Защо Донецк и Луганск са в центъра на плана на Путин

Руският президент Владимир Путин засили напрежението около Украйна, като обяви, че признава двете самопровъзгласили се сепаратистки републики в Източна Украйна. Той също така каза, че ще изпрати „мироопазващи сили“ в Донецката и Луганската народни републики, подхранвайки опасенията на САЩ и Европа, че Москва се поема контрола върху земя, международно призната като част от Украйна.

Русия многократно отричаше, че планира атака, а Путин уверява, че страната му не обмисля анексирането на района. Все пак указът е последният ход в 20-годишната кампания на президента за възстановяване на господството на Русия над нейните бивши съветски съседи и за предотвратяване на изграждането на по-тесни връзки със Запада, пише Bloomberg в свой анализ.

Какво представляват Донецката и Луганската народни републики?

Някога двете области са били индустриалното сърце на Украйна, част от предимно рускоговорящи провинции в югоизточната част на страната. Подкрепяните от Русия сепаратисти завзеха контрола над регионите по границата на двете държави след свалянето на прокремълския президент на Украйна Виктор Янукович – ход, който съвпадна с анексирането на Крим през 2014 г. Боевете досега са убили около 14 000 души и са разселили повече от 1.4 млн. души в рамките на Украйна, според правителствени данни.

Източник: Bloomberg

Бунтовниците държат около една трета от провинциите, наричайки ги Донецка народна република (ДНР) и Луганска народна република (ЛНР). Никоя нация не ги признаваше, докато Москва не го направи снощи. В последните осем години Русия им оказва финансова и военна подкрепа и е предоставила руски паспорти на стотици хиляди хора там.

Защо сега дойдоха на фокус?

Русия иска Донецк и Луганск да получат автономия, която им дава ефективно вето върху големи промени в ориентацията на Украйна – а именно западната интеграция, подкрепена от значително мнозинство от 41-милионното население на страната. Това би било политическо самоубийство за украинския президент Володимир Зеленски, който се опитва да стимулира икономическия растеж и да ограничи корупцията. Той каза на дипломатите, че Украйна се нуждае от „много ясна перспектива“ относно членството си в НАТО, а генералният секретар на Северноатлантическия договор Йенс Столтенберг заяви, че алиансът продължава да подкрепя усилията на Украйна да стане член.

Прекратяването на огъня в региона винаги е било нестабилно, с хиляди нарушения всяка година, според международни наблюдатели. В ситуация на косъм, с хиляди руски войници, струпани по границата на Украйна, това може да е най-вероятният източник на искра за по-широк конфликт. Русия предложи гражданство на жителите на сепаратистките региони и заплахата за живота им може да бъде използвана като оправдание за по-нататъшни действия.

Защо Западът се интересува?

Ако предупрежденията на САЩ за инвазия се потвърдят, това може да предизвика най-тежката криза в европейската сигурност след Втората световна война.

САЩ, ЕС и Обединеното кралство финализират пакет от санкции, които ще се задействат, ако Русия все пак нахлуе по-навътре в Украйна. Потенциалните мерки ще засегнат руските милиардери, ще има допълнителни ограничения върху държавния дълг, ще бъде нарушена способността на банките да използват долари и паунди и се очаква блокиране на новия газопровод „Северен поток 2“, който свързва между Русия и Германия.

Западът също инвестира много финанси в Украйна. Международният валутен фонд (МВФ) предложи подкрепа на нацията, милиарди долари потекоха от Световната банка и Европейския съюз, а САЩ предоставиха гаранции за заеми и военна помощ.