Н.Пр. Беа тен Тъшер: Напредъкът е във вашите ръце

Беа Тен Тъшер е посланик на Кралство Нидерландия в България от декември 2017 г. Тя е родена през 1961г. в Хенгело, Нидерландия. През 1985 г. завършва магистратура по шведски език и литература в университета в Хронинген и през същата година постъпва на работа в Министерството на външните работи (МВнР). Била е Заместник-ръководител на Дирекция „Източна Европа“, посланик в Гватемала, Бангладеш и Норвегия, както и Временно изпълняваща длъжността посланик в Азербайджан, Кипър и Унгария. Владее холандски, английски, френски, немски, испански и шведски език. Омъжена е за Рийн ван Виър, който я придружава в България.

-Ваше превъзходителство, Нидерландия в момента е инвеститор №1 в България. Предвиждат ли компаниите от Вашата страна нови инвестиции, да запазят лидерската позиция?

-  Това, че Нидерландия е най-големият инвеститор в България е добър знак. Страната предлага значителни възможности за холандските компании, особено в сектори като финанси, ИКТ, храни и земеделски стоки. В България инвестират едни от най-големите нидерландски компании като Шел, Хайнекен, ING, Дитсман. Надявам се интересът на холандските инвеститори да нараства. А за това са необходими подходящи условия, като например ниски корпоративни данъци, но това далеч не е всичко. Когато една компания инвестира, решението зависи от много различни фактори – данъци, висококвалифицирани специалисти, ниски цени на енергията, географско положение, ниски разходи, добра инфраструктура. В това отношение страната ви се позиционира добре.

Но има и някои пречки, които всеки инвеститор по света взема предвид., За съжаление, все още има и значителна бюрокрация в администрацията. Знам, че се правят стъпки за нейното облекчаване и процесът отнема време. Друг важен фактор е наличието на практики на нелоялна конкуренция. Не можем да не да споменем и усещането за корупция в страната. Според Евробарометър за 83% от българите корупцията е ключов проблем. В класацията на „Трансперънси Интернешънъл” се отчита известно подобрение, но страната е все още на последно място в ЕС.

Така че има много условия, които биха могли да се подобрят, и сме наясно, че трябват време, политическа воля, обединени усилия и ясна посока за това каква държава искате да сте след 10-20 години, например. Виждам, че България отчита подобрение, но винаги може и по-добре. Нещата са във вашите ръце.

-В сила ли е и обратна тенденция – интерес на български граждани и компании да развиват бизнес в Нидерландия? Може ли да посочите подобни примери?

Да, виждам такива примери. Работя в тясна връзка и с българския посланик в Нидерландия Румен Александров. Около 15-20 хиляди българи живеят в Нидерландия, част от тях учат, много и работят.

Развиват се двустранните търговски взаимоотношения, например в областта на корабостроенето. Важно е българският износ да изгради стабилна и добра репутация. Смятам, че е добре България да представя по-активно и повече свои продукти в Нидерландия. Българското вино, органичните продукти, козметичните продукти са на високо ниво и трябва да бъдат по-добре популяризирани.

Бих искала да обърна и специално внимание на туризма, тъй като България има огромни възможности за развитието му. Препоръчвам на всичките си приятели да дойдат в България. Но когато отидох наскоро на Боровец, не видях никакви нидерландски туристи. Ние нямаме планини, но сме почитатели на зимните спортове. Защо няма нидерландски туристи тук? Защото няма туроператори, които да огранизират ваканции. Има огромни възможности България да се позиционира на туристическия пазар в Нидерландия.

-Много млади българи избират да образование в Нидерландия. Засилва ли се интересът към обучение в страната Ви, с оглед на Брекзит?

Интересът се засилва дори и без Брекзит. Не съм сигурна, че Брекзит ще окаже влияние на тези процеси, защото Великобритания има отлично образование и езикът се говори повсеместно. Но в Нидерландия също има отлични възможности за образование, отлични програми, водени изцяло на английски, ефективни методи на преподаване, и т.н.

Най-добрата възможност би била после тези хора, които са придобили високо образование и квалификация, да отнесат това познание и опит обратно, да се развиват в своята държава и да допринасят за нейното положително развитие.

-България даде заявка за присъединяване към еврозоната. Подготвена ли е, според Вас, страната ни за тази стъпка?

Важно за една страна е да има визия и амбициозна цел. Приемането на нови членове в еврозоната трябва да става единствено според изискванията на критериите от Маастрихт и решението дали те са покрити може да бъде взето само от членовете на еврозоната. България има отлични икономически показатели – публичният дълг е нисък, бюджетният дефицит е нисък, валутата е фиксирана към еврото. Но това са само част от критериите. Нещата са в ръцете на България, ЕЦБ, и членовете на еврозоната.

-Мнозина смятат, че моментът сега е подходящ, защото страната ни е председател на Съвета на ЕС и е в центъра на събитията...

- Да, това създава изкушение за политиците и те биха искали да покажат на своите избиратели, че председателството има и подобно изражение. Бих искала да кажа само едно – до момента председателството върви чудесно и страната може да се гордее. България получава високо доверие от страна на своите европейски партньори и по-добро разбиране, и това може да се използва мъдро от политиците. Но председателството трае само 6 месеца, а страната трябва да продължи своето положително развитие с добри политики, за да остане на радара на своите европейски партньори.

-Една от тези политики се изразява в желанието на страната ни да бъде водеща в дигиталното развитие. Българският еврокомисар Мария Габриел дори ръководи ресор дигитално общество. Нидерландия има значителен опит в зелените и умните градски технологии. Как България може да се възползва от него?

Ние вече споделяме опита си в тази насока в европейското семейство. България също има значителен напредък. Според това, което съм чувала от г-жа Габриел, в ИТ сектора в България 31% от заетите са жени, което е отлично, и самите ние можем да се учим от вас. В България има и отлично покритие на мобилни мрежи, високоскоростен интернет, така че имате инфраструктурата, и ако се възползвате по най-добрия начин, имате отлични възможности за развитие.

Нидерландското посолство организира уъркшопи, наречени Dutch Innovation Cafe (Холандско иновационно кафене), които вече имат 3 издания. Целта е да създадем платформа за споделяне на холандския опит в иновациите - например по внедряването на решения, базирани на Интернет на нещата, решения за умни градове. Така София, която вече се развива като иновативен и зелен град, може да използва опита на Амстердам, който вече е смарт град. Също така нидерландският град  Наймейхен е европейска зелена столица, и там се организират редица инициативи за промотиране на устойчивото развитие, които целят да ангажират активно обществеността.

Нидерландският принц Константайн е посланик на стартъп общността в страната Stratup Delta (тъй като Нидерландия е своеобразна делта на много реки, вливащи се в морето). Затова и се наричаме Делтата на стартъпите – където младите компании могат да получат много възможности за иновации и растеж. В Нидерландия са определени 14 иновационни региона, където се провеждат научни и технологични изследвания и в тази област също бихме могли да споделим опит с България, която също е динамично растяща стартъп сцена. Знам, че много европейски интернет предпримачи идват в България, защото намират пазара за привлекателен и възожностите за развитие добри.

Основна политика на еврокомисар Мария Габриел е единния европейски цифров пазар и тя има отлични идеи в тази насока, така че България може да играе важна роля в дигиталния преход.

-Актуална остава и темата с приемането на България в Шенгенското пространство. Готова ли е страната ни да бъде част от него?

Напълно разбирам желанието на страната ви да се присъедини към Шенген, но ако тя иска да е в центъра на събитията, би могла да бъде, независимо дали е част от Шенген.

Холандската позиция по темата е ясна и вече е заявявана. И аз мога само да кажа, че бихме искали да видим всички критерии изпълнени и да повторя това, което каза нашият министър-председател Марк Рюте при посещението си в София през февруари: Приветстваме продължаващите усилия на България да се присъедини напълно към Шенгенското  пространство. Много е направено, но и остава много работа. Приемането изисква ангажираност на всички страни – правителство, опозиция и общество. Европейският съвет трябва да вземе подобно решение единодушно. Знаете също така, че Нидерландия не е единствената държава на тази позиция, други страни-членки също я поддържат.

Решението е във вашите ръце и нека видим конкретни резултати по постигането на критериите. В това отношение ние сме само наблюдатели на прогреса, който постигате.