Да живее еврото

Единната валута се представя по-добре от борсовите индекси праз последните 3 месеца

6688 ~ 3 мин. четене

 

Марк Хълбърт, MarketWatch

 

Еврото е мъртво?

По-точно би било да се каже – Да живее еврото!

Мислите, че се шегувам?

Но, вярвате или не, въпреки широко разпространените предсказания, че еврото е обречено, ако не веднага, то в един по-дългосрочен план – европейската валута надмина Dow Jones Industrial Average за последните 3 месеца. По отношение на американският долар, еврото е поскъпнало с 3.7% от средата на януари, докато индексът на сините чипове - Dow, е нагоре с 3.5%.

Силата на еврото спрямо долара означава просто, че зелените пари са се понижили още повече през последното тримесечие. Но това е трудно да се аргументира. Златото деноминирано в евро всъщност се е понижило през последните три месеца.

В такъв случай може да се изкушите да кажете, че валутните трейдъри всъщност не знаят какво правят. След всичко случило се до сега, Испания е просто поредната част от доминото на дългата верига, на страните изправени пред банкрут, което неизбежно ще доведе до колапс на европейската валута. Само за тази седмица доходността на 10-годишните испански облигации се повишиха над психологическото ниво от 6%. Последният път, когато лихвата достигна до тези високи нива, беше през миналия декември.

Трябва да се има предвид, че международните валутни пазари са в пъти по-големи от американския фондов пазар, както пазара на злато. Някои от най-блестящите умове на инвестиционната арена са обсебени от движенията на валутите. От къде знаете, че те грешат за стойността на еврото, а вие сте прави? Те са заложили трилиони долари, в резултат на което еврото към момента е близо 4% по-скъпо, отколкото беше в средата на януари. Аз лично нямам идея от какво се ръководи движението на еврото, но мисля, че е възможно да се начертаят няколко важни инвестиционни урока за възможността от ръст на единната валута, на базата на последните три месеца.

Може би най-важното е необходимостта от създаване на навик за възприемане на направления, които са противоположни на очевидното. Класическата фраза, с която Хъмфри Нийл, бащата на противоположният анализ, започва неговата класическа книга „Изкуството на противоположното мислене“ е „Когато всички мислят еднакво, вероятно всички грешат“.

Да вървиш срещу течението е лесно да се каже, но трудно да се направи, особено за инвестиционни съветници и дори журналисти, чиито прогнози са публични и достъпни за всички. Те са уязвими по отношение на това, което известният икономист Джон Кейнс определя като „риска на работата“. Описващ трудността на един съветник, който е изкушен да бъде различен, Кейнс пише: „Това е в същността на поведението му – да бъде ексцентричен, нестандартен и безразсъден в очите на средностатистическото мнение. Ако той е успешен, това само ще потвърди всеобщите вярвания в неговото безразсъдство. Ако в краткосрочен план той е неуспешен, което е много вероятно, за него няма да има милост. Светската мъдрост учи, че е по-добре да се провали условно, отколкото да успее безусловно.“

Това не е достатъчно, за да се каже, че всички добре познати аргументи за трудностите на европейската икономика, са грешни. Несъмнено нещата могат да се направят така, че оцеляването на европейският съюз да изглежда невъзможно. Но според Нед Дейвис от Ned Davis Research, пишейки до клиентите си по-рано тази седмица, той има възможността да избира „да бъде прав или да прави пари“. „Искам ли да бъда прав във дългосрочен план (и да фокусирам вниманието на клиентите върху всичките дългови проблеми в Япония, Испания, Италия и САЩ), или искам да се опитам да правя пари?

Избирам да опитам да правя пари.“

 

*Заглавията са на редакцията

Подкрепи Economic.bg