Реализацията на висшистите се подобрява заради бума на пазара на труда, а не заради реформи

За поредна година Рейтинговата система на висшите училища показва състоянието, очертава тенденциите и подсказва проблемите на системата на висшето образование в страната, като преди дни бе публикувано последното ѝ издание за 2018 година.На пръв поглед се вижда следното:

Броят на студентите в направленията „Икономика” и „Администрация и управление” намалява, въпреки че те остават на челните места с най-много студенти, привличайки над ¼ от студентите в страната. На трето място след тях, след ново увеличение, застава направлението „Педагогика” с общо 13 430 студента (+6% спрямо 2017 г. и +23% спрямо най-ниския им брой през 2014 г.). Очевидно намеренията на правителството да повиши привлекателността на тази специалност чрез по-високи доходи за учителите започва да дава резултати.  

За поредна година Софийският университет показва най-добри резултати по най-много направления, но различните университети показват различни резултати при определени направления. Тоест, финансирането на висшето образование не трябва да се случва според броя на студентите по направления, а според оценка на всяко направление във всеки университет, защото в противен случай това стимулира нетипични специалности за университети, които са добри и имат преподаватели в други сфери.

Още по-вредно е финансирането на приоритетни специалности, независимо от университета и региона, в който той се намира. Реализацията на студентите от приоритетните специалности на позиции, изискващи висше образование, е по-ограничена – 48%, докато 62% от студентите в неприоритетните направления успяват да приложат висшето си образование. Нещо повече – в приоритетните направления реализацията е нараснала средно с 2 процентни пункта (п.п.) през последните две години, а в неприоритетните – с 4 п.п. или двойно повече.

И през 2018 г. около ¼ от студентите в последен курс не успяват да се дипломират в рамките на учебната година. Тази цифра само подсказва мащаба на прекъсналите студенти.

Под половината от завършилите (49%) работят на позиция, изискваща висше образование. Останалите работят на позиции, които не изискват висше образование, а около 10% от тях са продавачи.

Заплатите на висшистите нарастват, а безработицата намалява. През 2018 г. средният осигурителен доход на завършилите през последните 5 години достига 1 248 лева. Най-голям е размерът му при завършилите направленията Информатика и компютърни науки (2 387 лв.), Математика (2 222 лв.) и Комуникационна и компютърна техника (1 928 лв.), а най-малък - при завършилите Музикално и танцово изкуство (802 лв.). Безработицата сред завършилите намалява до 2,44% (от 2,91% през 2017 г.) като нивото ѝ е най-ниско (под 1%) при направленията Военно дело, Фармация, Медицина, Стоматология, Металургия, Музикално и танцово изкуство. 

Най-висока (над 3,5%) е безработицата при Науки за земята,  Религия и теология, Психология, Материали и материалознание, Животновъдство. Както нарастването на заплатите, така и ограничаването на безработицата, обаче, могат да се отнесат към продължаващото възходящо развитие на икономиката и бума на пазара на труда в страната, а не толкова на някакви подобрения в системата на висшето образование.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.

Източник: https://ime.bg/bg/articles/realizaciyata-na-visshistite-se-podobryava-zaradi-buma-na-pazara-na-truda-a-ne-zaradi-reformi-/#ixzz5

Етикети: работа | висшисти | образование | реализация

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини