далеч под историческия минимум за този период.

Контрастът с Иберийския полуостров е рязък.

Португалия влиза в кризата със запаси, запълнени на 85,3%, докато Испания е на ниво от 55,5% – и двете страни се възползват от по-развита инфраструктура за внос на втечнен природен газ, по-ниска зависимост от газа в електроенергийния микс и ускорено развитие на възобновяемите източници, което структурно намалява излагането им на колебанията в цените на газа на едро.

Колко високо могат да се покачат цените на газа в Европа?

Шокът в предлагането в основата си е структурен, а не временен. Катар – вторият по големина износител на втечнен природен газ в света с 84 млрд. куб. м годишно и ключов доставчик за държави от ЕС като Италия, Белгия и Испания – потвърди, че вече не може да изпълнява договорните си задължения след атаките на Иран по-рано този месец срещу индустриалния град Рас Лафан.

Възстановяването на повредените мощности може да отнеме до пет години.

В анализ от 22 март Goldman Sachs повиши прогнозата си за TTF през второто тримесечие на 2026 г. до 72 евро/MWh от 63 евро/MWh, като предупреди, че европейските хранилища ще трябва да привличат доставки на втечнен газ от конкуриращи се азиатски купувачи, за да се запълнят адекватно преди следващата зима.

При неблагоприятен сценарий – при който енергийните потоци през Ормузкия проток останат ограничени десет седмици вместо шест – средната цена на TTF за лятото на 2026 г. може да надхвърли 89 евро/MWh, според банката.

При силно неблагоприятен сценарий, включващ по-сериозни дългосрочни щети върху катарската инфраструктура, цените на TTF могат да надхвърлят 100 евро/MWh през летните месеци.

Проучване сред енергийни анализатори на Montel News очертава още по-остри рискове.

Ако Ормуз остане затворен три месеца, най-близкият фючърсен договор за TTF може да достигне около 90 евро/MWh според Wood Mackenzie и Montel Analytics.

В горната граница Оле Хвалбайе, анализатор на суровини в шведската банка SEB, предупреждава, че цените могат да варират между 115 и 155 евро/MWh при този сценарий, тъй като около 28,6 млрд. куб. м втечнен газ ще бъдат извадени от световния пазар.

Шестмесечно прекъсване, според проучването, би изтласкало средната цена на TTF до близо 160 евро/MWh – това, което Хвалбайе описва като „свиване в стил 2022 г. или по-лошо“, с потенциален диапазон между 145 и 240 евро/MWh, а запълването на хранилищата за следващата зима ще стане „почти невъзможно“.

За сравнение, TTF достигна връх от 345 евро/MWh през август 2022 г. след руската инвазия в Украйна.

Какво означава това за сметките на домакинствата

За европейските домакинства шокът е реален, но се предава неравномерно върху енергийните сметки. В ексклузивно интервю за Euronews Джузепе Молес, главен изпълнителен директор на Acquirente Unico – италианската публична структура, която управлява доставките на енергия за клиенти на регулирания пазар – обяснява механизма на пренос.

При сметките за газ ефектът се предава директно. Италианският регулатор ARERA беше определил цената на суровината за защитените клиенти на 35,21 евро/MWh за февруари – но предупреди, че тази стойност все още не отразява рязкото поскъпване след ескалацията.

Цените на електроенергията също се повишават, тъй като по-високите разходи за газ се прехвърлят към пазарите на електроенергия на едро, но ефектът е по-размит на ниво крайни цени.

„Пазарът на електроенергия вече включва част от шока при газа“, каза Молес, като оцени ефекта върху сметките на домакинствата на няколко процентни пункта – осезаем, но далеч под ръста от 60–70% при газа на едро.

При горивата натискът надхвърля суровия петрол, като по-високите транспортни разходи, застрахователните премии и ограниченията в рафинирането повишават цените по цялата верига.

Истинското тясно място е рафинирането“, допълни Молес.

Италия увеличава доставките от Алжир: ще бъде ли това достатъчно?

Макар Италия да е в по-добра позиция от средното за ЕС – с ниво на запасите от 43,9% – Молес предупреждава, че непосредствената заплаха е по-скоро ценова, отколкото физически недостиг.

Това обяснява инициативата на премиера Джорджа Мелони към Алжир, който вече е най-големият доставчик на газ за Италия по тръбопровод.

Молес определи този ход като „рационален и важен избор“, подчертавайки ролята на Алжир за укрепване на сигурността на доставките.

Но той също така предупреди да не се надценява ефектът. „Алжир може да смекчи удара за Италия, но не може сам да неутрализира ефектите от системна криза в Персийския залив“ – каза той, подчертавайки как нарушенията около Ормузкия проток продължават да определят глобалните енергийни цени отвъд всяко двустранно партньорство.

„Не бих очаквал повторение на сценария от 2022 г., а по-скоро период на повишена волатилност с устойчиви ценови пикове. Много ще зависи от устойчивостта на доставките и динамиката на глобалното търсене през следващите месеци“ – добави Молес.

Какъв може да бъде ефектът върху инфлацията?

Дезинфлационната тенденция, която Европа преживя през последните три години, приключи – поне в краткосрочен план.

Goldman Sachs очаква общата инфлация в еврозоната да достигне 2,7% на годишна база през март – рязко увеличение спрямо 1,89% през февруари – почти изцяло заради енергията, която се очаква да премине от -3,1% към +5,9% на годишна база само за един месец.

Средносрочната перспектива също се промени рязко: Goldman Sachs вече очаква средна инфлация от 2,9% за 2026 г. с пик от 3,2% през второто тримесечие – сценарий, който в началото на годината би се считал за крайно неблагоприятен.

Базисната инфлация – без енергия и храни – също се очаква да се повиши до 2,5% през третото тримесечие, тъй като разходите за енергия започват да се пренасят в цените на услугите и транспорта.

Ефектът няма да бъде еднакъв: Германия е изправена пред шок при цените на дизела от около 25% на месечна база към края на март, докато Испания частично смекчи удара чрез намаляване наполовина на ДДС върху повечето енергийни източници.

Очакваме инфлацията по HICP в Германия да се повиши до 3,0% на годишна база през март спрямо 2,0% през февруари“, заяви икономистът на Goldman Sachs Катя Вашкинская.

Но посоката е една и съща навсякъде.

Прозорецът, в който Европейската централна банка можеше убедително да твърди, че се движи към целта от 2%, вече е затворен.

Какво означава по-високата инфлация за лихвите и растежа

За Европейската централна банка ситуацията се обърна само за няколко седмици. Преди началото на конфликта с Иран пазарите очакваха допълнителни намаления на лихвите през 2026 г. Тази тема вече е затворена.

Goldman Sachs и ABN AMRO очакват Управителният съвет да повиши лихвите с 25 базисни пункта на заседанието на 30 април и отново през юни, като депозитната лихва достигне пик от 2,5%.

Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел вече публично призова за повишение през април, ако натискът от енергийните цени не отслабне.

Според прогнозните пазари има 77% вероятност ЕЦБ да повиши лихвите тази година.

При неблагоприятен сценарий Goldman Sachs изчислява, че лихвите може да се повишат общо с 75–100 базисни пункта; при силно неблагоприятен – с до 150–200 базисни пункта.

Таймингът е изключително неудобен.

Goldman Sachs ревизира надолу растежа на БВП на еврозоната за годината до 0,7% – почти наполовина спрямо предишната прогноза – тъй като по-строгите финансови условия засилват удара върху търсенето от по-високите енергийни разходи.

Композитният PMI за март в еврозоната едва се задържа над нивото на стагнация, като входящите разходи нарастват с най-бързия темп от три години.

„ЕЦБ вече не е в добра позиция“ – заяви Крис Уилямсън, главен икономист в S&P Global, по повод предварителните PMI данни за март 2026 г.

Толкова ли е зле, колкото през 2022 г.?

Все още не – и може би изобщо няма да бъде, според Бил Дивини, ръководител на макроикономическите изследвания в ABN AMRO.

Шокът вероятно няма да бъде толкова силен, колкото енергийната криза от 2022–2023 г., предизвикана от руската инвазия в Украйна, и няма да засегне икономиките на еврозоната толкова равномерно, както тогава“, посочва той.

Най-ясният сигнал за това се вижда на пазарите на електроенергия: въпреки че цените на газа са се повишили с 80% от началото на годината, средните цени на електроенергията на едро за петте най-големи икономики в еврозоната почти не са се променили от началото на конфликта и остават с около 14% по-ниски на годишна база.

Това разминаване отразява ускореното развитие на възобновяемите източници в Европа след 2022 г. и възстановяването на пълния капацитет на френския ядрен парк – структурна промяна, която сега действа като частичен буфер.

Фискалната реакция също вероятно ще бъде по-ограничена: правителствата са по-ограничени, пазарите на облигации са по-взискателни, а политиците са по-наясно, отколкото през 2022 г., с инфлационните рискове от нецеленасочена енергийна подкрепа.

Кризата от 2022 г. беше системен шок, който разкри всички слабости, натрупвани от Европа в продължение на десетилетия евтин руски газ. Настоящата е по-насочена, по-неравномерна – и засега по-управляема. Въпросът е колко дълго това ще остане така.