За първи път усилията за е-управление са насочени към гражданите
От 2007 г. датират централизираните опити в посока към е-управление, но оттогава хората се умориха да слушат за реформи, коментира Росен Желязков

За първи път фокусът на усилията в посока към е-управление е насочен към гражданите и бизнеса. Това коментира председателят на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) Росен Желязков в седмичното обзорно предаване "Неделя 150" на Българското национално радио.
Той добави, че от 2007 г. датират централизираните опити в посока към е-управление, но оттогава хората се умориха да слушат за реформи, развитие и промяна. Едва през настоящата 2017 г. за първи път бяха очертани много ясно параметрите на промяната на цялостния подход и на модела на административно обслужване. Желязков припомни, че досега електронното управление се е свеждало до самоцелно електронизиране на конкретни административни услуги и до дигитализация на аналогови процеси.
По думите му, облекчаването на тежестта за гражданите е приоритет, който обаче е свързан с мащабни законодателни промени и това ще бъде продължителен процес. В момента съществуват над 2500 административни режими - разрешителни, лицензи, удостоверения и т.н. В резултат от тях се появяват редица други, които често нямат нормативна опора, посочи Желязков, като даде за пример Закона за радиото и телевизията. ЗРТ изисква от кандидатите за лицензия за радио или телевизионна дейност да подават писмено заявление до Съвета за електронни медии, като прилагат към него удостоверение за търговска регистрация. Законът за Търговския регистър обаче забранява това изискване. Такава проверка може да се извърши по електронен път без необходимост от какъвто и да било документ, посочи Желязков.
„Затова първо трябва да подредим нещата със съответните законодателни промени, всички процедури и процесите в администрацията да бъдат оптимизирани. След това трябва да се направя общите компоненти на електронното управление, които са задължителни за използване и едва тогава да се премине към електронизацията на услугите. Този подход вече се прилага и през 2018 г. основният акцент ще падне върху обмена на данни между регистрите на отделните администрации, електронния документооборот между тях, паралелно с процесите на промяна на законодателството“, заяви председателят на ДАЕУ.
До края на годината администрациите имат ангажимент да се присъединят към междурегистровия обмен на данни, най-малко по отношение на вече обявените 12 удостоверителни услуги, които трябва да отпаднат на хартиен носител, напомни Желязков. Прелгедът на административните режими и услуги също така установи, че голяма част от данните, налични в администрациите, все още са на хартия, а регистрите са непълни. До края на годината са възложени действия в посока на дигитализация на хартиените масиви и за попълване на празнотите в регистрите.
Голяма част от реализираните от 2007 г. насам проекти, свързани с е-управлението, са правени с грантови средства и отговарят на моментни и ефимерни индикатори без да имат ефект върху цялата система. „Затова е необходимо средства за е-управление да се отпускат само когато администрациите могат да докажат, че имат за цел постигането на конкретен резултат. Когато са налице усилията, има целенасоченост и яснота на резултата, тогава ще има и ресурс. Резултатите трябва да бъдат видими“, категоричен беше Желязков. Затова за първи път през 2017 г. администрациите бяха длъжни в рамките на бюджетната процедура да представят планираните от тях разходи за информационни и комуникационни активи (ИКТ) през следващата бюджетна година.
„За 2018 г. ще знаем какви са намеренията на администрациите, за да има целенасочено въздействие по посока не на самоцелно придобиване на ИКТ-активи, а на такива, които имат отношение към електронното управление; към подобряването на административното обслужване на гражданите, а не за канцеларски нужди на самите администрации“, каза председателят на ДАЕУ. Анализът към момента показва, че голяма част от средствата за ИКТ са за придобиване на хардуер и софтуер, който не обслужва процесите по предоставяне на административни услуги като цяло, а обслужва нуждите от по-добро офис оборудване.
Председателят на ДАЕУ припомни, че до момента под е-управление се е разбирало придобиване на хардуер и на определени активи, които обаче не са свързани с е-управлението. „Електронното управление не е просто технология - сървъри, системи, мрежи, оперативна съвместимост, а е именно управление и процеси в администрацията. Първо трябва да подобрим управлението и след това да го направим електронно. Затова ресурсите трябва да са целенасочени, а ДАЕУ работи не толкова за крайния потребител, колкото работи за самите администрации“, поясни Желязков.
Очакваме партньорство с народните представители за необходимите промени в законодателството по отношение на облекчаването на регулаторната и административната тежест. Въпросът е измененията да са синхронизирани, за да не се налага един закон да се разглежда няколко пъти, допълни председателят.
2018 г. ще е ключова по отношение на компонентите на е-управлението, регистрите и повишаването на дигиталните умения, най-вече в администрациите, които стоят най-близо до гражданите. „Процесът вече започнал и занапред гражданите все по-малко и по-малко ще имат досег с чиновниците. В тази посока работим“, заяви още председателят на ДАЕУ.