Старите петролни рафинерии са изправени пред фалит

Кризата за тях продължава, а поскъпването на „черното злато“ не им помага

Старите петролни рафинерии са изправени пред фалит

Снимка: Unsplash

Петролните рафинерии продължават да се борят с финансови затруднения, докато част от глобалното търсене на „черното злато“ все още страда от международните ограничения за пътуване. Почти година след най-дълбокото дъно за петрола, бизнесът не успява да се възстанови, а стотици рафинерии – особено в Европа и Азия – са изправени пред риска от окончателно затваряне.

Защо Европа и Азия?

Именно на тези два континента се намират най-старите рафинерии в света. Те произвеждат предимно „средни дестилати“ (бел. р. – петролни продукти, получени в среден диапазон на кипене от около 180 – 360 градуса по Целзий, по време на дестилация на суров нефт; в т.ч. влизат дизелово гориво, реактивно гориво, отоплително масло). Цените на този тип продукти се вдигнаха през изминалите месеци, но кризата в авиоиндустрията продължава да не вижда „светлина в края на тунела“.

Рафинериите с по-големи мощности в Близкия изток и Азия също притискат по-старите, които произвеждат повече средни дестилати. Те са изправени пред риск трайно да бъдат затворени поради нерентабилни или неконкурентни операции с нисък марж. Настоящото пренасищане с дизелово гориво в Азия също намалява маржовете, докато цените от над 65 долара за барел суров петрол оскъпяват суровините.

Шокът за търсенето на петрол, който предизвика COVID-19, вече доведе до спиране на мощностите и постоянно затваряне на рафинерии по целия свят, включително в САЩ. Дори при намаляване на производството с 1.7 млн. барела на ден, обявено до ноември 2020 г., „остава значителен структурен свръхкапацитет“, заяви Международната енергийна агенция (IEA) в края на миналата година.

Според анализатори търсенето на реактивно гориво не се очаква да се възстанови до нивата отпреди COVID поне до 2023 г. Разбира се, маржовете за рафиниране са се увеличили през последните месеци в сравнение с най-лошите от пролетта на 2020 г., както казва пазарният анализатор на Reuters Джон Кемп.

И все пак настоящата криза представлява екзистенциална заплаха за по-малките и по-малко ефективни рафинерии в Европа и Азия, които се бореха да излязат на печалба дори преди пандемията.

Големият бизнес и трансформацията

Дори големите петролни компании признават, че някои обекти са станали трайно неикономични на фона на ниските маржове за рафиниране, ожесточената регионална конкуренция и очакванията за търсенето на гориво в дългосрочен план. Затова предприемат мерки.

ExxonMobil и BP са пример от големия бизнес за затваряне на рафинериите си в Австралия. Сега те планират да ги превърнат в терминали за внос на гориво.

Поради географското си положение Австралия загуби конкуренцията в бизнеса, тъй като малките и стари рафинерии не могат да се конкурират с процъфтяващите възможности за преработка на петрол в Азия, особено в Китай и Индия.

В световен мащаб рафинирането е изправено пред труден – и потенциално дълъг – път за възстановяване, заявиха вицепрезидентът на Wood Mackenzie Oils Research Ан-Луиз Хитъл и Алън Гелдър, вицепрезидент за рафиниране, химикали и петролни пазари.

Затварянето или преструктурирането на рафинериите бяха ключова характеристика на 2020 г. в цяла Европа, Азия и Америка, но не допринесоха много за вдигане на маржовете пред срива в търсенето“, пишат те през януари. 

Така от Европа до Азия и Америка, по-малките и по-стари рафинерии могат да станат жертви на структурния свръхкапацитет, влошен от COVID кризата. По-новите и по-големи рафинерии, интегрирани с нефтохимикали, от своя страна биха могли да създадат твърде огромна конкуренция за по-малките обекти в моделите на търсене на петрол след пандемията.

Коментари: 0