ТЕЦ-овете ни ще работят докато държавата плаща огромните им сметки за емисии
АЕЦ „Белене” и газифицирането на някои термични централи е пътят за спасение на енергетиката ни, смята Манчев
Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум:
Снимка: Economic.bg/Красимир Свраков
~ 8 мин.
Белчо Цанев Богомил Манчев е председател на Българския атомен форум (Булатом). Магистър е от катедра Топло- и ядрена енергетика на Енергомашиностроителния факултет на Техническия университет в София. Завършил е следдипломна квалификация по Експертни системи и изкуствен интелект. Защитил е докторска дисертация на тема Надеждностни характеристики на системи, важни за безопасността на реактори ВВЕР 1000. Работил е като дежурен инженер на V и VI блок в АЕЦ „Козлодуй” и в БАН, а през последните десетилетия активно работи в частния енергиен бизнес.
- Г-н Манчев, получихме информация, че в късата листа за участие в проекта АЕЦ „Белене” като стратегически инвеститори остават само руската корпорация „Росатом“, китайската CNNC и корейската KHNP. Как бихте я коментирали?
- За съжаление все още нямам такава информация, въпреки че комисията би трябвало наистина вече да е готова с решението си за т.нар. „шорт листа”. Но вашата информация изглежда напълно логична, тъй като тези три компании са единствените, които биха могли да бъдат реални стратегически инвеститори в проекта АЕЦ „Белене” – както с натрупания си опит, така и с възможностите си.
- Кой, според Вас, толкова години блокираше проекта „Белене”?
- Политиката. Фактът, че проектът е руски. Ако беше френски, американски или южнокорейски, вече щяхме да сме забравили кога сме изградили „Втора атомна”.
- Сигурно ли е вече, че наистина ще строим АЕЦ „Белене”?
- Нямаме избор. Другият вариант е да стоим на тъмно и студено.
- Имат ли все още бъдеще 7-ми и 8-ми блок в АЕЦ „Козлодуй”?
- Категорично, но времето на 7-ми и 8-ми блок в АЕЦ „Козлодуй” ще дойде след 2035 г. Там просто няма как да не се случи. Но процесът там трябва да стартира най-късно до 2035 г., за да може към 2045 г. да имаме работещ блок.
- Защо там се провалиха нещата, въпреки че е създадена и проектна компания?
- Просто защото там проектът беше неправилно структуриран. Първо се заговори само за изграждане на един блок, което е абсолютно неправилно, второ, защото всичко онова, което в течение на цяло десетилетие го обяснявах, че един блок в "Козлодуй" ще струва колкото двата на площадка „Белене”, се оказа вярно.
- Добре, да не задълбаваме в такива далечни теми. Неотдавна министър Теменужка Петкова обяви, че след Нова година на борсата поетапно ще излизат всички битови потребители, като цените за тях нямало да се променят. Възможно ли е това?
- Това е абсурд. Единствената държава, в която борсата се ползва с някакъв по-голям успех сред хората, е Финландия. Всички останали страни в Европа са като нас. По-голямата част от битовите потребители категорично отказват да сменят доставчика си, просто защото не им се занимава да търсят и да преминават към един, друг, трети или пети търговец на електроенергия и поради това остават към традиционните си големи доставчици, към които са си били и преди това.
Що се отнася до цените за битовите потребители - дори и след като излязат на борсата, те ще продължават да се определят и фиксират от КЕВР. Да, наистина, всеки търговец ще се опита да си набере възможно най-голям брой клиенти, за да си балансира, да речем, някаква група, за да постига някакъв определен товар, но това се постига най-трудно именно с битовите потребители. В крайна сметка никой не може да задължи хората, като излязят сутрин за работа, да оставят запалени крушките, за да му е удобен на търговеца товарът. И това е един от големите проблеми, поради който много малък брой битови потребители в Европа са отишли към различни търговци през борсата – поне това показва статистиката на пазара.
Единствено Финландия от цяла Европа е най-напреднала в това отношение, може би поради факта, че има по-добра регулация от останалите страни или просто защото хората там имат по-голямо доверие на търговците на електроенергия.
- Докога, според Вас, ще издържат ТЕЦ-овете ни да работят при постоянно увеличаващите се цени на въглеродните емисии?
- Те практически са фалирали. Тук същественият въпрос е докога ще издържи държавата да плаща тези огромни суми за емисии. Аз не мога да се наема да отговоря на този въпрос, при положение, че вече говорим за около милиард лева годишно, които държавата в лицето на НЕК плаща не само за държавната ТЕЦ „Марица-изток 2”, но също и за двете американски централи.
Нашите въглищни централи произвеждат 18 млн. МВтч електроенергия годишно, което означава, че генерират около 22-23 млн. тона емисии. Умножете ги по 28 евро за тон – и ще получите едно катастрофално число!
- Към 620-630 млн. евро.
- Значи вече са над милиард лева. И това е чиста загуба за всеки ТЕЦ, като разходите за емисии са по-високи от разходите за производството на 1 МВтч електроенергия. В момента цената на ТЕЦ „Марица-изток 2“, която можем да приемем за референтна, тъй като цената на двете американски централи заради сключените през 2001 г. договори е още по-висока, е 138-140 лв./МВтч. Това е себестойността на произведената електроенергия заедно с емисиите.
- И на каква цена централата продава електроенергията си на БНЕБ?
- За 100-110 лв./МВтч.
- Значи от всеки продаден МВтч губи по 30-ина лева?
- Да. ТЕЦ „Марица-изток 2“ се опита да продаде на борсата за ноември определени количества електроенергия по 135 лв./МВтч, но не се яви никой. Тогава ръководството на централата се опита да си покрие само разходите, но уви – не успя. И това е нормално, тъй като средно претеглено цената на базовата енергия на БНЕБ се движи от порядъка на 45-50 евро/МВтч, а цената на електроенергията за бита е 85 евро/МВтч. И това съотношение е неправилно, тъй като коефициентът е под 2 (б.а. - разликата между цената на базовата енергия и цената за бита).
За сравнение, цената на електроенергията за гражданите в Германия вече мина 310 евро, в Дания е към 320 евро, в Австрия – 280 евро за МВтч. Там коефициентът между цената на базовата енергия и тази за бита се движи между 6 и 7. И това е така, защото с този висок коефициент в Германия и други страни се покриват всичките щения на „зелените“, както и разходите за централите на слънце и вятър. Именно поради това сега зелените от най-отявлените врагове на ядрената енергия изведнъж започнаха да се превръщат в най-големите нейни защитници, и то, забележете - не за изграждането на нови ядрени мощности, а за удължаване на живота на съществуващите реактори. И зелените вече влизат в крак с реалността!
- Нормално, защото това е много по-евтино.
Именно заради тях германската енергетика трупа огромни загуби от всичките тези 65 000 МВт инсталирани мощности ВЕИ, от които към 36 000 МВт са ветрогенератори и към 28 000 – соларни паркове. Последните, естествено, работят с много нисък коефициент на използваемост и заради факта, че Германия е по на север. Освен това техните ветрогенераторни паркове са по бреговете на Северно и Балтийско море, докато основните им индустриални зони са в южната част на Германия. И тези огромни кабели, с които трябва да се пренася електроенергията, трябва да бъдат закопани в земята, защото германският селянин не иска да му се мотаят разни жици над главата. Само че изграждането на 1 км въздушен далекопровод струва около 100 000 евро, а под земята – близо милион. Поради това Германия беше изчислила, че са й необходими около 1.5 трлн. евро само за изграждането на подземни далекопроводи и то за период от 6-7 години. Затова в Германия през последните 7 години увеличиха цената на електроенергията за бита от 196 евро/МВтч на 310 евро/МВтч. Това е почти двукратно увеличение, но да сте чули нещо за стачки срещу това поскъпване?
- Все пак там стандартът на живот е по-висок, нали?
- Около 3.5-4 пъти е разликата между цената на електроенергията за мегаватчас за бита и минималната работна заплата (МРЗ) у нас, нали така? Сметнете сега за Германия 310 евро/Мвтч по 3.5 пъти – колко излиза? Към 1085 евро - дори малко повече, отколкото е МРЗ там. Значи излиза, че нещата са съизмерими!
Всички вече би трябвало да сме отдавна наясно, че цените на енергоносителите се определят по борсови индекси и че те трябва да се плащат. Тези цени ние не ги измисляме. И когато си подписал всички политически документи за „чиста среда”, трябва да правиш всичко, за да я запазиш наистина чиста.
- Така е, затова нека се върнем пак на ТЕЦ-овете. Докато с ТЕЦ „Марица изток-2” държавата може да си реши проблема, като я закрие, то за двете американски централи трябва да се изчака още 6-8 години, докато изтекат договорите им, нали така?
- Не, ние не бива да ги разделяме, тъй като държавата в лицето на НЕК плаща емисиите от ТЕЦ „Марица-изток 2” и на двете щатски централи.
- Но нали уж се борихме за промяна на договорите?
- Смятате, че ТЕЦ „Варна” или някои от „Мариците” трябва да бъдат газифицирани?
- Да, някои ТЕЦ-ове ще трябва да бъдат газифицирани, тъй като някакви мощности в средата на България ще трябва да балансират мрежата, в противен случай ЕСО няма да може да се справи с управлението й. Защото в голямото пространство между големите централи по река Дунав и в Турция все нещо трябва да има - някакви централи, които да произвеждат енергия, за да се разпредели напрежението, иначе то ще падне поради невъзможност да се регулира на такова голямо разстояние. Така че централи в Източномаришкия басейн са необходими дори и от системна гледна точка, а не само за задоволяване на потреблението. Просто не можеш да пренасяш енергията през един огромни пространства.
- Значи бъдещето е изграждане на АЕЦ „Белене”, газифициране на някои от термичните ни централи и постепенно подготвяне на проекта за 7-ми и 8-ми блок в Козлодуй?
- Друг изход за решаване на очертаващия се дефицит с базовата енергия просто няма.
- Г-н Манчев, получихме информация, че в късата листа за участие в проекта АЕЦ „Белене” като стратегически инвеститори остават само руската корпорация „Росатом“, китайската CNNC и корейската KHNP. Как бихте я коментирали?
- За съжаление все още нямам такава информация, въпреки че комисията би трябвало наистина вече да е готова с решението си за т.нар. „шорт листа”. Но вашата информация изглежда напълно логична, тъй като тези три компании са единствените, които биха могли да бъдат реални стратегически инвеститори в проекта АЕЦ „Белене” – както с натрупания си опит, така и с възможностите си.
- Кой, според Вас, толкова години блокираше проекта „Белене”?
- Политиката. Фактът, че проектът е руски. Ако беше френски, американски или южнокорейски, вече щяхме да сме забравили кога сме изградили „Втора атомна”.
- Сигурно ли е вече, че наистина ще строим АЕЦ „Белене”?
- Нямаме избор. Другият вариант е да стоим на тъмно и студено.
- Имат ли все още бъдеще 7-ми и 8-ми блок в АЕЦ „Козлодуй”?
- Категорично, но времето на 7-ми и 8-ми блок в АЕЦ „Козлодуй” ще дойде след 2035 г. Там просто няма как да не се случи. Но процесът там трябва да стартира най-късно до 2035 г., за да може към 2045 г. да имаме работещ блок.
- Защо там се провалиха нещата, въпреки че е създадена и проектна компания?
- Просто защото там проектът беше неправилно структуриран. Първо се заговори само за изграждане на един блок, което е абсолютно неправилно, второ, защото всичко онова, което в течение на цяло десетилетие го обяснявах, че един блок в "Козлодуй" ще струва колкото двата на площадка „Белене”, се оказа вярно.
- Добре, да не задълбаваме в такива далечни теми. Неотдавна министър Теменужка Петкова обяви, че след Нова година на борсата поетапно ще излизат всички битови потребители, като цените за тях нямало да се променят. Възможно ли е това?
- Това е абсурд. Единствената държава, в която борсата се ползва с някакъв по-голям успех сред хората, е Финландия. Всички останали страни в Европа са като нас. По-голямата част от битовите потребители категорично отказват да сменят доставчика си, просто защото не им се занимава да търсят и да преминават към един, друг, трети или пети търговец на електроенергия и поради това остават към традиционните си големи доставчици, към които са си били и преди това.
Що се отнася до цените за битовите потребители - дори и след като излязат на борсата, те ще продължават да се определят и фиксират от КЕВР. Да, наистина, всеки търговец ще се опита да си набере възможно най-голям брой клиенти, за да си балансира, да речем, някаква група, за да постига някакъв определен товар, но това се постига най-трудно именно с битовите потребители. В крайна сметка никой не може да задължи хората, като излязят сутрин за работа, да оставят запалени крушките, за да му е удобен на търговеца товарът. И това е един от големите проблеми, поради който много малък брой битови потребители в Европа са отишли към различни търговци през борсата – поне това показва статистиката на пазара.
Единствено Финландия от цяла Европа е най-напреднала в това отношение, може би поради факта, че има по-добра регулация от останалите страни или просто защото хората там имат по-голямо доверие на търговците на електроенергия.
- Докога, според Вас, ще издържат ТЕЦ-овете ни да работят при постоянно увеличаващите се цени на въглеродните емисии?
- Те практически са фалирали. Тук същественият въпрос е докога ще издържи държавата да плаща тези огромни суми за емисии. Аз не мога да се наема да отговоря на този въпрос, при положение, че вече говорим за около милиард лева годишно, които държавата в лицето на НЕК плаща не само за държавната ТЕЦ „Марица-изток 2”, но също и за двете американски централи.
Нашите въглищни централи произвеждат 18 млн. МВтч електроенергия годишно, което означава, че генерират около 22-23 млн. тона емисии. Умножете ги по 28 евро за тон – и ще получите едно катастрофално число!
- Към 620-630 млн. евро.
- Значи вече са над милиард лева. И това е чиста загуба за всеки ТЕЦ, като разходите за емисии са по-високи от разходите за производството на 1 МВтч електроенергия. В момента цената на ТЕЦ „Марица-изток 2“, която можем да приемем за референтна, тъй като цената на двете американски централи заради сключените през 2001 г. договори е още по-висока, е 138-140 лв./МВтч. Това е себестойността на произведената електроенергия заедно с емисиите.
- И на каква цена централата продава електроенергията си на БНЕБ?
- За 100-110 лв./МВтч.
- Значи от всеки продаден МВтч губи по 30-ина лева?
- Да. ТЕЦ „Марица-изток 2“ се опита да продаде на борсата за ноември определени количества електроенергия по 135 лв./МВтч, но не се яви никой. Тогава ръководството на централата се опита да си покрие само разходите, но уви – не успя. И това е нормално, тъй като средно претеглено цената на базовата енергия на БНЕБ се движи от порядъка на 45-50 евро/МВтч, а цената на електроенергията за бита е 85 евро/МВтч. И това съотношение е неправилно, тъй като коефициентът е под 2 (б.а. - разликата между цената на базовата енергия и цената за бита).
За сравнение, цената на електроенергията за гражданите в Германия вече мина 310 евро, в Дания е към 320 евро, в Австрия – 280 евро за МВтч. Там коефициентът между цената на базовата енергия и тази за бита се движи между 6 и 7. И това е така, защото с този висок коефициент в Германия и други страни се покриват всичките щения на „зелените“, както и разходите за централите на слънце и вятър. Именно поради това сега зелените от най-отявлените врагове на ядрената енергия изведнъж започнаха да се превръщат в най-големите нейни защитници, и то, забележете - не за изграждането на нови ядрени мощности, а за удължаване на живота на съществуващите реактори. И зелените вече влизат в крак с реалността!
- Нормално, защото това е много по-евтино.
- Първо е много по-евтино, и второ – става въпрос за чиста енергия, защото, знаете, в крайна сметка енергията трябва да се миксира, а най-чист, най-„зелен” е миксът между базовата атомна и енергия от ВЕИ. И лично аз не бих се учудил, ако скоро зелените, които наистина имат голямо влияние в политиката на Германия, се осъзнаят и решат да си оставят ядрените централи да работят и след 2022 г. Защото наистина трябва да си много недалновиден да продължаваш да режеш клона, на който седиш, и отпред, и отзад, като продължаваш да се надяваш, че няма да паднеш.
Именно заради тях германската енергетика трупа огромни загуби от всичките тези 65 000 МВт инсталирани мощности ВЕИ, от които към 36 000 МВт са ветрогенератори и към 28 000 – соларни паркове. Последните, естествено, работят с много нисък коефициент на използваемост и заради факта, че Германия е по на север. Освен това техните ветрогенераторни паркове са по бреговете на Северно и Балтийско море, докато основните им индустриални зони са в южната част на Германия. И тези огромни кабели, с които трябва да се пренася електроенергията, трябва да бъдат закопани в земята, защото германският селянин не иска да му се мотаят разни жици над главата. Само че изграждането на 1 км въздушен далекопровод струва около 100 000 евро, а под земята – близо милион. Поради това Германия беше изчислила, че са й необходими около 1.5 трлн. евро само за изграждането на подземни далекопроводи и то за период от 6-7 години. Затова в Германия през последните 7 години увеличиха цената на електроенергията за бита от 196 евро/МВтч на 310 евро/МВтч. Това е почти двукратно увеличение, но да сте чули нещо за стачки срещу това поскъпване?
- Все пак там стандартът на живот е по-висок, нали?
- Около 3.5-4 пъти е разликата между цената на електроенергията за мегаватчас за бита и минималната работна заплата (МРЗ) у нас, нали така? Сметнете сега за Германия 310 евро/Мвтч по 3.5 пъти – колко излиза? Към 1085 евро - дори малко повече, отколкото е МРЗ там. Значи излиза, че нещата са съизмерими!
Всички вече би трябвало да сме отдавна наясно, че цените на енергоносителите се определят по борсови индекси и че те трябва да се плащат. Тези цени ние не ги измисляме. И когато си подписал всички политически документи за „чиста среда”, трябва да правиш всичко, за да я запазиш наистина чиста.
- Така е, затова нека се върнем пак на ТЕЦ-овете. Докато с ТЕЦ „Марица изток-2” държавата може да си реши проблема, като я закрие, то за двете американски централи трябва да се изчака още 6-8 години, докато изтекат договорите им, нали така?
- Не, ние не бива да ги разделяме, тъй като държавата в лицето на НЕК плаща емисиите от ТЕЦ „Марица-изток 2” и на двете щатски централи.
- Но нали уж се борихме за промяна на договорите?
- Не, там нищо не може да се направи и държавата ще плаща до изтичането на договорите. Големият проблем всъщност е какво ще ги правим ние тези две щатски централи, когато договорите изтекат и НЕК си ги получи обратно. Така че същественият въпрос е какво ще прави държавата с тях, когато един ден си върне собствеността върху тях. Защото сега НЕК се оправдава с договорите, че плаща големи средства за емисиите на двете щатски централи. А с какво ще се оправдава след няколко години, когато станат нейни?! Да ги затвори е най-лесно, но кой ще произвежда тези 40% от енергията? Оставям настрани социалния проблем.
Цяла Европа вече знае, че червеният флаг пред термичните централи е вдигнат, поради което ще ни се наложи да преминем към един сравнително чист, но не 100% чист енергоносител, какъвто е природният газ, тъй като той излъчва три пъти по-малко емисии от въглищата, но все пак излъчва въглероден диоксид.- Смятате, че ТЕЦ „Варна” или някои от „Мариците” трябва да бъдат газифицирани?
- Да, някои ТЕЦ-ове ще трябва да бъдат газифицирани, тъй като някакви мощности в средата на България ще трябва да балансират мрежата, в противен случай ЕСО няма да може да се справи с управлението й. Защото в голямото пространство между големите централи по река Дунав и в Турция все нещо трябва да има - някакви централи, които да произвеждат енергия, за да се разпредели напрежението, иначе то ще падне поради невъзможност да се регулира на такова голямо разстояние. Така че централи в Източномаришкия басейн са необходими дори и от системна гледна точка, а не само за задоволяване на потреблението. Просто не можеш да пренасяш енергията през един огромни пространства.
- Да, защото загубите при преноса са огромни.
- А понякога и самият пренос е невъзможен. Ако преносът на енергия на големи разстояния беше възможен, Франция щеше да е удавила Турция с ток, но това няма как да стане, затова комшиите разчитат на нас и на Румъния, а не на Франция.- Значи бъдещето е изграждане на АЕЦ „Белене”, газифициране на някои от термичните ни централи и постепенно подготвяне на проекта за 7-ми и 8-ми блок в Козлодуй?
- Друг изход за решаване на очертаващия се дефицит с базовата енергия просто няма.
