Инфраструктура
Застрахователите срещу новия закон за превенция от бедствия в земеделието
Според тях концепцията му ще навреди на пазара и потребителите и ще оскъпи най-масовите застраховки
~ 2 мин.
Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) излезе с позиция срещу някои от предложенията в подготвения проект на Закон за превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието.
Проектът предвижда преобразуване на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ в държавно предприятие по Търговския закон, което освен с превенция, ще се занимава и с обезщетяване при настъпване на щети от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в особено голям мащаб.
Според АБЗ обаче в новата концепция на закона на държавното предприятие са вменени дейности с характеристиките на застрахователна дейност, които според Кодекса за застраховане могат да се извършват само от застрахователни компании.
В Концепцията е въведено задължение за застрахователните компании за заплащане на вноска в държавното предприятие от прихода от продажба на всички застраховки от класове „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)“, „Пожар и природни бедствия“ и „Други щети на имущество“. В Концепцията се регулират обществените отношения в земеделието и налагането на косвена тежест за всички застраховани лица е неоправдано. Създава се неравнопоставеност между потребителите на застрахователни услуги. На практика застрахователите ще финансират мероприятия по превенция или ще подпомагат пострадали земеделски стопани, включително незастраховани, със средства от премиите на застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието, се казва в позицията на АБЗ.
Въпреки, че фокусът на Концепцията е насочен към земеделския сектор, се предлага във вноските да се включва и премиен приход от застраховки, които нямат нищо общо с този сектор. Подобна мярка реално би довела до увеличение на цената на имуществените застраховки и на застраховки „Каско“ на МПС без да повиши очакваните обезщетения на застрахованите лица, което считаме за несправедливо. Същевременно се създава сериозна предпоставка за намаление на застрахователното проникване и способността на застрахователната индустрия да поема повече рискове на по-ниска цена. Това би имали негативно отражение върху всички потребители на застрахователни услуги, допълват от АБЗ.
Според АБЗ прилагането на предложения в Концепцията модел за управление на риска в земеделието не съответства на разбирането на компаниите за обществен интерес и социална справедливост, тъй като предвижда да натовари потребителите на застрахователни услуги от общо застраховане с по-голяма финансова тежест за обезпечаване на мероприятия по превенция или подпомагане на пострадали земеделски стопани, включително незастраховани, със средства от премиите на застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието.
Проектът предвижда преобразуване на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ в държавно предприятие по Търговския закон, което освен с превенция, ще се занимава и с обезщетяване при настъпване на щети от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в особено голям мащаб.
Според АБЗ обаче в новата концепция на закона на държавното предприятие са вменени дейности с характеристиките на застрахователна дейност, които според Кодекса за застраховане могат да се извършват само от застрахователни компании.
В Концепцията е въведено задължение за застрахователните компании за заплащане на вноска в държавното предприятие от прихода от продажба на всички застраховки от класове „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)“, „Пожар и природни бедствия“ и „Други щети на имущество“. В Концепцията се регулират обществените отношения в земеделието и налагането на косвена тежест за всички застраховани лица е неоправдано. Създава се неравнопоставеност между потребителите на застрахователни услуги. На практика застрахователите ще финансират мероприятия по превенция или ще подпомагат пострадали земеделски стопани, включително незастраховани, със средства от премиите на застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието, се казва в позицията на АБЗ.
Въпреки, че фокусът на Концепцията е насочен към земеделския сектор, се предлага във вноските да се включва и премиен приход от застраховки, които нямат нищо общо с този сектор. Подобна мярка реално би довела до увеличение на цената на имуществените застраховки и на застраховки „Каско“ на МПС без да повиши очакваните обезщетения на застрахованите лица, което считаме за несправедливо. Същевременно се създава сериозна предпоставка за намаление на застрахователното проникване и способността на застрахователната индустрия да поема повече рискове на по-ниска цена. Това би имали негативно отражение върху всички потребители на застрахователни услуги, допълват от АБЗ.
Според АБЗ прилагането на предложения в Концепцията модел за управление на риска в земеделието не съответства на разбирането на компаниите за обществен интерес и социална справедливост, тъй като предвижда да натовари потребителите на застрахователни услуги от общо застраховане с по-голяма финансова тежест за обезпечаване на мероприятия по превенция или подпомагане на пострадали земеделски стопани, включително незастраховани, със средства от премиите на застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието.
Проектът не
отчита, че застрахователния сектор предлага управление на рисковете, свързани с
неблагоприятни климатични събития в земеделието по по-ефективен начин от
употреба на обществените ресурси.
И в крайна сметка, въвеждането му ще
оскъпи застрахователната услуга, и то в най-масовите застраховки, като Каско,
например.
