Защо технологичните гиганти сами затягат регулаторната примка около врата си

Под мотото „технологии за добро“ те търсят и как да затвърдят доминацията си

Снимка: Unsplash
На Световния икономически форум в Давос миналата седмица темата „технологии за добро“ бе една от ключовите в дневния ред. Гиганти като Microsoft и Google използваха ефирното си време, за да призоват за повече регулация, особено в областта на изкуствения интелект (AI), който служи например за разпознаване на лица, пише CNBC.

През последните няколко години дискусията в Davos наистина се фокусира върху това какво влияние може да има AI и увеличаващата се автоматизация върху работните места, обществото и личния живот. Всички – от правителствата до технологичните лидери – са съгласни, че развитието на тези технологии трябва да се извършва отговорно и внимателно. Единодушни са и за това, че трябват регулации.

Тези призиви за регулиране идват от технологичните гиганти, вярвате или не. Изпълнителният директор на IBM Джини Ромети каза, че подкрепя AI регулацията за това „как се използва технологията“, но не непременно самата технология. Изпълнителният директор на Google Сундар Пичай призова за „разумно регулиране“, а Сатя Надела, директор на Microsoft, настоя за глобални правила около AI и подкрепи въвеждането на правила „по време на използване“ на технологии, като разпознаване на лицето.

Но защо технологичните гиганти настояват толкова силно за повече регулация?

Първо, те искат да изглеждат така, сякаш са доброжелателни сили, които използват технологията за добро. И искат да изглеждат така, сякаш са готови да работят с правителства по целия свят.

„Но бих казал, че те всъщност виждат регулирането като шанс да увеличат своето господство“, пише Арджун Карпал в статията си в CNBC.

Думите му идват на фона на призивите в САЩ за раздробяването на големите технологични корпорации, за каквото настоява Елизабет Уорън, сенатор на демократите и най-върлият привърженик на идеята. Аргументът е, че тези компании успяха да станат твърде доминиращи.

В ЕС също има аргументи относно регулирането на големите технологични фирми, мотивирани с опасенията за задушаване на конкуренцията. Общият регламент за защита на данните (GDPR) въведе строги правила относно работата с личната и неприкосновена информация на хората. Идеята му е да не се допуска злоупотреба с данни. Но цената за спазването му се оказа толкова висока, че само помогна на Google и Facebook да затвърдят доминацията си над европейския рекламен пазар.

Подобна тенденция може да се разгърне и ако се въведат все повече и повече регулации, особено около AI. Технологичните гиганти ще могат да си позволят адвокати и разходи, така че да спазят изискванията, докато стартиращите фирми може да се окажат изоставащи. Изкуственият интелект се смята за изключителна важна технология, затова и силата на гигантите може да нарасне повече от всякога. Ето защо шефовете на тези фирми искат повече правила.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: конкуренция | регулации | доминация | изкуствен интелект | технологични гиганти

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини