Въвеждането на еврото в България няма да доведе до шоково покачване на цените

Статистически и научно доказано е, че в нито една от държавите, приели еврото, инфлацията не се е покачила с повече от половин процент. Това заяви Огнян Златев, старши експерт по международното сътрудничество в Европейската комисия (ЕК), по време на експертна лекция в семинара „Възможности за предприемачество в Стара Загора“.

Той коментира, че дори новините за 7% годишна инфлация в Хърватия през 2024 г. (която последна се присъедини към еврозоната – през 2023 г.) не могат да се оправдаят с въвеждането на новата валута в страната.

Инфлацията не се е повишила заради това, че държавата е влязла в еврозоната“, каза Златев.

Той обясни, че забелязаното покачване на цените се дължало на местни спекуланти от различни градове в цялата страната. „Имаше няколко доста брутални примера“, добави експертът.

Всичките примери бяха госпожи, които имат собствен фризьорски салон. Изведнъж това, което довчера е струвало 5 – 6 евро, на следващия ден става 30 евро или повече“, сподели Златев.

По думите му това се случило на фона на „доста интензивна информационна кампания“ от страна на хърватското правителство и централна банка, и в която изрично се посочвало, че има официален обменен курс.

В шестте месеца преди еврото пък е имало задължение към търговците да обявяват цените и в двете валути, за да е по-лек преходът.

Цените не се промениха. Самите вериги поеха доброволно, без никой да ги е карал, ангажимент поне 6 месеца предварително, а те започнаха да мислят за 8 или 9 месеца“, допълни събеседникът.

За ползите от еврото

Има голям смисъл и полза да бъдем част от едно голямо семейство, където всички заедно споделяме трудностите, но всички заедно споделяме по същия начин и ползите“, добави старши експертът в Еврокомисията.

По думите му, ако сега се погледне голямата картина – не само в Германия или Европа – „никой няма да седне и да ни чака“, докато България стои отстрани на процесите, минаващи покрай нас.

Всички искаме по-добър живот сега или най-малкото – за нашите деца и внуци. Продължавам да смятам, че стратегическият избор, който България направи, ставайки член на ЕС и работейки в момента към все по-тясна интеграция в ЕС, е абсолютно правилен и че ще донесе само ползи за нас и за бъдещето на страната“, каза Златев.

Той добави, че ползите са различни, но най-вече икономически, като такива съществуват за хората, за малкия и средния бизнес.

Една такава полза е отпадането на необходимостта от превалутиране при пътуване дори на къси разстояния – например София до Солун – както и на банковите такси при заплащане на семестриалната такса за обучение на дете, учещо в чуждестранен университет.

Това са дребни наглед неща, но са много важни и улесняват живота и ежедневието“, каза Златев.

Колкото до очакваните на 4 юни конвергентни доклади за готовността на България да приеме еврото, според Златев те ще обобщят свършеното до момента от страна на институциите – правителството, парламента и местната власт – но реалната готовност на страната зависи от това доколко са изпълнени конкретните икономически критерии за членство. Припомняме, че в сряда стана ясно, че България устойчиво покрива ценовия критерий за втори пореден месец през март.

Влизането в еврозоната се базира изцяло на изпълнение на конкретни икономически условия. Няма значение коя е страната“, подчерта той, добавяйки, че България е трябвало отдавна да се активизира по темата.

Колко е важна информационната кампания за еврото

Златев е на мнение, че основната причина за страховете в обществото се дължи на липсата на информация.

По думите му трябва да се предостави максимално много информация, с детайли, а не по 1 – 2 пъти на ден за по 15 секунди по телевизията.

Информацията трябва да е по-таргетирана – например за малки и средни предприятия, за селските стопани, за студентите.

Когато се поднася информацията целенасочено, човек я разбира и му става ясно“, добави Златев.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.