Защо кризата с младежката заетост се превръща в глобален проблем

Кризата с младежката заетост, която за първи път стана ясно видима в Китай, насочва към сериозни икономически и социални проблеми, с които правителствата и бизнесът трябва да се справят. Миналата година безработицата, слабите перспективи за работа и общата липса на икономически възможности изведоха млади хора на улицата в Кения, Перу, Непал, Индонезия и Филипините, предава DW.

Тази година опасенията около младежката безработица допълнително разпалиха протестите в Южна Африка и Мароко. В Индия те допринесоха за възхода на „Партията на хлебарката Джанта“ – движение, започнало като сатиричен проект в социалните мрежи, но бързо привлякло вниманието на цялата страна.

Проблемът с младежката безработица в Китай

Младежката безработица представлява делът на младите хора – обикновено на възраст между 15 и 24 години – които активно търсят работа, но не могат да намерят. Обичайно този показател е по-висок от общата безработица, тъй като младите хора имат по-малко опит и по-ограничени професионални контакти. Във все повече държави обаче тази разлика се увеличава.

Китай се превърна в един от първите примери за проблема, след като броят на записаните студенти и завършващите висше образование започна да нараства по-бързо от създаването на работни места. Това допринесе за засилване на тревожността, продължително търсене на работа и заетост под нивото на квалификацията в период на по-слаб икономически растеж.

През май официалното равнище на безработица сред градското население на възраст между 16 и 24 години в Китай е било 15.6%, съобщава агенция Reuters, позовавайки се на данни на Националното статистическо бюро.

Макар това да е най-ниското равнище от 11 месеца насам, то остава три пъти по-високо от общата безработица, която е около 5%. От 2023 г. насам статистиката за младежката безработица в Китай не включва милионите студенти, което затруднява сравненията с по-стари данни.

Променя ли изкуственият интелект възможностите за начална работа?

Китай не е единствената държава със слаб икономически растеж, забавена социална мобилност или усещане за неравенство между поколенията. В други държави технологиите, вялото наемане на служители и засилващата се конкуренция също отслабват връзката между университетската диплома и сигурната кариера на квалифицирана офис позиция.

Наред с растящия брой висшисти, друг фактор, който подкопава увереността, е страхът, че изкуственият интелект може да се превърне в мащабна заплаха за началните работни позиции. Експертите все още нямат ясна оценка за въздействието му.

В Обединеното кралство броят на новообявените позиции за висшисти намалява по-бързо от този на работните места, за които не се изисква висше образование, а много от тези позиции са силно изложени на въздействието на изкуствения интелект“, заяви Голо Хензеке, доцент по приложна икономика в Университетския колеж в Лондон.

Неговите изследвания показват, че „в компаниите, които по-бързо са внедрили изкуствен интелект, заетостта сред хората на възраст между 15 и 24 години расте по-бавно, докато заетостта сред хората в основна трудоспособна възраст се запазва“. Засега обаче ефектът от изкуствения интелект е малък в сравнение с въздействието на обичайния икономически цикъл.

Сара Елдър, експерт по младежка заетост в базираната в Женева Международна организация на труда, е съгласна. Изкуственият интелект може да е един от факторите за настоящия застой в младежката заетост, но според нея други причини имат по-голямо значение.

В момента икономиките не са достатъчно динамични и създаването на работни места просто не успява да догони броя на младите хора, които търсят работа, посочва Елдър.

Това допълнително се задълбочава от склонността на работодателите да повишават изискванията при наемане по начин, който затруднява младите хора с малък професионален опит да направят първата си крачка на пазара на труда“, заяви Елдър.

Какъв тип работни места са засегнати и къде?

Без тези начални позиции младите хора може никога да не натрупат необходимия опит за по-добра работа. Последиците могат да бъдат по-слабо потребление, по-ниски нива на собственост върху жилища и отлагане на създаването на семейство – да не говорим за широко разпространеното недоволство.

В момента в Европа като цяло няма мащабна криза на младежката заетост, посочва Хензеке, който е специалист по образование, пазари на труда и човешки ресурси. От 2022 г. насам делът на младите хора, които нито работят, нито учат или преминават обучение, се е увеличил само в няколко европейски държави, сред които Австрия и Германия, а в голяма част от Южна Европа е намалял.

Младежката безработица не е нещо ново и за Европа“, заяви Хензеке. „Тя беше тежък проблем след финансовата криза, а най-голямото подобрение оттогава се наблюдава именно в държавите, които тогава изпитваха най-сериозни затруднения.“

Ръстът на младежката заетост е силен в Латинска Америка, Южна Азия и Субсахарска Африка, въпреки че качеството на работните места остава ниско, посочва Сара Елдър от Международната организация на труда.

Международната организация на труда обаче установява, че между 2023 и 2025 г. равнището на младежката безработица се е повишило в осем от общо 11 региона на света, включително Източна Азия, Северна Америка – САЩ и Канада – Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион.

Възможностите за младите хора са намалели най-вече в производството, строителството и сектора на услугите.

Работните места за млади хора във висококвалифицирани технически области, основани на знания – като науката, инженерството, здравеопазването и информационните и комуникационните технологии – се представят по-добре и продължават да отбелязват растеж в повечето държави“, заяви Елдър.

Какво може да се направи за началните работни позиции?

В Германия проучване на консултантската компания EY, проведено тази пролет, установява, че студентите са много по-малко оптимистично настроени относно намирането на подходяща работа след дипломирането си, отколкото са били преди две години. При избора на работодател сигурността на работното място вече е по-важна за тях от заплатата.

Това оставя широко поле за подобрение. Политиците и работодателите ще трябва да направят значителни инвестиции, за да създадат достойни работни места и да „подкрепят прехода на младите хора от образованието към пазара на труда“, заяви Елдър.

Голо Хензеке е предпазлив по отношение на обвиненията, че проблемът се дължи на уменията на младите хора. „Много малко вероятно е днешните висшисти да са по-неспособни от онези, които са завършили образованието си само преди няколко години, а уменията, които работодателите търсят, не са се променили за една нощ.“

Повече от всичко друго това, което би помогнало, е икономическият растеж“, заключи Хензеке.