Цената на бързата диагностика

Разработка на учени от Института по оптически материали и технологии към БАН ще улесни лечението на редица заболявания

Българската наука има огромен потенциал, но държавата и бизнесът не я стимулират да развие своята сила, твърдят проф. Малиновски и доц. Дянков
Българската наука има огромен потенциал, но държавата и бизнесът не я стимулират да развие своята сила, твърдят проф. Малиновски и доц. Дянков
Снимка: Икономика/Красимир Свраков

Бърза, евтина и надеждна диагностика на диабет, хеликобактер пилори, на туморни маркери, вируси, бактерии – звучи обещаващо, нали… На крачка от такава разработка е екипът на доц. Георги Дянков от Института по оптически материали и технологии (ИОМТ) към БАН. Колко голяма ще е тази крачка?  Като научно постижение тя ще сложи край на инвазивните изследвания при определени заболявания и на лечението им „на тъмно” чрез „проба-грешка”. Това ще е революционно нов подход, щадящ пациента, но същевременно ще е инструмент за навременно и ефикасно лечение. Колко дълга във времето ще е крачката, зависи не от учените, а от интереса за внедряване на разработката и от осигуряването на финансиране за довеждането й до пазара.

Как

Върху т. нар. биочип, който всъщност е наноструктурирана златна повърхност, се нанася специфично разпознаващо вещество, което реагира при наличието на търсени молекули. Методът на детекция е толкова чувствителен, че тези молекули може да бъдат идентифицирани в минимални концентрации, в това число и в слюнка на пациента. Взаимодействието се регистрира оптически и се получава информация за наличието на „лошите“ вещества, туморен маркер, вирус или бактерия. Веднага се установява каква е „картината” и кой е причинителят на заболяването, което позволява бързото диагностициране.

Напредък

„Медицината регистрира силен напредък, след като се възприе тезата, че заболяванията са резултат на „неправилни“ междумолекулни взаимодействия. Това стимулира необходимостта от детайлното им изучаване. Биочиповете помагат да се установи дали и как протича взаимодействие между определени молекули”, обяснява доц. Дянков.

Фокусът

Основната цел на учените от ИОМТ е разработката да стигне до практическо използване. На първо време фокусът им е върху неинвазивен мониторинг на състоянието на диабетно болни, което засяга около 800 млн. души в света, както и диагностициране на Хеликобактер пилори. Разработката на иновативната неинвазивна диагностика има своя напредък, но „камъчето в обувката” е липсата на финансиране, с което иновацията да стигне до комерсиализация.

Полезният инструмент

„Успешното лечение се базира на бърза, надеждна и достъпна диагностика и методът, основан на изследване на слюнката, очевидно има преимущество. Но финансирането е пропастта, която пречи разработеният инструмент да се появи на пазара”, обяснява проф. дхн Никола Малиновски, зам.-директор на ИОМТ. Тази уникална технология ще позволи лекуващият лекар да определи най-ефективното лечение. Така ще се намери радикален подход към редица заболявания, същевременно разработената технология ще е своеобразен пробив в персоналната медицина.

Ангажираност

Учените от ИОМТ продължават да работят. Цената на всяка създадена от тях технология неминуемо се плаща с липсата на кадри и на мотивирано младо попълнение. Другото измерение на „цената” е, че без адекватно отношение от страна на държавата и на местния бизнес има риск някой друг по света да се възползва от разработката и да я комерсиализира в своя изгода. Така България отново може да загуби ноу-хауто на ценно научно откритие с приложен характер.

Струва ли си цената?




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Повече четете в бр. 95 на сп. "Икономика"


Етикети: БАН | наука | диагностика | доц Георги Дянков | Института по оптически материали и технологии | ИОМТ | проф дхн Никола Малиновски

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини