Най-големият спътник на Сатурн има достатъчно енергия за цяла човешка колония
Титан има енергийни предимства, но условията за живот там остават много сурови
~ 2 мин.
Едно от малкото жизнеспособни места, освен Марс, което хората могат да изследват, е най-големият спътник на Сатурн – Титан. Той е сравнително безопасен по отношение на радиацията, а на повърхността му има течност, макар и не вода. Въпросът, който изследователите си задават обаче е дали може повече от една шепа хора да останат там за по-дълго време?
Отговорът е „да“, пише изданието Engadget, позовавайки се на резултати от проучването на група учени, чиито резултати сочат, че Титан би трябвало да има достатъчно енергия, че да поддържа цяла колония.
Според анализа, първите пристигащи би трябвало да изградят атомна електроцентрала и да се възползват от радиоактивно разпадане. Следващите заселници, част от по-голямата колония, биха могли да използват изобилието от въглеводородни езера, за да генерират енергия от тях. Идеята е, че Сатурн създава силни отливи, които имат потенциал да се използват за турбини и по този начин да се генерира изобилие от електричество.
Някои методи за енергодобив изглеждат по-реалистични от други. Вятърно генерираната енергия например, може да бъде наистина ефективна само в горната част на атмосферата. Все пак ефективността ѝ би трябвало да е 10 пъти по-голям от Земната.
Слънчевата енергия пък би била най-обезкуражаваща. Причината е, че до Титан не достига почти никаква светлина, което означава, че за да се генерира соларна енергия, трябва да се разположат огромен брой панели. За сравнение, население от 300 млн. души, колкото е американското например, ще има нужда от толкова панели, колкото биха покрили цялата територия на САЩ. В тази връзка, анализът сочи, че слънчевата енергия по-скоро би била добавка, отколкото първичен източник.
За екипажите на космически кораби обаче Титан би била любима станция заради излишъка от метан. Той би могъл да превърне луната в гигантско депо за гориво.
Ясно е, че кацане на Титан няма шанс да се случи в близките няколко десетилетия. Въпреки някои предимства, то би било съпътствано с други препятствия като например екстремния студ (-180 ℃), ниска гравитация (0.14 г.) и неподходяща атмосфера.