Златото и среброто поскъпнаха след залавянето на Мадуро
Благородните метали са сред сигурните убежища за инвеститорите в турболентни времена
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Цените на благородните метали се повишиха след задържането на венецуелския президент Николас Мадуро. Акцията на американските служби засили притесненията на инвеститорите за геополитическите рискове, предава BBC.
Златото поскъпна с около 2.2% до 4 424 долара за тройунция, а цената на среброто нарасна с 3.9%, тъй като средства бяха пренасочени към т.нар. „сигурни убежища“.
В същото време цените на суровия петрол се понижиха, а борсовите индекси в Европа и Азия отчетоха предимно ръст.
И златото, и среброто достигнаха рекордни нива през 2025 г., преди да изгубят част от позициите си в последните дни на годината.
Въпреки спада в края на миналата година златото отчете най-доброто си годишно представяне от 1979 г. насам, след като поскъпна с над 60% и достигна исторически връх от 4 549,71 долара на 26 декември.
Този ръст бе подкрепен от няколко фактора, сред които очакванията за още понижения на лихвените проценти, мащабните покупки на кюлчета от централните банки и опасенията на инвеститорите от глобално напрежение и икономическа несигурност.
Петролът се колебаеше в ранната търговия преди да поевтинее, тъй като инвеститорите преценяваха дали намесата на Вашингтон във Венецуела ще се отрази на доставките на суров петрол. Брентът поевтиня с 50 цента, или 0.8%, до 60,26 долара за барел.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп се зарече да се възползва от огромните петролни резерви на Венецуела след задържането на Мадуро и заяви, че САЩ ще „управляват страната, докато осигурим безопасен, правилен и разумен преход“.
Анализатори от сектора обаче посочват, че този ход е малко вероятно да има незабавен ефект върху цените, които хората и бизнесът плащат за енергия.
Експерти допълват, че ще са необходими милиарди долари за възстановяване на венецуелската петролна инфраструктура, която е в упадък от началото на 2000-те години.
Производството на суров петрол във Венецуела е „вяло“ от години и в момента представлява едва около 1% от глобалния добив, заяви инвестиционният стратег Васу Менон от банката OCBC.
Бившият главен изпълнителен директор на BP, лорд Браун, каза пред BBC, че за да възстанови добива си на петрол, Венецуела ще се нуждае от „огромно количество умения, инвестиции и време“.
Макар да е възможно „бързо увеличение“ на част от производството, е напълно възможно и добивът дори да спадне, докато индустрията се реорганизира.
Европейските борси отвориха на зелено, като британският индекс FTSE 100 нарасна с 0.3% и се доближи до нивото от 10 000 пункта, което беше достигнато за първи път в петък.
След събитията от уикенда компаниите от отбранителната индустрия отчетоха едни от най-големите ръстове, като акциите на BAE Systems поскъпнаха с 4.5%, а на Babcock International – с 3.6%.
Акциите на миннодобивните компании също се повишиха на фона на поскъпването на благородните метали, като тези на Fresnillo нараснаха с 3.6%.
Борсите в Азия също отчетоха ръст, като инвеститорите се фокусираха върху новини, несвързани със събитията във Венецуела.
Японският индекс Nikkei 225 се повиши с 2.6% в първия търговски ден на годината, а нови данни показаха, че производствената активност се е стабилизирала през декември.
Основните индекси в Южна Корея и Китай също се повишиха.
Тези ръстове отразяват увереността, че последиците от събитията във Венецуела ще останат далечни, коментира Зейвиър Уонг от инвестиционната компания eToro.